2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 617
гр. София, 04 юли 2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 4962 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК (в редакцията на закона, преди ЗИДГПК, обн. в ДВ, бр. 86/2017 г. – съгласно § 74 от последния, която редакция относно касационното производство се има предвид и по-натам в определението).
Производството е образувано по касационна жалба на ищеца С. Р. М. и касационна жалба на ответника П. на Р. Б. (П.) срещу решение № 5750/04.08.2017 г., постановено по възз. гр. дело № 11428/2016 г. на Софийския градски съд (СГС). С обжалваното въззивно решение, при постановени частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 8212/09.06.2016 г. по гр. дело № 48048/2015 г. на Софийския районен съд (СРС), като краен резултат ответната П. е осъдена да заплати на ищеца, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, следните суми: сумата 5 000 лв., ведно със законната лихва от 27.07.2015 г. до окончателното плащане на сумата, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат от наказателно преследване срещу ищеца, приключило с оправдателна присъда от 19.09.2014 г. по н.о.х.д. № 1588/2013 г. на СРС, потвърдена с окончателно решение от 27.07.2015 г. в.н.о.х.д. № 4991/2014 г. на СГС, като този иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 25 000 лв.; както и сумата 1 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение за защитата му по същото наказателно производство, като този иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 4 500 лв.; изцяло е отхвърлен и искът за обезщетение в размер 1 000 лв. за имуществени вреди – разходи на ищеца за лекарства за заболяване, причинено от същото наказателно преследване; в тежест на ответника са възложени и разноски по делото.
Ищецът обжалва въззивното решение в отхвърлителните, а ответникът – в осъдителните части.
При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира, че и двете касационни жалби са частично недопустими – срещу частта (съответно – отхвърлителна и осъдителна) на въззивното решение, постановена по двата иска за обезщетения за имуществените вреди, които искове са с цена, съответно – 4 500 лв. и 1 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 1, пр. 1 от ГПК (в посочената по-горе редакция; сега – чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ГПК), тази част от въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на всеки един от двата иска е до 5 000 лв. Поради това, и двете касационни жалби следва да се оставят без разглеждане в посочената част, а касационното производство по делото следва да се прекрати в същата част.
В останалата част двете касационни жалби са процесуално допустими – подадени са в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащата на касационно обжалване част от въззивното решение. И в двете жалби се излагат оплаквания и доводи за неправилност на съответната обжалвана (отхвърлителна, респ. – осъдителна) част по иска за обезщетение на неимуществените вреди, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. И двете страни не са подали отговори на касационната жалба на насрещната страна.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на ищеца, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) при предявен иск от лице, упражняващо свободна професия – адвокат, който е бил обвинен за извършване на престъпление, но е оправдан с влязла в сила присъда, когато негативните последици от обвинението са свързани с упражняваната от него професия, следва ли съдът да зачете този факт при определяне размера на обезщетението; 2) какво е значението за размера на паричното обезщетение, когато незаконното обвинение е за умишлено престъпление в област, която е професионалната реализация на обвинения, и кои обстоятелства в подобна хипотеза следва да се имат предвид от съда, наред с примерно изброените в т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г.; 3) може ли съдът в производството по иск с правно основание чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, по възражение на насрещната страна да намали обезщетението за имуществени вреди, съставляващи разходи за адвокатско възнаграждение в наказателното производство; 4) може ли съдът при иск по чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния процес; и 5) представлява ли разписката за платена сума на адвокат, доказателство за заплатено адвокатско възнаграждение в досъдебното производство. Касаторът-ищец навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че първите два правни въпроса са разрешени от въззивния съд в противоречие с решение № 319/17.11.2015 г. по гр. дело № 2829/2015 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 267/13 от 26.06.2014 г. по гр. дело № 820/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, а останалите три правни въпроса – в противоречие с решение № 442/2015 г. от 08.04.2016 г. по гр. дело № 1643/2015 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на ответника, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществените вреди, следва ли решаващият съд да обсъди наличието на паралелно водено срещу ищеца друго наказателно производство в процесния период, което също е приключило с оправдателна присъда, и по какъв начин този факт трябва да рефлектира върху крайния размер на присъденото обезщетение; 2) при постановяване на крайния съдебен акт, следва ли решаващият съд да обсъди всички доказателства и възражения на страните по делото; и 3) присъжда ли се обезщетение по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за имуществени вреди, съставляващи съдебни разноски за адвокатско възнаграждение по наказателно дело, при липса на вписан начин на плащане в договора за правна помощ и съдействие. Жалбоподателят-ответник също навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че първият правен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС и решение № 449/12 от 16.05.2013 г. по гр. дело № 1393/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, вторият правен въпрос – в противоречие с решение № 22/24.02.2015 г. по гр. дело № 4581/2014 г. на І-во гр. отд. на ВКС и третият правен въпрос – в противоречие с т. 1 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Последните три правни въпроса в изложението на ищеца и последният правен въпрос в изложението на ответника имат отношение единствено към недопустимата и прекратявана с настоящото определение част от касационното производство, поради което тези правни въпроси също не следва да бъдат разглеждани.
По отношение останалите доводи на страните за допускане на касационното обжалване, съдът намира следното:
СГС е приел за установено, че с постановление от 22.10.2012 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, вр. чл. 26 от НК – съзнателно използване на неистински частни документи – пълномощни и договори за правна защита и съдействие, като с присъда от 19.09.2014 г. по НОХД № 1588/2013 г. на СРС е оправдан по така повдигнатото му обвинение и присъдата е потвърдена с окончателно решение от 27.07.2015 г. по ВНОХД № 4991/2014 г. на СГС и е влязла в сила на същата дата. От свидетелските показания по делото въззивният съд е приел за установени и негативните последици за ищеца вследствие на повдигнатото му обвинение, а именно – загуба на желание за работа и срещи с клиенти, напълняване, общо чувство на потиснатост. От неоспореното заключение на съдебно-медицинската експертиза съдът е установил и че ищецът страда от артериална хипертония (АХ) І стадий, с начална концентрична хипертрофия на лявата сърдечна камера, като според вещото лице, позовало се на медицинската теория, няма категорична и пряка причинна връзка между търпяната от ищеца АХ и понесеното психо-емоционално напрежение. При така установените обстоятелства и позовавайки се на константната практика на ВКС, съгласно която не е необходимо да се доказват обичайните негативни емоции и страдания от наказателното производство, приключило с оправдателна присъда, въззивният съд е приел, че искът за обезщетение за неимуществени вреди е доказан по основание. При определяне размера на това обезщетение, съдът е цитирал ППВС № 4/23.12.1968 г., съгласно което, понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а винаги е свързано с преценката на определени, конкретно съществуващи обстоятелства, а именно – характера и интензитета на конкретните увреждания, продължителността на възстановяване и степента на неговата успешност, търпените по време на възстановяването неудобства и лишения в битов и личен план, също така и социално-икономическите условия в страната към момента на увреждането. В съответствие с т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС и трайно установената практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, въззивният съд е приел, че конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, такива правно релевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца – засегнало ли е негативно физическото здраве, психиката му, контактите и социалния му живот, положението му в обществото, работата, в т. ч. върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая; прието е и че обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт. В съответствие с това, при определяне на дължимото обезщетение в конкретния случай, съдът е отчел следните конкретни обстоятелства: продължителността на образуваното срещу ищеца наказателно производство е 2 години и 9 месеца – срок, който не се явява неразумен според стандартите на ЕСПЧ; делото в съдебна фаза се е развило пред две инстанции и е приключило в рамките на 11 съдебни заседания, в които ищецът се е явявал лично; престъплението, за което му е повдигнато обвинение не е тежко; била е наложена най-леката мярка за неотклонение „подписка“. СГС е посочил също, че свидетелските показания по делото потвърждават, че обвинението се е отразило в известна степен негативно както на психиката на ищеца, така и на личния, социалния и професионалния му живот. Във връзка с последното, въззивният съд е цитирал, посоченото и от касатора-ищец решение № 319/17.11.2015 г. по гр. дело № 2829/2015 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, в което е прието, че по отношение на някои професии има завишени изисквания за почтеност и професионализъм, поради което е естествено и логично незаконното обвинение да засяга в по-голяма степен личния и професионален живот на лицата, които ги упражняват; че повдигането на обвинение за извършено престъпление в областта на професионална реализация на едно лице засяга не само личната му чест и достойнство, но и професионалните му качества поради уронване на авторитета му в съответната област; както и че по тази причина, създадените при наказателното преследване неудобства и притеснения имат по-силно отражение върху отделните негативни изживявания на упражняващите такива професии и пряко значение за размера на обезщетението. В тази връзка въззивният съд е посочил единствено, че в настоящия случай на ищеца е било повдигнато обвинение за престъпно използване на неистински документи във връзка с осъществяваната от него дейност като адвокат. Предвид така изложеното, СГС е споделил извода на първата инстанция, че справедливият размер на обезщетението, с което да се репарират процесните неимуществени вреди, търпяни от ищеца, възлиза на 5 000 лв., като е приел за неоснователни възраженията и на двете страни по делото относно така определения размер.
С така изложените мотиви въззивният съд е разрешил първия правен въпрос и първата част от втория правен въпрос, формулирани в изложението на жалбоподателя-ищец, в съответствие с посочената от последния практика на ВКС (решение № 319/17.11.2015 г. по гр. дело № 2829/2015 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 267/13 от 26.06.2014 г. по гр. дело № 820/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС), а именно – СГС принципно е взел предвид обстоятелството, че негативните последици от незаконното обвинение, по което ищецът е оправдан, са свързани с упражняваната от него професия на адвокат, като е приел, че поначало това обуславя по-висок размер на обезщетението.
В противоречие със същата практика на ВКС и с т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г., обаче въззивният съд не е обсъдил конкретните обстоятелства по делото относно негативното отражение на процесното незаконно обвинение върху професионалната реализация на ищеца. Поради това, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по втората част от втория правен въпрос, формулиран от касатора-ищец, който – уточнен и конкретизиран от настоящия съдебен състав (съгласно т. 1, изреч. 3 – in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) се свежда до следното: кои обстоятелства следва да се вземат предвид от съда при определянето на размера на паричното обезщетение за неимуществени вреди, когато незаконното обвинение е за престъпление в областта на професионалната реализация на лицето, предявило иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК и по първия правен въпрос, формулиран в изложението на жалбоподателя-ответник. В посоченото от последния в тази връзка, решение № 449/12 от 16.05.2013 г. по гр. дело № 1393/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС е прието следното: В т. 11 от ТР № № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС принципно е разяснено, че в случаите на незаконно обвинение в извършване на повече от едно престъпления, обезщетението се определя глобално, а не поотделно за всяко едно деяние, за което обвиняемият е бил оправдан. Следователно, щом по едно и също време е имало наказателни производства, по които страната е била привлечена като обвиняем, причинените й от това неимуществени вреди са във връзка с всички обвинения. Изпитваните притеснения, страх от бъдещия изход на делото, неудобството, опетняването на доброто име в обществото и накърняването на достойнството и честта са във връзка с всички обвинения, независимо, че не са повдигнати в едно, а в множество отделни дела. Когато се преценява кои вреди са причинени и какво обезщетение се дължи за процесното незаконно обвинение, и в този случай следва да се изхожда от броя и тежестта на всички обвинения, взетите мерки за неотклонение, продължителността на периода, в който обвиненията са поддържани и всички останали обстоятелства, релевантни за размера на обезщетението.
Въпреки че по настоящото дело, още с отговора на исковата молба ответникът е изложил твърдения и е посочил и представил доказателства, че през същия период от време срещу ищеца е било водено и друго наказателно производство, приключило с оправдателна присъда, и въпреки че с въззивната си жалба ответникът е направил и оплаквания, че първата инстанция не е взела предвид тези обстоятелства при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд също по никакъв начин не е обсъдил тези обстоятелства, което в противоречие с цитираната практика на ВКС.
В заключение, касационното обжалване следва да се допусне по процесуално допустимата част от жалбите и на двете страни по делото, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следните два правни въпроса по приложението на чл. 52 от ЗЗД, във с чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, а именно: 1) кои обстоятелства следва да се вземат предвид от съда при определянето на размера на паричното обезщетение за неимуществени вреди, когато незаконното обвинение е за престъпление в областта на професионалната реализация на лицето, предявило иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ; и 2) при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, следва ли решаващият съд да обсъди наличието на паралелно водено срещу ищеца друго наказателно производство в процесния период, което също е приключило с оправдателна присъда, и по какъв начин този факт рефлектира върху размера на обезщетението.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 2а, т. 1, предл. 1 от ТДТССГПК, на жалбоподателя-ищец следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата за производството по чл. 290 от ГПК, държавна такса в размер 5 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Ответната П. не дължи заплащане на държавни такси по делото, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 3 от ГПК (в този смисъл – ТР № 7/2014 от 16.11.2015 г. на ОСГК на ВКС).
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационните жалби на С. Р. М. и на П. на Р. Б. срещу решение № 5750/04.08.2017 г., постановено по възз. гр. дело № 11428/2016 г. на Софийския градски съд, – в частта по исковете за обезщетения за имуществени вреди; и ПРЕКРАТЯВА в същата част производството по гр. дело № 4962/2017 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 5750/04.08.2017 г., постановено по възз. гр. дело № 11428/2016 г. на Софийския градски съд, – в останалата част.
УКАЗВА на жалбоподателя-ищец С. Р. М. в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 5 лв., като при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната му жалба ще бъде върната.
След представянето на горния документ в рамките на посочения срок, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване; респ. – след изтичането на срока, делото да се докладва на съдия-докладчика за проверка изпълнението на дадените указания.
Определението – в частта, с която двете касационни жалби частично се оставят без разглеждане и частично се прекратява касационното производство по делото, подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването на определението с връчване и на препис от него, а в останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: