Р Е Ш Е Н И Е
№ 618
София, 19.06. 2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при участието на секретаря Борислава Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 1228 по описа за 2008г. и приема следното:
Производството е по чл.218е ал.1 във вр. с чл.218а ал.1 б. “а” от ГПК /отм./ във вр. с пар.2 ал.3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационната жалба на Б. С. А. от София срещу въззивното решение на Софийския окръжен съд, постановено на 22.VІ.2007г. по гр.д. № 178/2007г.
Ответникът по касационната жалба Д. О. Я. от с. Х., обсат София, е заел становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.
Ответницата по жалбата С. В. Г. от София е заела становище за нейната основателност.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество – неоснователна, съображенията за което са следните:
С атакуваното решение Софийският окръжен съд е отменил решението на Сливнишкия РС от 27. ХІ.2006г по гр.д № 85/2006г. в отхвърлителната му част за ? ид.част от процесния имот и вместо него е постановил друго, с което е признал за установено по отношение на Б. Св. А. , Р. С. А., Г. Б. А., С. Б. А. , А. Б. А., И. В. А. и С. В. Г. по предявения от Д. О. Я. иск, че О. Я. Д. е бил собственик към момента на образуване на ТКЗС с. Х. на ? ид.част от ливада, находяща се в землището на с. Х., м. „М” при първи завой, махала Б. , с площ 2100 кв.м, при съседи: братя К, воденична вада, река, братя К. В останалата му отхвърлителна част относно ? ид.част от този имот първоинстанционното решение е оставено в сила.
От фактическа страна е прието за установено, че наследодателят на ищеца О. Я. Д. и неговия брат А с частен писмен договор от 01.V.1945г., вписан със записка от 05.І.1948г., закупили процесният имот, върху който двамата упражнявали фактическа власт до момента на внасянето му в ТКЗС през месец май 1951г. и на името на които той фигурира в емлячния регистър от 1935г. На името на същите с решение № 9/01.VІІ.1997г. на ПК Б. е възстановена собствеността в стари реални граници върху нива с площ 2.100 кв.м без посочване на границите й. С решение от 08.ІV.1996г. на ответниците като наследници на С. А. Н. е възстановено правото на собственост в стари реални граници и върху нива с площ 1.918 дка в м. „В” при посочени в решението съседи. Административният орган е спрял производството по преписките за възстановяване до разрешаването на възникналия между страните спор за материално право. За извода си, че процесния имот е бил собственост на О. и А. Д. към внасянето му в ТКЗС, съдът се е позовал и на показанията на свидетелите Д, които кредитирал като по-пълни, конкретни, логични и непротиворечиви. Не са кредитирани показанията на свидетелите Х, тъй като те не посочват всички граници на имота на С. Н. , сочат два негови имота, без да ги индивидуализират пълно, или пък имат инцидентни възприятия за имота.
При тези обстоятелства и на основание чл.12 ал.7 от ЗСПЗЗ въззивният съд приел, че наследодателят на Д. О. е бил собственик на ? ид.част от процесния имот към минал момент – внасянето му в ТКЗС.
Касационната жалба на Б. С. А. срещу така постановеното решение съдържа оплаквания за съществено процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.218б ал.1 б. “в” от ГПК /отм./. Твърди се, че при постановяване на решението въззивният съд е кредитирал показанията на свидетелите на ищеца, но не се е съобразил с тези на ответниците. Не е съобразено и че с решение на ОСЗГ, влязло в сила, процесният имот е възстановен на наследниците на С. Н. Спирането на производството от ОСЗГ е незаконосъобразно и СОС не е следвало да основава решението си на него. Наличието на спор за материално право е процесуално недопустимо – има такъв спор тогава, когато исковата претенция е предявена в съда, което в случая е станало девет години по-късно. Иска се отмяна на решението.
Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, преценявайки атакуваното решение във връзка със заявените в касационната жалба основания, намира, че то е правилно.
Законосъобразен и в пълно съответствие с доказателствата по делото е изводът на въззивния съд за основателност на предявения иск по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ, като изложените в атакуваното решение съображения за това касационният съд споделя изцяло.
Неоснователни са оплакванията на касатора във връзка с показанията на разпитаните по делото свидетели. При преценката на същите въззивният съд е взел предвид, че тези на Д. и Ц. са ясни, конкретни, пълни и в съответствие с останалите представени по делото доказателства, за разлика от тези на Д. и Х. Взето е предвид, че последната е посочила само един от съседите на имота, за който говори – този от изток, като не знае кои са другите съседи. Освен това свидетелката сочи, че С. Н. имал и друг имот в м. „М”. Св. Д. също е посочила като съсед само един от съседите на процесния имот – този от изток, като нито един от останалите не съвпада с твърдяните от ищеца такива. Взето е придвид и че двете свидетелки на ответниците са били на ниска възраст към релевантния за спора период.
Без значение за спора по делото е обстоятелството, че процесният имот е бил възстановен на ответниците с влязло в сила решение на ОСЗГ девет години преди предявяването на иска. Това е така, тъй като предмет на спора е правото на собственост върху имота към минал момент – на внасянето му в ТКЗС, а не към настоящия момент. Несъстоятелно е последното оплакване – че въззивният съд е основал изводите си на писмо на ОСЗГ, в което е посочено, че се спира административното производство по възстановяването на собствеността по преписките на страните и че е налице спор за материално право. Това писмо не съдържа никакви данни от значение за спора, поради което съдът не се е обосновал с него.
По изложените съображения атакуваното решение е правилно и законосъобразно, поради което и на основание чл.218ж ал.1 изр.2 от ГПК /отм./ то следва да бъде оставено в сила.
С оглед разпоредбата на чл.64 ал.1 от ГПК /отм./ разноски на ответника по касация Д. Я. не се присъждат, тъй като той не е представил доказателства да е направил такива за настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Софийския окръжен съд, ГО, втори състав, постановено на 22.VІ.2007г. по гр.д. № 178/2007г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: