Р Е Ш Е Н И Е
№ 62
ГР. София, 10.02.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 26 януари през 2010 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря Ан. Богданова,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1440/08 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.218а от ГПК, отм., вр. с пар.2 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. – Ц. срещу въззивното решение на Окръжен съд Монтана /ОС/ по гр.д. №386/07 г. В жалбата се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост, на решението и се иска отмяната му.
Ответникът по жалба А. Ц. я оспорва като неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл.218е от ГПК, намира следното: Въззивното решение е недопустимо при служебната проверка на касационната инстанция за това.
С първоинстанционното решение е допуснат развод на страните по чл.99, ал.1 и от СК, отм. и е утвърдено споразумението им по ал.3, вкл. за семейното жилище. В мотивите на РС е формирана воля за утвърждаване на споразумението така, както е постигнато от страните, без видоизменяне, което съдът не може да прави /ТР №60/87 г./. В диспозитива на първоинстанционното решение обаче като семейно е посочено не жилището в споразумението, а друго притежавано от страните, според данните по делото.
Споразумението на страните по чл.99, ал.3 от СК и решението на РС за утвърждаването и възпроизвеждането му имат съответно договорен и охранителен характер и не подлежат на обжалване – ТР №60/87 г. и ППВС №5/78 г. , при субсидиарното приложение на чл.259в от ГПК, отм. Срещу пороците им засегнатата страна може да се защити по исков ред, а в случая – при констатираното несъответствие между формираната в мотивите и изразената в диспозитива воля на първоинст. съд – и с молба за поправка на очевидна фактическа грешка.
Въззивният съд, като е разгледал жалбата на отв. по иска Ц. срещу първоинстанционното решение в частта му за споразумението по чл.99, ал.3 от СК, е постановил недопустимо решение. То следва да се обезсили и производството по въззивната жалба на Ан. Ц. – прекрати, поради недопустимостта й.
Затова ВКС на РБ, трето гр. о.
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Окръжен съд Монтана по гр.д. №386/07 г. от 3.01.08 г. и прекратява като недопустимо въззивното производство по жалбата на А. Ц. срещу първоинстанционното решение на Монтански районен съд по гр.д. № 250/07 г. от 16.08.07 г., в частта , с която е утвърдено и възпроизведено споразумението на страните по чл.99, ал.3 от СК, отм.
Обявява за влязло в сила първоинстанционното решение на Монтански районен съд по гр.д. №250/07 г. в посочената част
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: