Р Е Ш Е Н И Е
№ 620
София, 19.06. 2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на шестнадесети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при участието на секретаря Борислава Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр.д. № 1749 по описа за 2008г. и въз основа на данните по делото и закона приема следното:
Производството е по чл.218и ал.1 ГПК /отм./ във вр. с пар.2 ал.3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационната жалба на М. И. М. от гр. С., област Плевенска, срещу въззивното решение на Плевенския окръжен съд, постановено на 13. ХІІ.2007г. по в.гр.д. № 873/2007г.
Ответникът по касационната жалба В. Д. Т. от гр. С. не е заявил становище пред настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество – неоснователна, съображенията за което са следните:
С атакуваното в настоящото производство решение Плевенският окръжен съд след връщане на делото от ВКС на РБ за ново разглеждане е отменил решението на Плевенския РС от 16. ХІ.2005г. по гр.д. № 478/2005г. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявеният от М. М. срещу В. Т. иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за присъждане на 9049лв., представляващи задължение по договор от 24.ІХ.2003г, поради погасяване на задължението чрез реално изпълнение, както и иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за присъждане на 1331.31лв. мораторна лихва за периода 01. ХІ.2003г. – 31. ХІІ2004г.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че по силата на сключения между страните на 24.ІХ.2003г. договор ответникът дължи на ищеца 9049лв. във връзка с договор за зърнопроизводство за периода 2001г. – 2003г включително. Съгласно т.3 от договора ответникът се съгласил да изплати на ищеца в срок до 01. ХІ.2003г. 4000лв., като в противен случай последният ще потърси правата си по съдебен ред за цялата сума. Съгласно т.4 от договора при заплащане на сумата 4000лв. в уговорения срок останалата сума в размер на 5049лв. ще бъде изплатена чрез обработка от ответника на 250 дка земя, собственост на ищеца, през стопанската 2003/2004г., изразяваща се в извършване на операции на стойност 9295лв., в т.ч. – оран на стойност 1500лв., дълбока оран на стойност 1750лв., култивиране 2 пъти на стойност 1250лв., сеитба на стойност 250лв., препарат „М” на стойност 2925лв. и семе – царевица К 509 обеззаразяване на стойност 1000лв., прибиране на реколта и транспорт на стойност 1750лв. Страните са уговорили, че разликата ще бъде изплатена от кредитора след реализация на продукцията.
Прието е за безспорно по делото, че ответникът и понастоящем не е заплатил на ищеца 4000лв. Въз основа на показания на свидетели и признание на ищеца, че е прибрал продукцията от земята си през 2004г., е прието, че през стопанската 2003/2004г. ответникът е обработвал за своя сметка 250-те дка на ищеца, от които 70 дка засяти с ечемик и 180 дка засяти с царевица. Ищецът приел в натура 5 тона царевица, както и цялата продукция от земята си през 2004г. Според заключение на комплексна експертиза през 2004г. разходите за 1 дка ечемик са средно 39.85лв., разходите за 1 дка царевица са средно 45лв., а стойността на 1 тон царевица е средно 160лв. Въз основа на заключението съдът е приел, че през стопанската 2003/2004г. ответникът е направил разходи за получаване на реколта от ечемик върху 70 дка в размер на 2789.50лв., разходи за получаване на реколта от царевица в размер на 8100лв. и е предоставил на ищеца царевица за 800лв., или общо 10889.50лв. Следователно е налице реално изпълнение на задълженията му по догорова от 24.ІХ.2003г., с оглед на което предявеният иск за присъждане на главница е неоснователен. Неоснователна е и претенцията за мораторна лихва, тъй като не е налице забавено плащане след 01.І.2003г., тъй като страните не са уговорили падеж на задължението, а само срок, след който ищецът би могъл да търси правата си по съдебен ред.
Касационната жалба на М. И. М. срещу така постановеното решение съдържа оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.218б аб.1 б. ”в” от ГПК /отм./. Твърди се, че показанията на свидетелите не са доказали нищо конкретно за изпълнение на цялото задължение на ответника, освен предоставянето на ищеца на 5 т царевица. Неправилно е тълкувана и разпоредбата на т.4 от договора, като не е съобразено, че тази клауза влиза в сила в отношенията между страните само при изпълнение на задължението по т.3. Освен това в договора няма уговорка, че реколтата за 2003/2004г. има отношение към поетите с договора задължения. Става въпрос за обработка, а не за получаване на реколта, която и до сега ищецът не е получил, а и за обработка доказателства по делото няма. Иска се отмяна на решението и уважаване на претенциите. Претендират се и разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, като прецени атакуваното решение с оглед заявените в касационната жалба оплаквания, намира, че то е правилно.
Законосъобразен и в пълно съответствие с представените от страните доказателства по делото е изводът на въззивния съд за неоснователност на предявения иск. Изложените от съда подробни съображения за това настоящата инстанция споделя напълно. Правилно въззивният съд се е позовал на показанията на свидетелите Б, които не се опровергават от други доказателства, че през 2004г. Т. е обработвал земите на ищеца за своя сметка, както и на признанието на ищеца, вкл. и чрез процесуалния му представител адв. В, че е получил продукцията от стопанската 2003/2004г. и че ответникът е обработвал през същата година 250-те му дка, посочени в договора /виж изявленията в с.з на 15. ХІ.2005г., 16.ІІ.2006г. и 30.ІІІ.2006г./. По този начин ответникът, влагайки за обработката на земята на ищеца разходи за над 10000лв., без да получи продукцията, е изпълнил задължението си за плащане на 9049лв. в натура, което изпълнение е прието от ищеца с получаването и пласирането на продукцията за своя сметка, без да е направил разходи за реализирането й. Без значение с оглед на това е обстоятелството, че съгласно т.4 от договора плащането на остатъка от сумата чрез обработка на земята на ищеца е уговорено в случай, че бъде платена сумата 4000лв. по т.3. По силата на чл.65 ал.2 от ЗЗД чрез даването на друго нещо вместо дължимото задължението на длъжника се погасява, ако кредиторът се е съгласил да го получи, както е в случая. Да се приеме противното, би означавало неоснователно обогатяване на ищеца, което законът не допуска.
Изложените съображения налагат извод, че атакуваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което и на основание чл.218ж ал.1 изр.2 от ГПК /отм./ то следва да бъде оставено в сила.
С оглед изходът на спора пред настоящата инстанция и на основание чл.64 ал.1 от ГПК /отм./ на ищеца-касатор не се следват разноски.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Плевенския окръжен съд, ІІІ-ти състав, гражданска колегия, постановено на 16.І.2008г. по гр.д. № 873/2007г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: