4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 622
София, 07.12.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№4977 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №2934 от 02.07.2015г. по в.гр.д.№1078/2014г. на Благоевградския окръжен съд, след частична отмяна на решение №5022 от 14.07.2014г. по гр.д.№2928/2013г. на Благоевградския районен съд, са променени квотите на двама от съделителите в допуснатия до делба на апартамент, находящ се на втори жилищен етаж в сграда на [улица], [населено място], както следва: 18/24 за Й. Б. и 5/24 ид.части за И. Б. Р.. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която е определена квота в размер на 1/24 ид.част за третия съделител Б. С. Р..
Въззивният съд е приел, че ищцата Й. Г. Б. е дъщеря на общия наследодател на страните Г. И. А., б.ж. на [населено място], починал на 06.02.2008г., а ответниците И. Б. Р. и Б. С. Р. са наследници на другата му дъщеря – Б. Г. Р., починала на 18.07.2002г., съответно И. е нейна дъщеря, а Б. – съпруг. Дворното място, в което се намира сградата с процесния апартамент, е закупено в съсобственост от общия наследодател Г. А. и от брат му С. А. с нотариален акт №94/1958г. С нотариален акт №30/1969г. Г. А., със съгласие на съпругата си М. А., е продал на дъщеря си Б. Р. и на зет си Б. С. Р. 2/3 ид.части от втория жилищен етаж от двуетажната масивна жилищна сграда /процесния апартамент/, заедно с 2/3 ид.части от припадащата се към етажа ? ид.част от зимника и тавана и 2/6 ид.части от дворното място. Съпругата М. А. е починала на 09.02.1975г., при което останалата в наследство от нея 1/6 ид. част от процесния апартамент е наследена по равно от двете и дъщери Й. и Б., които са получили по 1/12 ид.част. Преживелият съпруг Г. А. е станал собственик на другата 1/6 ид.част, като дял от прекратената СИО върху запазената 1/3 ид.част от апартамента. С нотариален акт №111/1986г. Б. и Б. Ролеви са дарили на Г. А. 2/3 ид.части от процесния апартамент /в нотариалния акт не е посочено изрично за припадащите се идеални части от зимника, тавана и дворното място/, при което Г. А. е станал собственик общо на 5/6 ид.части от апартамента – 2/3 или 4/6 по дарение и 1/6 като дял от прекратената СИО. С нотариален акт №65/2004г. Г. А. е дарил на Й. Б. собствените си 5/6 ид.части от апартамента. Доколкото обаче с влязло в сила решение №80 от 16.03.2010г. по гр.д.№687/2009г. на Благоевградския окръжен съд е признато за установено по иск на Б. Р. и И. Р., че ответницата Й. Б. не е собственик на 2/6 ид.части от същия апартамент, това решение следва да бъде взето предвид от делбения съд. Въпросните 2/6 ид.части са се върнали в наследствената маса на Г. А. и са разпределени между неговите наследници. При това положение Й. А. е собственик на 18/24 ид.части / 2/24 по наследство от майка си; 12/24 по дарение от баща си и 4/24 по наследство от баща си/. И. Р. е собственик на 5/24 ид.части, от които 1/24 по наследство от майка си и 4/24 от дядо си Г., които наследява по заместване. Останалата 1/24 ид.част е собственост на Б. Р., по наследство от съпругата му Б..
По отношение на припадащите се към процесния апартамент идеални части зимника и тавана съдът е приел, че те следват главната вещ, независимо, че в нотариалните актове за дарение от 1986г. и 2004г. не е посочено изрично прехвърлянето им.
По отношение на принадлежащата на наследодателя Г. А. ? ид.част от дворното място съдът е приел, че то не е обща част към сградата и не трябва да се дели като прилежаща част към главната вещ /жилищния етаж/. Делбата на парцела е допустима, но по отношение на него няма заявено искане за делба в исковата молба.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от И. Р. и Б. Р.. Жалбоподателите поддържат, че съдът неправилно отказал да допусне до делба и припадащата се към апартамента идеална част от дворното място. Считат, че то представлява обща част по смисъла на чл.38 ЗС, като в същото време поддържат изключващото твърдение, че квотите на страните в тази обща част са различни от квотите в допуснатия до делба апартамент: 1/12 за Й. Б.; 7/48 за И. Р. и 13/48 за Б. Р.. На следващо място – неправилно заедно с апартамента съдът допуснал до делба и ? ид.част от зимника и тавана на сградата, без да изясни дали това са действителните идеални части, които се припадат на процесния апартамент. Първоначално съществуващата в дворното място двуетажна сграда била надстроена с трети жилищен етаж, което водело до промяна на припадащите се идеални части от обслужващите общи помещения. Освен това съдът не съобразил, че дарението от 1986г. не е имало за предмет идеални части от дворното място. Неправилно били определени и квотите, при които е допусната делба на процесния апартамент. Съдът не обсъдил наведеното от тях възражение за придобиване по давност на 2/6 ид.части от апартамента. Считат, че като не включил в делбата дворното място, съдът постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено и делото да се върне за ново разглеждане на районния съд. Евентуално поддържат, че решението е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси:
1. Следва ли въззивният съд служебно да следи за правилността на първоинстанционното решение и да приложи императивна правна норма, дори ако нейното нарушение не е било въведено като основание за обжалване.
2. Представлява ли обща част към главната вещ прилежащата идеална част от земята, в която е изградена сградата в която се намира делбеният етаж.
3. Следва ли да се допусне делба и на съответната част от дворното място, което принадлежи към самостоятелния обект на правото на собственост.
По тези въпроси въззивното решение противоречало на т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС; решение №89 от 19.07.2013г. по гр.д.№588/12г- на ВКС, І ГО; решение №124 от 20.10.2014г. по гр.д.№2054/14г. на ВКС, ІІ ГО; решение №163 от 17.09.2012г. по гр.д.№1170/10г. на ВКС, І ГО и решение №309 от 18.11.2011г. по гр.д.№215/2011г. на ВКС, ІІ ГО.
Ответникът в производството Й. Г. Б. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Поставените въпроси са определящи за изхода на делото. Главният въпрос се свежда до това дали заедно с делбата на самостоятелен обект от сграда в режим на етажна собственост съдът следва да допусне до делба и припадащата се към този обект идеална част от дворното място. Определящ за изхода на спора е и въпросът за задължението на въззивния съд служебно да приложи императивна правна норма. По тези въпроси въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, което е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
Д. касационно обжалване на решение №2934 от 02.07.2015г. по в.гр.д.№1078/2014г. на Благоевградския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50лв. и в същия срок да изпратят на съда вносния документ, в противен случай жалбата ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: