4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 624
София, 11.12.2013 година
Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на пети декември през две хиляди и тринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Любка Андонова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 5556 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Т. М., Е. Б. М.,Г. Т. М. и Кита Г. М. срещу въззивното решение на Благоевградския окръжен съд, постановено на 09.05.2013г. по гр.д.№180/2013г.,с което е отменено частично решението на първоинстанционния съд и вместо това е признато за установено по насрещния иск,предявен от Н. Т. П. против А. Т. М.,Е. Б. Б., Г. Т. М. и К. Г. М.,че Н. Т. П. е собственик на основание давностно владение на 5/8 ид.части от двете стаи /мазета/,находящи се в югоизточната страна на приземния етаж /зимничен/ на триетажната масивна жилищна сграда, построена в УПИ ІV-2149, кв.185 по плана на [населено място] на калкан с жилищната сграда на Г. Т. М.. В останалата част,с която искът е отхвърлен за 3/8 ид.части решението на първоинстанционния съд е потвърдено.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторите поддържат,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса годен обект за придобиване по давност ли са две стаи и коридор от югоизточната страна на приземен етаж от жилищна сграда със самостоятелен вход и стълбище от двора; в кои случаи мазетата в една жилищна сграда в режим на етажна собственост могат да се приемат като самостоятелен обект и годен обект за придобиване по давност; в кои случаи избени помещения в сграда в режим на етажна собственост могат са се придобият по давност от собственик на самостоятелен обект в сградата.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Н. Т. П. изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в жалбата съображения.Поддържа също така,че касационното обжалване е недопустимо,тъй като цената на иска е под 5000лв.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Неоснователни са доводите на ответницата по касационна жалба, че касационното обжалване е недопустимо с оглед цената на иска-в представеното по делото удостоверение за данъчна оценка /лист 55 от гр.д.№257/2009г. на Петричкия районен съд/ не е посочена отделна оценка за процесния обект-две избени помещения и коридор, преустроени в стаи, пригодени за живеене. Същата не може да бъде определена само на основата на площта на помещенията с оглед извършените преустройства, поради което според настоящия състав,вкл. с оглед извода на съда,че процесните помещения представляват принадлежност към притежавания от Н. П. самостоятелен обект в сградата,цената на иска следва да бъде определена въз основа данъчната оценка на целия обект.
Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните:
За да достигне до извода,че предявеният иск е основателен въззивният съд е приел,че Н. П. от 1982г. до 1997г. е осъществявала фактическа власт върху претендираните обекти с намерение за своене като владението е било явно,защото е било достояние на другите етажни собственици, не е било съмнително,защото само П. и съпругът й са ползвали зимничните помещения,които са отделили с преградна стена,заемаща част от коридора,направили са отделен вход за тях. Прието е,че владението е било спокойно и непрекъснато,защото не са били изваждани от имота,нито са загубили фактическата власт и срещу тях не е бил предявяван собственически иск. Владението е прието за спокойно,защото не е установено с насилие и дори през 1981г. етажните собственици са имали волята писмено да оформят споразумението за собствеността върху мазетата и тавана на сградата,но договорът, сключен на 18.02.1981г. е прогласен за нищожен поради невъзможен предмет с влязло в сила решение.
С оглед на това е прието ,че всички признаци на фактическия състав на придобивната давност от обективна и субективна страна по отношение на обектите,които П. е владяла със съпруга си,са налице.
Прието е ,че сочените в исковата молба две стаи представляват мазета /две складови помещения/, обединени чрез преградна стена, отнемаща част от общия коридор на избения /зимничен или приземен етаж/, които по своята същност представляват принадлежност към жилището /чл.37 ЗС/ и поради това следват собствеността на главната вещ /чл.98 ЗС/. Прието е,че независимо от функционалното обособяване на избените помещения като жилищни и като отделен обект на ползване, не може да се приеме,че отговарят на изискванията за жилище,тъй като не се намират на жилищен етаж и нямат необходимите санитарни помещения. Прието е обаче,че като две отделни складови помещения те са годен обект за придобиване по давност с оглед на обстоятелството,че ищцата Н. П. притежава идеална част от самостоятелен обект /жилище/ в същата сграда-етажна собственост. Прието е,че двете складови помещения като част от главна вещ /жилище/ са принадлежност към него и в този случай могат да се придобиват по давност и са придобити по този ред в режим на съпружеска имуществена общност от Н. П. и покойния й съпруг с оглед на което на ищцата са признати права върху 5/8 ид.части от тези помещения.
Изложени са съображения,че доводите,че ищцата не е претендирала мазета и няма приземен етаж са приети за неоснователни,тъй като е важно какво е естеството на претенцията и какви обекти в действителност са включени в нея,а не начинът на формулиране на претенцията и обозначаване на обектите.
Настоящият състав приема,че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280,ал.1,т.2 ГПК по третия поставен от касаторите въпрос,а именно в кои случаи избени помещения в сграда в режим на етажна собственост,могат да се придобият по давност от собственик на самостоятелен обект в сградата, тъй като този въпрос се разрешава от съдилищата противоречиво-в представеното с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №1368/03.12.2008г. на ІV ГО на ВКС по гр.д.№4834/2007г. е прието,че мазето няма самостоятелен статут-то по общо правило е прилежаща част към жилищен,търговски или друг обект и поради това е изключено от гражданския оборот в общата хипотеза,както и другите несамостоятелни части на недвижимите имоти. Избата може да се придобива самостоятелно само ако е променен статутът й по начин, даващ възможност за притежанието й като самостоятелен обект. Прието е,че е допустимо избеното помещение да се придобива от лице,притежаващо в същата сграда,която е в режим на етажна собственост, друг самостоятелен обект и по този начин избата става прилежаща част към него. Във всички случаи обаче избеното помещение не трябва да е единствено складово помещение на друг обект в сградата,за който по закон задължително се предвижда наличието на такова /напр. жилищата,ако нямат таванско или др,ги помещение с подобно предназначение/. В противен случай отделянето му е невъзможно.
Становището,че този въпрос се разрешава от съдилищата противоречиво,се подкрепя и от посоченото от ответницата по касационна жалба решение №1266/07.VІІ.1995г. по гр.д.№№1439/1994г. на ІV ГО на ВС, в което е прието, че е допустимо да се придобие по давност избено помещение в сграда,в която страната притежава жилище и ако някое от лицата, притежаващо жилище в сградата владее мазето на друго лице, което също притежава жилище в тази сграда,е допустимо владението да се превърне в собственост.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по останалите,поставени от касаторите въпроси.
По въпроса годен обект за придобиване по давност ли са две стаи и коридор от югоизточната страна на приземния етаж от жилищна сграда със самостоятелен вход и стълбище от двора касационно обжалване не следва да се допуска, тъй като въззивният съд не е разглеждал хипотеза на придобиване по давност на несамостоятелен обект,а на мазета с оглед на обстоятелството,че сградата е в режим на етажна собственост и претендиращият придобиването на правото има качеството етажен собственик,т.е. притежава самостоятелен обект в сградата.
Не може да бъде споделена и тезата на касаторите,че изразеното от въззивния съд становище по въпроса в кои случаи мазетата в една жилищна сграда в режим на етажна собственост могат да се приемат като самостоятелен обект и годен обект за придобиване по давност противоречи на ТР №1/06.08.2012г. по тълк.д.№1/2012г. на ОСГК на ВКС. Изводите на въззивния съд за наличието на предпоставките за придобиване на съсобствена вещ по давност,вкл. и за извършване на действия, демонстриращи намерение за своене на цялата вещ,съответстват на приетото от ОСГК на ВКС становище.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 09.05.2013г. по гр.д.№180/2013г. по описа на Окръжен съд-Благоевград.
Да се изпрати съобщение на А. Т. М., Е. Б. М.,Г. Т. М. и К. Г. М. в едноседмичен срок да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната им жалба в размер общо на 257.56лв./ двеста петдесет и седем лева и 56ст./ и да представят доказателства,че таксата е внесена.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на І ГО на ВКС за насрочване в о.с.з.
Председател:
Членове: