4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 625
София, 21.07.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на първи юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 3636/2015 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалните си пълномощници, срещу решение № 292 от 29.07.2015 г. по т.д. № 732/2014 г. на Апелативен съд – П. в частта, с която е потвърдено решение № 289 от 21.04.2012 т. По т.д. № 254/2009 г. на Окръжен съд – Пловдив за отхвърляне на предявените от [фирма] срещу [фирма] искове за заплащане на следните суми: 1. за сумата 443 843.27 лв. – дължима част от цената по чл.2, ал.1, б.в от сключен договор за продажба на дружествени дялове на ищеца от [фирма], съставляващи месечни вноски за периода от м.10. – м.12.2008 г. и м.01. и м.02.2009 г. ; 2. за сумата 12 413.02 лв. – неустойка за забава върху вноските по т.1, ведно със законната лихва от предявяване на иска; 3. за разликата над 16 467.19 лв. до 126 081.12 лв. – увеличение на цената на дяловете по чл.2, ал.2 от договора; 4. за заплащане на неустойка за забава в размер на 8% годишно върху неизплатените вноски от цената и върху увеличената цена на дяловете, считано от завеждане на иска до окончателното плащане.
В жалбата се поддържат касационни доводи за недопустимост на решението поради произнасяне от страна на въззивния съд по незаявени от ответника възражения, в т.ч. и възражения за прихващане. Касаторът се позовава и на основанията за неправилност на атакувания съдебен акт по чл.281, т.3 ГПК, подробно мотивирани в жалбата.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните процесуалноправни и материалноправни въпроси: 1. Допустимо ли е въззивният съд да се произнесе по възражение, в т.ч. и такова за прихващане /в материалноправен и/или процесуалноправен смисъл/, което не е заявено от ответника в производството не само в срока за отговор, но и въобще; 2. Следва ли въззивният съд да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания и доводи и направени възражения пред първата инстанция, в т.ч. и тези, които засягат действителността на представено по делото доказателство; 3. Когато страната, чийто подпис е на последната страница на представен от насрещната страна договор, заяви оспорване с твърдение, че част от съдържанието му е променено без нейно съгласие, за оспорване на съдържание или на авторство се касае и кой носи тежестта за установяване неистинността; 4. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са относими към релевантни за изхода на делото факти и следва ли доказателствата да бъдат обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, или съдът може да основе изводите си на произволно избрани от него доказателства; 5. Когато въззивната инстанция препраща към мотивите на първата, това дерогира ли изискването на чл.236, ал.2 ГПК; 6. Чия е доказателствената тежест за установяване на твърдяни от ищеца отрицателни факти; 7. Коя воля и кои договорни клаузи подлежат на тълкуване и при приложението на какви критерии. В т.4 от изложението не е формулират изрично правен въпрос, а се поддържа, че въпросът за доказателствената тежест и за недопустимостта на свидетелските показания при това оспорване, е решен в противоречие с практика на ВКС – решение по гр.д. № 569/2010 г., ІV г.о. и казуална практика – решение по гр.д. № 5967/1958 г., ІІ г.о. В т.8 от изложението, касаторът поддържа, че процесуалноправният въпрос за доказателствената сила на частните свидетелстващи документи, съответно за дължимата от съда преценка на тяхната доказателствена стойност, е разрешен от въззивния съд в противоречие с посочена и приложена практика на ВКС по чл.290 ГПК. По всички останали въпроси се поддържа допълнителната предпоставка за достъп до касация по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация – Международен панаир П.” АД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, оспорва изцяло искането за допускане на касационно обжалване. Заявено е становище и за неоснователност на жалбата, мотивирани подробно в постъпил по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, при спазване на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Въззивното решение, предмет на обжалване с настоящата касационна жалба, е постановено на основание чл.294 ГПК, след отмяна на първоначалния съдебен акт на АС – Пловдив, с решение № 56 от 17.06.2014 г. по т.д. № 2705/2013 г. на ВКС, І т.о. В отменителното касационно решение са дадени задължителни указания, че при новото въззивно разглеждане на спора се дължи извършване на съответни процесуални действия, съобразени с депозирането на отговора на исковата молба извън преклузивния срок по чл.367, ал.1 ГПК. Указанията на ВКС във връзка с предявения извън срока по чл.367, ал.4 ГПК насрещен иск, са извън обхвата на касационно обжалване, тъй като въззивното решение в частта, с която след обезсилване на първоинстанционното решение по насрещния иск, прекратяване на производството по него и постановено отделяне на насрещната искова молба в самостоятелно производство пред Окръжен съд – Пловдив, не е обжалвано.
За да постанови атакуваното решение за потвърждаване на изводите на първата инстанция за отхвърляне на исковите претенции в посочените по-горе части и независимо от задължителните за него указания, дадени в отменителното касационно решение, въззивният съдебен състав на Апелативен съд – П. е приел, че липсата на отговор на исковата молба, подаден в рамките на предвидения преклузивен срок, не препятства произнасянето по материални възражения на ответника за недължимост на претендираната от ищеца цена на продадени дружествени дялове по процесния договор. Счетено е, че ищецът е въвел като предмет на делото и възраженията на ответника и те са включени в предмета на делото. От друга страна, въззивният съдебен състав е зачел и допълнителния отговор по чл.373, ал.2 ГПК и представените извън срока за първоначалния отговор писмени доказателства. След преценка на доказателствения материал по спора и съобразявайки предвидено в договора и в тристранно споразумение от 03.10.2008 г. прихващане/ което е счел за настъпило/, водещо до намаляване на общото задължение на купувача за цената на придобити дружествени дялове, въззивният съд е извел извод за неоснователност на иска за сумата от 443 843.27 лв. – претендирана цена по чл.2, ал.1, б.в от договора, съответно за неоснователност на акцесорните искови претенции по чл.92 и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Зачитайки направено изявление за прихващане от 24.10.2008 г. и данните за събрани вземания, водещи да увеличаване на цената по чл.2, ал.2 от договора, решаващият съд е направил извод за неоснователност на претендираното от ищеца увеличение на цената на дяловете за разликата над 16 467.19 лв. до пълния предявен размер от 126 081.12 лв.
Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, приема, че са налице данни за вероятна недопустимост на въззивното решение, с оглед задължението на въззивния съд да се произнесе в рамките на надлежно очертания предмет на делото. При това самостоятелно основание за достъп до касационен контрол, за наличието на което ВКС е длъжен да следи и служебно / т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/, не се налага изрично посочване на правен въпрос, или извършване на преценка доколко следва да се прецизира формулираният от касатора въпрос по т.1 от изложението, който е относим към поддържаната недопустимост на атакуваното решение.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение № 292 от 29.07.2015 г. по т.д. № 732/2014 г. на Апелативен съд – П. в обжалваните части.
УКАЗВА на касатора [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 869.14 /петнадесет хиляди осемстотин шестдесет и девет лева и четиринадесет стотинки/ лева, съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанието касационното производство ще бъде прекратено.
След представяне на платежен документ за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на ІІ т.о. за насрочване в публично съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: