О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 625
София, 26.09.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 476/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “М” АД, гр. С. срещу решение № 160 от 17.04.2008 г. по гр. д. № 2804/2007 г. на Софийски градски съд, ІV “Д” състав. С атакуваното решение въззивният съд е отменил постановеното от Софийски районен съд, 79 състав решение от 03.07.2007 г. по гр. д. № 12429/2006 г. в частта, с която е уважен предявеният от “М” АД срещу ЗПАД “А” иск по чл. 399 ТЗ /отм./ за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 5 646 щатски долара по рамков договор № 0* и добавък по застрахователна полица от 29.03.2005 г., като е отхвърлил същия и е обезсилил първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният от ЗПАД “А” срещу К. В. Х. от гр. В. обратен иск по чл. 402 ТЗ /отм./ за сумата 250 щатски долара, представляващи част от общия размер 5 646 щатски долара застрахователно обезщетение и е прекратил производството по делото по същия иск.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е необосновано и е постановено в нарушение на материалния закон. Излага подробни съображения срещу извода на съда за нищожност на застрахователния договор поради липса на застрахователен интерес.
Допускането на касационно обжалване е аргументирано с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по основополагащ правен въпрос, който поради противоречивото му решаване от съдилищата е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Според касатора, това е въпросът налице ли е застрахователен риск, съответно застрахователен интерес по застраховките “финансов риск”, които са основно застраховки по кредитни и лизингови договори.
Ответникът по касация – ЗПАД “А”, гр. С. моли да не бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по съображения, изложени в писмен отговор от 18.07.2008 г.
Третото лице-помагач на ЗПАД “А” и ответник по обратния иск – К. В. Х. от гр. В. не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение по главния иск с правно основание чл. 399 ТЗ /отм./, въззивният съд е приел, че между страните по него “М” АД, гр. С. и ЗПАД “А”, гр. С. не е възникнало застрахователно правоотношение по сключения рамков договор № 0* и добавък по застрахователна полица от 29.03.2005 г., поради което липсва основание за заплащане на претендираното застрахователно обезщетение. Становището на решаващия състав е мотивирано с липсата на застрахователен риск и съответно интерес от сключване на застрахователния договор, което е един от съществените елементи на този вид договори. Прието е, че неплащането на лизинговите вноски от третите лица представлява неизпълнение на задълженията по договора за лизинг, срещу което лизингодателят-застрахован може да предприеме предвидени в закона правни действия и да реализира реално прихода, който очаква по договора за лизинг, т. е. налице е предвидена в закона възможност застрахованият да съхрани имуществото си и за него да не настъпи реална загуба и увреждане на имуществото.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато.
Поставеният от касатора въпрос отговаря на главното изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като решаването му е обусловило изхода на конкретния спор – отхвърляне на предявения от касатора иск по чл. 399 ТЗ /отм./.
По отношение на този въпрос е осъществено и допълнителното условие, специфично за поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. Приложените към изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК множество решения /първоинстанционни и въззивни/ сочат на различно решаване на въпроса за наличието на застрахователен риск и съответно – на застрахователен интерес при договорите за застраховка на финансов риск, какъвто е и процесният договор. Различното тълкуване на приложимите към този вид договори разпоредби на закона сочи на трудности по приложението му и налага допускане на касационното обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В тази връзка, следва да се отбележи, че с оглед поддържаното основание за допускане на касационно обжалване, фактът, че приложените решения не са влезли в сила, в настоящата хипотеза е ирелевантен. Този факт би имал значение единствено за основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, каквото в случая не е заявено, видно от уточнителната молба от 07.10.2008 г., с която са изпълнени изрично дадените указания в разпореждане № 78 от 30.07. 2008 г. на Председателя на Първо отделение при Търговска колегия на Върховен касационен съд.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 160 от 17.04.2008 г. по гр. д. № 2804/2007 г. на Софийски градски съд, ІV “Д” състав .
УКАЗВА на “М” АД, гр. С., в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 149.55лв., като при неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: