Р Е Ш Е Н И Е
№ 626
София, 06. 11. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на 15 юни 2009 година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретаря Виолета Петрова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1670/08 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”б” ГПК/ отм./ във вр. с §2, ал.3 ГКК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. К. Р. като пълномощник на В. Т. С. против решение № 4 от 20.02.2008 г. по гр.д. № 2/08 г. на Бургаския апелативен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал.1, б. “в” ГПК/ отм./.
Ответницата по касация В. Т. С. чрез своя пълномощник адв. В. А. изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с изложените в касационната жалба доводи, намира:
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение № 276 от 05.11.2007 г. по гр.д. № 338/06 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от В. Т. С. против В. Т. С. иск с правно основание чл. 227, ал.1, б. ”б” ЗЗД за отмяна на дарение на право на строеж/ надстрояване/ на втори етаж на жилищна сграда с площ 123 кв.м. в дворното място, съставляващо парцел **** – 187 в кв. 75 по плана на гр. П., понастоящем УПИ * – 1029 в кв. 75, оформено с нотариален акт № 52, т.І, дело № 379/1972 г. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ответницата по иска не е страна по договора за дарение, а е наследник на дареното лице и в това си качество не е пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск. Правото на надстрояване, което е било дарено на нейния наследодател, е било реализирано и след смъртта му тя е придобила право на собственост върху втория етаж. На следващо място въззивният съд е приел, че искът е неоснователен и поради това, че твърдението ответницата да е набедила дарителката в извършване на престъпление не е доказано. Набедявяването е престъпление от общ характер и следва да бъде доказано с влязла в сила присъда по чл. 286 НК или решение по чл. 97, ал. 4 ГПК (отм.), каквито в случая не са представени.
Настоящата инстанция не споделя становището на въззивния съд, че след като предмет на договора за дарение е било право на строеж, след като то е реализирано и се е трансформирало в право на собственост, не може да се иска отмяна на дарението.
Отмяната на дарението има обратно действие, включително и когато предмет на договора е право на строеж. С отмяната на дарението отпадат правата на суперфициаря, построеното въз основа на учреденото право на строеж става собственост по правилото на чл. 92 ЗС на собственика на земята, а по повод извършените подобрения между тях се създават облигационни отношения.
Независимо от изложеното, въззивното решение е правилно по резултат и следва да бъде оставено в сила.
За да се отмени дарението на основание чл. 227, ал.1, б. ”б” ЗЗД е необходимо да се установи, че дареният е набедил дарителя в извършване на престъпление. Самото набедяване също е престъпление, което следва да бъде установено по надлежния съдебен ред – с влязла в сила присъда или с решение по чл. 97, ал.4 ГПК/ отм./. Такива доказателства по делото не са ангажирани, поради което правилно въззивният съд е отхвърлил предявения иск. Гражданският съд, който разглежда иска за отмяна на дарението, не е компетентен инцидентно да се произнася дали с действията си дареното лице е осъществило от обективна и субективна страна състава на престъплението набедяване.
По изложените съображения, тъй като не са налице посочените в жалбата основания за касиране на обжалваното решение, същото следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4 от 20.02.2008 г. по гр.д. № 2/08 г. на Бургаския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: