Р Е Ш Е Н И Е
№ 628
СОФИЯ, 11.09.2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 15 юни 2009 година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретаря Виолета Петрова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 1806/08 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 218а, ал.1,б.”а” ГПК/ отм./ във вр. с §2, ал.3 ГПК.
С решение № 408 от 14.12.2007 г. по в.гр.д. № 770/07 г. на Пернишкия окръжен съд е обезсилено решение № 48 от 16.07.2007 г. по гр.д. № 1/07 г. на Брезнишкия районен съд и е прекратено производството по делото по установителния иск с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, предявен от В. В. М., Н. В. П. и Г. В. С. против М. И. Г..
Против въззивното решение е подадена касационна жалба от В. В. М., Г. В. С. и Н. В. П.. Изложени са доводи за неправилност на решението поради нарушение на процесуалния закон и се иска неговата отмяна и връщане на делото на въззивния съд за разглеждане на спора по същество.
Ответникът по касация М. И. Г. изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени данните по делото във връзка с изложените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:
Въззивният съд е приел, че предявеният от В. В. М., Г. В. С. и Н. В. П. иск с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ за установяване, че към момента на образуване на ТКЗС техният наследодател В е бил собственик на земеделски имот- нива с площ от 3.5 дка в землището на с. К., е недопустим поради липса на правен интерес. Изводът е обоснован с това, че ответникът М. И. Г. не е заявявал спорния имот за възстановяване пред поземлената комисия.
Въззивното решение е правилно, като в допълнение на изложените от Пернишкия окръжен съд мотиви настоящата инстанция счита за необходимо да добави следното:
Установителният иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ има за предмет установяване принадлежността на правото на собственост върху земеделска земя към момента на обобществяването й. Правният интерес от провеждането му се свързва с установяване на субекта, в чиято полза следва да се извърши възстановяването. Такъв спор за материално право е налице, когато правото на ищеца на възстановяване на собствеността се оспорва от трети лица, които претендират да са били собственици на земеделския имот към релевантния минал момент – този на обобществяване на земята, поради което имота подлежи на възстановяване в тяхна полза
Настоящият случай не е такъв. Чрез предявения иск ищците, касатори в настоящото производство, целят да установят, че възстановеният на ответника в нови реални граници с план за земеразделяне имот е идентичен по местоположение, площ и граници със земеделската земя, притежавана от техния наследодател към момента на образуване на ТКЗС. Твърдението на ищците е било, а това се установява и от представените по делото доказателства, че с решение № 38 от 25.01.2995 г. по гр.д. № 2977/94 г. на Брезнишкия районен съд, постановено в производство по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ е признато правото на ищците в качеството им на наследници на В. М. С. на възстановяване на собствеността върху описаните в решението в 24 пункта земеделски земи, в това число и нива от 3.5 дка в землището на с. К., м.”К”. По молба на ищците за идентифициране на място на границите на този имот през 2006 г. било установено, че същият попада върху имот № 0* възстановен на ответника М. И. Г. с решение № 39 от 21.03.1995 г. на ПК- Б. с план за земеразделяне. Планът за земеразделяне трансформира обекта на правото на собственост. Изискванията на които трябва да отговаря, са визирани в чл. 23а ППЗСПЗЗ и не включват възстановяването да се извърши в старите граници, в които имотът е съществувал преди внасянето му в ТКЗС. При тези обстоятелства и след като ответникът не е заявявал за възстановяване имот, идентичен по площ и местонахождение с процесния, правилно въззивният съд е приел, че действителният правен спор между страните не е относно принадлежността на правото на собственост върху възстановения с план за земеразделяне имот към релевантния минал момент и следователно не е налице правен интерес от провеждането на иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ.
Изводът е, че искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е недопустим поради липса на правен интерес и като е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото, въззивният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 408 от 14.12.2007 г. по в.гр.д. № 770/07 г. на Пернишкия окръжен съд:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :