Р Е Ш Е Н И Е
№ 633
София 30.09.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 15 септември две хиляди и девета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. № 2073/2008г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 218и във вр. чл. 218а, ал.1, б. “а” ГПК /отм./ във вр. § 2, ал. 3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. А. К. и Х. А. К., двамата от гр. А., подадена от пълномощника им адв. С, срещу въззивно решение на Пловдивския окръжен съд, 6-ти гр. с-в, № 1* от 10.05.2006г., постановено по в.гр.д. № 3092/2005г., с което е оставено в сила решение № 91 от 12.08.2002г. по гр.д. № 531/2001г. на Асеновградския районен съд, с което е прието за установено по отношение на Д. А. К. и Х. А. К., че нива от 0.897 дка в м. „Жаблица”,гр. Асеновград, към момента на внасянето й в ТКЗС през 1953г. е принадлежала на А. Д. В. , наследодател на ищците.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съдът взе пред вид следното:
С решение № 2* от 04.11.2005г. по гр.д. № 1558/2004г. на ВКС, ІV г.о. е отменено решението на Пловдивския окръжен съд от 29.03.2004г. по гр.д. № 2887/02г. с което искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е отхвърлен, и делото е върнато за ново разглеждане, като са дадени указания по приложението на закона.
За да уважи иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ при новото разглеждане на делото, въззивният съд е приел, че процесната нива е заснета още при изготвянето на кадастъра през 1952-53г. като имот № 4* и е записана по плана, одобрен през 1959г., на името на А. В. , наследодател на ищците. Въз основа на свидетелски показания и записването в разписната книга съдът е приел за установено, че към момента на внасяне на имота в ТКЗС А. В. е бил негов собственик на основание двадесетгодишно давностно владение. Относно имота, описан в документите за собственост на наследодатели на ответниците, въз основа на заключенията на вещи лица съдът е приел, че нивата на В. К. не е идентична с имот № 4714.
Срещу така постановеното решение касаторите Д. и Х. К. правят оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 218б,ал.1,б.”в” ГПК /отм./. Излагат доводи, че най-възрастната от свидетелките – Ф. Я. , установява факта на владение на имота от наследодателя им А. К. Свидетелските показания, както и нот. акт за собственост от 1923г. и договора за доброволна делба от 1924г. според касаторите установяват правото на собственост на техния наследодател към момента на внасяне на имота в ТКЗС.
Жалбата е неоснователна.
Правилно въззивният съд е приел, че събраните по делото доказателства установяват по несъмнен начин правото на собственост на наследодателя на ищците върху спорния имот, собствеността върху който е възстановена с решение на ПК от 15.09.1993г. на ищците и с решение от 15.01.1999г. на ответниците, към момента обобществяването му. От заключението на тройната съдебно техническа експертиза е установена идентичност между спорния имот и заснетия в изготвения през 1952-53г. кадастър на плана от 1959г. имот № 4* на А. В. Обосновани са фактическите изводи въззивният съд, изградени въз основа на обсъдените във взаимната им връзка заключения на вещите лица относно статута и идентичността на имота, и свидетелските показания, установяващи владението на наследодателя на ищците в период преди образуването на ТКЗС. Показанията на св. К наследница на Г. К. Решетков, относно местоположението и границите на имота съвпадат с отразената в други писмени доказателства граница – Решеткови. Предвид изложеното доводите на касаторите за необоснованост на въззивното решение са неоснователни.
Неоснователни са и доводите, основани на представените по делото нот. акт № 162/1923г. и договор за доброволна делба в м. „Жаблица”, тъй като не е установена идентичност между описания в посочените документи имот и процесната нива. Заключението на единичната съдебно-техническа експертиза е, че границите на имота, описан в посочените документи, не съответстват на границите на имот № 4* по разписния лист от 1959г. От заключението на тройната експертиза се установява, че имотът, описан в нот. акт от 1923г. и в договора за делба от 1924г., с площ от 7 ара, не може да се идентифицира по местоположение, и границите му са различни от тези на имот № 4* Освен това следва да се има предвид и констатацията на вещите лица въз основа на представените по делото доказателства, че на касаторите е възстановен с решение от 19.05.993г. имот в м. „Жаблица” с площ от 0.800 дка, колкото е описаният в документите от 1924-1924г. имот от 0.700 дка, а с последващо решение от 15.01.1999г. им е възстановена собствеността и върху спорния имот от 0.897 дка. Изложените обстоятелства навеждат на извода, че жалбоподателите-ответници по иска, не са установили право на собственост на своя наследодател към момента на обобществяване на земята, върху спорната нива. Св. Ф. Я. действително установява, че наследодателят на касаторите е притежавал имот в м. Амбелино, която според нея е идентична с м. Жаблица, но сочи съседи, различни от съседите на спорния имот към момента на внасянето му в ТКЗС. Свидетелката сочи съседи В. К. и Ф. Ф. , но не и Решеткови, които са съседи на процесния имот както към миналия момент, така и понастоящем.
Водим от горното и на основание чл. 218ж,ал.1 ГПК /отм./ Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, 6-ти гр. с-в, № 1* от 10.05.2006г., постановено по в.гр.д. № 3092/2005г.
Председател:
Членове: