О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 633
София, 04.06.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май , две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1589/2015 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Л. Д. С. с пълномощник адв. В. Г. от САК срещу решение №396 от 09.10.2014г по гр.дело № 347/2014г. на Смолянски окръжен съд , с което в обжалваната пред въззивна инстанция част е обезсилено решение от 30.06.2014г по гр.д. № 259/2013 на РС Златоград , в тази част постановено по иска за установяване на вземане в размер на 6670лв по реда на чл.422 ГПК ,поради нередовност на исковата молба , неотстранена и след указания. С допълнително решение № 38 от 30.01.2015г на Смолянски окръжен съд , първоинстанционното решение е обезсилено и по отношение на присъдените при уважаването на иска законни последици , съответно производството е прекратено . В останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила , като необжалвано.
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва основание за допустимост по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с т.4 от ТР №1/17.07.2001г ОСГК ,която съгласно ТР №1/09.12.2013г ОСГТК не е загубила сила и при сега действащия процесуален закон за случаите, в които въззивният съд намира първоинстанционното решение за произнесено по нередовна искова молба . Съгласно установената по тълкувателен ред практика , включително с реш. № 114/ 2012 на ВКС,реш. № 74/2014 т.д№2992/2013 ТК ,реш. № 27/2010 по т.д№521/2009 ТК ,в този случай въззивният съд оставя исковата молба без движение с указания ищецът да ги отстрани по реда на чл. 129 ал.2 ГПК. Въззивният съд не е спазил тази процедура и е обезсилил обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС. Следващият поставен въпрос е за достатъчното индивидуализиране на вземането по иска , предявен съгласно чл. 422 ГПК ,съобразно вече заявеното в заповедно производство по чл. 410 ГПК ,като основание и размер на вземането .В случая това е станало с назоваването на процесния документ- споразумение/разписка ,изражение на облигационна връзка ,на постигнато съгласие между страните, за едно задължение .Изтъква се противоречие с решение № 412 от 2014г по гр.д № 2190/2013г ІV г.о според което посочени от ищеца допълнителни обстоятелства не определят правната квалификация на иска,предявен при условията на чл. 422 ГПК. В случая с обжалваното решение въззивният съд е дал противно на установената практика разрешение като не е съобразил ,че когато в исковата молба ищецът е посочил и други обстоятелства ,напр. обуславящо правоотношение , или факти без правно значение ,тези обстоятелства не рефлектират върху преценката за идентичност между заявеното искане в заповедното производство и предмета на делото по иска по чл. 422 ГПК. Въпросът също е от значение за точното прилагане на закона, основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , заради буквалното , формално тълкуване на въззивния съд във връзка с обстоятелствата , на които искът трябва да се основава , което ограничава възможността за защита на кредитора . Действително исковото производство по чл. 422 ГПК е продължение на заповедното , но трябва да се търси духа и целта , която законът преследва . Направено е и оплакване за недопустимост на въззивното решение , което ВКС да прецени и служебно , при допускане до касационно обжалване .
В отговор ответникът по касационната жалба И. Б. К. ,чрез адв. Кр. Г. оспорва основанията за допускане до касация. Въззивният съд не е имал основание да оставя исковата молба без движение като нередовна , както касаторът пледира , тъй като това е било сторено в районния съд и исковата молба е била поправена, така е приел и въззивния съд . Съдът не е адвокат на ищеца и не може да му казва какво основание да посочи на претенцията си . Въззиният съд е съпоставил основанието, посочено в исковата молба, след като е била поправена , с основанието по заявлението. То е различно и затова е направен налагащия се извод, за недопустимост. Поставянето на въпросите в изложението е касационна хитрост .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че по първия поставен в изложението въпрос ,за задълженията на въззивния съд да остави исковата молба без движение с указания , когато обжалваното решение е било произнесено при нередовна искова молба, постановеното решение не е в противоречие с установената и цитирана от защитата задължителна практика на ВКС , тъй като условие за това процесуално задължение на въззивния съд е недостатъкът да е констатиран за първи път пред тази инстанция. В случая въззивният съд се е позовал на двукратното оставяне на исковата молба по конкретната спорна претенция без движение от районния съдия – за уточняване на обстоятелствата , на които искат се основава и от които произтича претендираното вземане, заявено в заповедното производство и предмет на иска по чл. 422 ГПК. Преценил е по съдържание и направените от ищеца уточнения за да приеме ,че исковата молба е останала нередовна в тази част, при неизпълнени указания .
Тази е решаващата преценка, дала основание на въззивния съд да обезсили решението и да прекрати производството , допълнително е съображението на този съд , че исковата молба по чл. 422 ГПК следва да съдържа идентичност на основанието, заявено в заповедното производство,иначе е недопустима. Тези мотиви не означават , че въззивният съд е приел исковата молба за редовна, както счита защитата на ответника по касационната жалба ,но тези решаващи мотиви дават основание ВКС да възприеме доводите на касатора за наличие на основание по чл. 280 ал.1, т.1 ГПК, по следващия поставен в изложението въпрос – на кои обстоятелства се основова иска , включително предявеният по чл. 422 ГПК, в конкретнизация на същия по-общ въпрос Съгласно установената практика на ВКС(решение №45/2010г по гр.д. 516/2009г ІІ г.о на ВКС , решение №454 от 2010г по гр.д №195/2010г ІV г.о на ВКС, реш. по гр.д №5554/2013 ІІІ г.о ), основание на иска представляват фактите,с които ищецът свързва с възникването и съществуването на спорното право , чиято защита търси, а всякакви други факти ,когато са заявени допълнително , но нямат отношение към заявеното в исковата молба материално право , или когато не са заявени като конкратни факти , не са основание по смисъла на чл. 214 ГПК. Същото разрешение се съдържа и в изтъкнатото от касатора реш. № 412 от 2014г по гр.д № 2190/2013г ІV г.о по отношение на иска по чл.422 ГПК като се отчитат неговите особености , по който въпрос вече е дадено разрешение и в т.11б на ТР №4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК. Решаващият извод на въззивния съд за недопустимост на обжалваното пред него решение не се основава на този задължително установен в практиката на ВКС критерии за фактическа преценка на обстоятелствата по иска и за разграничаване на фактическите твърдения от квалификацията, когато изявленията на ищеца имат отношение към последната.
Ето защо Върховният касационен съд, ІІІг.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване решение №396 от 09.10.2014г по гр.дело № 347/2014г. на Смолянски окръжен съд, допълнено с решение №38 от 30.01.2015г по същото дело
Касаторът следва да внесе 133 лева държавна такса по сметка на ВКС в седмичен срок , в противен случай производството ще бъде прекратено. Да се съобщи и делото да се докладва за насрочване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .