ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 634
София, 26.07.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети юли две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №2293/2016 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№2236/29.02.2016 г., подадена от адв.А. Ч. – процесуален представител на ищцата М. Н. Д. от [населено място], област Р., против въззивно решение №15/15.01.2016 г. по гр.д.№865/2015 г. по описа на Русенския окръжен съд, г.к.
С обжалваното решение е потвърдено решение №766/11.6.2015 г. по гр.д.№3 797/2014 г. по описа на Русенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от М. Н. Д. против А. С. М., в качеството й на нотариус с район на действие Русенски районен съд, иск с правно основание чл.73, ал.1 ЗННД, във връзка с чл.45 ЗЗД, за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6400 лева, равняващи се на удостоверения материален интерес по нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №125, том VIII, рег.№7747, дело №1088/29.12.2005 г. на Нотариус, рег.№43* и район на действие РС-Р..
Въззивната инстанция е приела, че в тежест на ищцата е да установи противоправното поведение от страна на нотариуса, което е причинило вреда в размер на материалния интерес. Окръжният съд е стигнал до извод, че с нотариалния акт е удостоверено явяване на страните, изразената от тях воля, както и легитимиране на продавача като собственик на процесния имот. Акцентирано е спазване на разпоредбите на чл.25, ал.6 ЗННД и чл.226, ал.1 ДПК, и тези на чл.чл.469, 474, ал.4, 475, ал.1, чл.482 и сл. ГПК. Крайният извод на съда е, че нотариусът не е нарушил задълженията си, обстоятелство което не се установяват и от показанията на свидетеля О., който нееднократно е заявил пред съда, че не е видял какво точно се подписва и не е разбрал за какво става въпрос. Споделени са и изводите на първата инстанция относно факта на унищожаване на нотариалното дело, поради изтичане срока му на съхранение, и че това не води до обратния извод, а именно че не са спазени особените изисквания на закона.
В изложението по чл.284, ал.З, т.1 ГПК се поставя следният въпрос: „Еднакво защитени ли са правата на заинтересованите страни от правото на собственост лица по чл.10, ал.1, т.1 в сравнение с тези по чл.10, ал.1, т.т.2 и 3 от Наредба №32 от 29.01.1997 г. за служебните архиви на нотариалните кантори предвид разпоредбата на чл.10, ал.5 от същата наредба ?“. Представят се решения на ВКС по чл.290 ГПК. Прави се искане и за отправяне на преюдициално запитване.
Ответникът по касация А. С. М., е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на IV г.о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване и взе предвид отговора на ответницата по касация намира, че е налице въззивно решение което подлежи на касационно обжалване, а касационната жалба е подадена в законния срок, поради което тя е допустима.
Поставеният въпрос обаче не отговаря на приетото с ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Освен това същият е и бланкетен. Разпоредбата на чл. 280, an. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение. В процесния случай поставеният въпрос не кореспондира с изводите на въззивната инстанция. Такъв въпрос/оплакване/ не е поставян нито във въззивната жалба, нито въззивният съд е дал отговор по него, за да бъде разглеждан в производството по чл.288 ГПК.
Поради това не следва да се разгледа и искането на касационната жалбоподателка за отправяне на преюдициално запитване.
Ето защо въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV
г.о.,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №15/15.01.2016 г. по гр.д.№865/2015 г. по описа на Русенския окръжен съд, г.к., по касационна жалба, вх.№2236/29.02..2016 г., подадена от адв. А. Ч. – процесуален представител на ищцата М. Н. Д. от [населено място], област Р..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: