Р Е Ш Е Н И Е
№ 635
София 15.10.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 15 септември две хиляди и девета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. № 1665/2008г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 218а, ал.1, б. “а” ГПК /отм./ във вр. § 2, ал. 3 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на двете страни по делото.
Ищецът К. О. К. от гр. П. обжалва въззивно решение № І* от 19.11.2007г., постановено по в.гр.д. № 1426/2004г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която са отхвърлени до пълния им размер исковете му по чл. 21, ал. 2 СК срещу В. И. К. и по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ срещу В. Н. А..
Ответницата В. И. К. от гр. П. обжалва въззивното решение с оплаквания, че не е уважено възражението й за изтекла в нейна полза и в полза на съпруга й К. К. придобивна давност по отношение на избения и втория етаж от процесната жилищна сграда.
Ответницата В. Н. А. обжалва решението в частта, с която е уважен срещу нея предявеният от К. К. иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ и са процесуално допустими. За да се произнесе по основателността им Върховният касационен съдът взе пред вид следното:
За да постанови въззивното решение Бургаският окръжен съд е приел, че след реализиране на отстъпеното на В. К. от родителите й В. А. и покойния й баща И право на пристрояване и надстрояване на собствената им жилищна сграда, е създадена нова вещ, върху която е възникнала съсобственост между страните по делото. В. и починалия И. А. се легитимират като собственици на завареното старо строителство в установените от вещите лица параметри или на 41,33/91,66 кв. м ид. части от избата и сутерена, 61,33/142,52 кв. м ид. части от първия етаж и 61,33/141,26 кв. м ид. части от втория етаж, които са били в съпружеска имуществена общност до смъртта на И. А. След смъртта на И. А. неговата 1/2 ид. част следва да се разпредели по равно между наследниците му по закон – дъщеря му В. и съпруга му В. при равни части. При това положение В. А. се легитимира като собственик на 2/3 ид. части от старото строителство или на 32,8 % от избения, първия и втория етаж на жилищната сграда. Останалата 1/3 ид. част от старата сграда, представляваща към настоящия момент неразделна част от новата, е останала в наследство на В. К. или тя е собственик на 10,33/91,66 кв. м ид. части или 11,27 % от избата и сутерена; 15,33/142,52 кв. м ид. части или 10,76 % от първия етаж и 15,33/141,26 кв. м или 10,85 % ид. части от втория етаж. По отношение на останалите 50,35/91,66 кв.м ид. части от избата и сутерена; 81,19/142,52 ид. части от първия етаж и 79,93/141,26 ид. части от втория етаж, които представляват пристроено към съществуващата стара постройка, съдът е приел, че тъй като то е реализирано през време на брака между ищеца и първата ответница, то е в режим на съпружеска имуществена общност. След прекратяването й с влязло в сила съдебно решение, върху пристроената част е възникнала обикновена съсобственост между К при части по 1/2 за всеки от тях. Съдът е приел за установено влагането на лични извънсемейни средства от ищеца в изграждането на пристройката в размер на 400 000 лв. Въз основа на съдебно-техническа експертиза е приел, че стойността на пристрояването възлиза на 451 484 лв. От тази сума е приспаднал 540 лв. – цената на правото на пристрояване, тъй като то е било дарено само на ответницата К. В заключение е приел, че ищецът е изключителен собственик на 399 460/451 484 ид. части или на 88,6% от пристроеното, съставляваща 48,6 % от избата и сутерена, 50,4 % от първия етаж и 50,1 % от втория етаж.
Съдът не е възприел доводите на ответницата В, че пристрояването е извършено с нейни и на съпруга й средства. Приел е, че това обстоятелство дори и да е доказано, то би създало само облигационни отношения между страните, тъй като собствениците на старата жилищна сграда са прехвърлили правото на пристрояване и надстрояване на дъщеря си В.
Не е възприел възражението на ответницата В за придобиване правото на собственост върху избения и втория етаж от сградата по давност от нея и съпруга й К. К. още преди пристрояването.становено е съвместно ползване от двете семейства на всички етажи от къщата, която към този момент е представлявала еднофамилна къща и етажите не са представлявали самостоятелни обекти на собственост.
Срещу така постановеното решение ищецът К прави оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 218б,ал.1,б.”в” ГПК /отм./. Излага доводи, че частта му в съсобствеността на сградата следва да се определи на база стойността на старото и ново строителство, а не на база площите им.
Както бе посочено по-горе ответницата В обжалва решението с оплаквания, че не е уважено възражението й за изтекла в нейна полза и в полза на съпруга й К. К. придобивна давност по отношение на избения и втория етаж от процесната жилищна сграда.
Ответницата В. А. моли решението да се отмени и искът срещу нея да се отхвърли. Излага доводи за постановяване на решението в нарушение на съществени съдопроизводствени правила, а именно на разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./, задължаващ съда да обсъди всички събрани по делото доказателства. Съдът не е обсъдил представени по делото разписки за взети в заем и върнати пари от К. К. , нито приложените по делото две копия от молби, в които същият прави признание, че пристрояването е извършено със семейни средства.
Предвид предмета на жалбите на първо място следва да се разгледа жалбата на В. А. , която обжалва решението в уважената част на иска.
Жалбата е неоснователна.
Обстоятелството дали пристрояването е извършено с лични средства на К. К. или със средства с извънсемеен произход, касае иска по чл. 21, ал. 2 СК, но не се отразява на частта на жалбоподателката В. А. Частта на В. А. от сградата е съответна на съотношението на съществуващото строителство към пристроеното въз основа на отстъпеното право на строеж. В случая валидно е учредено право на строеж и тъй като след пристрояването обектът е един, правилно съдът е конвертирал частите на съсобствениците съобразно обема на старото и новото строителство. Правилно също така съдът е приел, че влагането на средства на В. А. и съпруга й в пристроената част на сградата няма вещноправен ефект, а би създало само облигационни отношения.
Неоснователни са доводите за неправилност на решението в частта за разликата над посочената в нот. акт № 60/1990г. за отстъпване право на пристрояване и надстрояване, площ от 45 кв. м. Сградата е построена върху държавна земя по силата на отстъпено на И. и В. А. право на строеж. Пристрояването е извършено в обема на архитектурния проект, за чието одобряване и утвърждаване е бил предвиден специален ред, по който жалбоподателката е могла да защити правата си в случай на несъгласие с предвижданията в същия.
По жалбите на К. и В. К. :
Решението е правилно.
Неоснователни са доводите на ищеца К. К. , че частта му от придобитата в съпружеска имуществена общност пристроена сграда следва да се определи въз основа на стойността на завареното строителство и на новопостроеното. Правилно съдът е извършил конвертиране на правата на страните в съсобствеността на базата на площта на старата сграда и на пристроената част, съответно на учреденото право за пристрояване на сградата с определена площ по архитектурния проект.
Решението в частта, с която е уважена претенцията по чл. 21, ал. 2 СК срещу В. К. не е обжалвано и е влязло в сила. Жалбата на К. съдържа оплаквания, че не е уважено възражението й за придобиване по давност от нея и съпругът й на избения и втория етаж на сградата. Жалбоподателката е ответница по иска и в това си качество не би могла да заявява претенции срещу другия ответник – В. А. Доколкото ищецът К също е направил такова възражение следва да се отговори, че решението в тази част е правилно. Събраните по делото доказателства не установяват изтекла в полза на съпрузите към 1992г. десетгодишна придобивна давност. Обстоятелството, че съпрузите са обитавали втория етаж от сградата, от който родителите на К. също са ползвали една стая, както и че са ползвали избата, преустроена на кухня, не е индиция, че те са владели за себе си без противопоставяне от страна на собствениците. В този период отношенията между двете семейства са били много добри и те са ползвали общо еднофамилната сграда /св. Костова/.
По изложените съображения въззивното решение на Бургаския окръжен съд е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК /отм./ Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № І* от 19.11.2007г., постановено по в.гр.д. № 1426/2004г. на Бургаския окръжен съд.
Председател:
Членове: