Р Е Ш Е Н И Е
N 636
гр.София, 16.10.2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
при участието на секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.д. № 278/ 2008 година
Производството е по чл. 218а, ал.1 б.”б” и сл. ГПК/отм./, във връзка с § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК – ДВ бр.59/2007 г., в сила от 01.03.2008 г.
Образувано е по касационна жалба на „Г” Е. гр. С., чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 609 от 11.12.2007 г. по гр.д. № 705/2007 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 49 от 26.04.2007 г. по т.д. № 65 /2006 г. на Старозагорския окръжен съд. С посоченото решение е признато за установено по отношение на „Г” Е. , че С. ”А”, гр. С., Й. В. Д. и Т. П. Ц. солидарно не му дължат по издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 330/2005 г. на РС – Н. З. на основание анекс към предварителен договор от 18.08.2004 г. и споразумение с нотариална заверка на подписите от 06.06.2005 г. сумата 100 000 лева, ведно със законната лихва от 17.06.2005 г. както и сумата 7 531 лв. разноски, като е обезсилен издаденият изпълнителен лист.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск, предвид поддържаното в исковата молба и в хода на делото основание за недължимост на сумите по изпълнителния лист, а именно – чл.40 ЗЗД. По същество се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Счита се, че като се е произнесъл на непредявени основания, ТД- касатор е бил лишен от възможност да ангажира доказателства и да наведе съответни доводи, че при подписването на анекса към предварителния договор и споразумението не е допуснато нарушение на добрите нрави. Твърди се, че въззивният съд е направил необоснован извод за подписване на анекса от 18.08.2004 г. само от В. К. , като управител на събирателното дружество. Всъщност, и предварителният договор и анекса са подписани и от двамата тогавашни съдружници в качеството им и на съуправители, което сочи на единодушие на съдружниците за поемане на задължение за неустойки. Това според касатора обуславя е неправилността на извода на съда за наличие на хипотезата на чл. 40 ЗЗД – действие във вреда на представлявания. Подписването на споразумението само от единия от управителите на С. не води до неговата недействителност, тъй като със него не се създава ново задължение, а се уточнява дължимият размер на неустойката. По съображения в жалбата и в защита, се иска отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново въззивно разглеждане или постановяване на решение по съществото на спора с което да се отхвърли иска, с присъждане на разноски.
От ответника по касация Й. Д. , в качеството й на съдружник и управител на С. ”А”/сега С. ”А”/, гр. С. е постъпил писмен отговор, в който са изложени подробни фактически и правни доводи за неоснователност на касационната жалба, с искане да се остави в сила атакуваното решение. Доводите се поддържат и в съдебно заседание от процесуалния пълномощник на Д. , както и на останалите ответници по касация – Т. П. Ц. и С. ” А. – Ц. и Д. ”, гр. С..
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след като прецени данните по делото с оглед инвокираните касационни основания и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в рамките на преклузивния срок по чл. 218в, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
За да уважи отрицателният установителен иск с правно основание чл. 254 ГПК/отм./ въззивният съд е приел, че споразумението от 18.08.2004 г. не създава облигационна връзка между страните, тъй като за неизпълнението на поетите от него задължения от С. ”Адонай – К. и съдружие, като продавач по предварителния договор, са предвидени: еднократна неустойка в размер на 35 000 лева и за забавено изпълнение в размер на 20 000 лв. месечно без краен срок. Съдът е направил извод за нищожност на клаузата за неустойка за забавено изпълнение, предвид неограничеността й във времето и възможност за неоснователно обогатяване на страната, в чиято полза е предвидена, което противоречи на добрите нрави съгл. чл.26, ал.1 ЗЗД. От друга страна е прието, че споразумението е сключено от договарящите представители на двете дружества във вреда на търговското дружество – ищец и неограничено отговорните съдружници Й. Д. и Т. Ц. Изложени са съображения, че по този начин от дружеството ищец и от посочените съдружници са поети допълнителни едностранни задължения, при явно неизгодна цена, като двете неустойки са уговорени като санкции за неизпълнение на едно и също задължение, наред със спорното задължение за продажба на недвижимия имот по предварителния договор. Поради това е направен извод и за липса на основание за сключване на последващото писмено споразумение между страните от 06.06.2005 г., послужило като изпълнително основание по чл.237, б.”з” ГПК/отм./ за издаване на изп.лист и за накърняване на добрите нрави при сключването му по см. на чл.26, ал.1 ЗЗД.
Въззивното решение е процесуално допустимо, но е неправилно.
Частично основателни са доводите в касационната жалба, че въззивният съд се е произнесъл по незаявено с исковата молба възражение за несъществуване на вземането по издаден от РС- Н. З. по ч.гр.д. № 330/2005 г. изпълнителен лист, основано на недействителност на анекса към предварителния договор и споразумението поради нарушаване на добрите нрави/ чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД/. Такова възражение не е въведено от ищците нито с исковата молба, нито в инстанционното производство до приключване на устните състезания във въззивната инстанция и затова следва да се приеме, че то е преклудирано. Действително, предвид правната характеристика на предявения отрицателен установителен иск по чл.254 ГПК/отм./ релевираните от длъжника – ищец възражения за несъществуването на изпълняемото право не съставляват самостоятелни основания на иска и затова не може да се възприеме становището, че са налице предпоставките на чл.209, ал.1, изр.3 ГПК/отм./ за обезсилване на решението в тази част. Произнасянето на съда обаче извън въведените от ищците възражения съставлява нарушение на диспозитивното начало в процеса, както основателно се поддържа в касационната жалба.
Що се касае до направения от Апелативен съд – Пловдив извод, че липсва основание за подписване на споразумението от 06.06.2005 г. и съответно за неговата нищожност съгл. чл.26, ал.2 ЗЗД, то такова възражение е наведено едва в хода на устните състезания и с оглед равенството на страните в процеса и правото на защита на противната страна, съдът е следвало да възобнови съдебното дирене, като даде възможност на търговското дружество – ответник/сега касатор/ да вземе становище по това възражение, евентуално да ангажира доказателства. От друга страна, съдът не е изложил съображения за характера на това споразумение, а именно, че то има характеристика само на установителен договор, от което биха произтекли различни от направените правни изводи.
Основателни са доводите на касатора за необоснованост на въззивното решение в частта, с която е прието, че анекс от 18.08.2004 г. към предварителен договор за покупко-продажба на посочения в него недвижим имот, е подписан само от В. К. От друга страна, преценявайки заявеното с исковата молба и поддържано в хода на процеса възражение за недействителност на анекса към предварителния договор на основание чл.40 ЗЗД, въззивният съд не е съобразил, че към момента на подписване на предварителния договор и анекса единствените съдружници в събирателното дружество и съответно съуправители, са В. К. и Р. К. , които са подписали както предварителния договор така и анекса към него. Ищците Й. Д. и Т. Ц. са приети за съдружници в последващ момент – през м.октомври 2004 г. Допуснатото нарушение при преценка на събраните по спора доказателства/ чл.188 ГПК- отм./ е довело и до незаконосъобразност на направените от апелативната инстанция изводи, че К. е действал във вреда на представляваното дружество и на съдружниците Д. и Ц.
Предвид изложените съображения за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съществени правила, довели до незаконосъобразни и необосновани изводи и на основание чл.218ж, ал.1,изр.2 ГПК/отм./, обжалваното въззивно решение следва да се отмени изцяло, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – Пловдив.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение 609 от 11.12.2007 г. по гр.д. № 705/2007 г. на Пловдивския апелативен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: