Р Е Ш Е Н И Е
N 637
гр.София, 07.10.2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
при участието на секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от председателя / съдия/ Татяна Върбанова
търг. дело N 279/ 2008 година
Производството е по чл. 218а, ал.1 б.”б” и сл. ГПК/отм./ във връзка с § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК – ДВ бр.59/2007 г., в сила от 01.03.2008 г.
Образувано е по касационна жалба на С. с. н. цел „Н”, гр. С., чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 553 от 24.01.2008 г. на Пловдивския апелативен съд по в.гр.д. № 834/2007 г., с което е оставено в сила решение № 207 от 09.07.2007 г. по гр.д. № 76/2007 г. на Пловдивския окръжен съд. С посоченото решение са отхвърлени предявените от С. с. н. цел „Н” против О. „Р”, гр. П. искове за осъждане на ответника да заплати сумата 10 008 лв. по договор за съвместна дейност от 15.09.2004 г. и за сумата 1 036 лв. – обезщетение в размер на законната лихва от 02.05.2006 г. до завеждане на делото.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, на основанията по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/ отм./ и по съображения, подробно изложени в жалбата се иска неговата отмяна и решаване на спора по същество, с присъждане на разноски. Касаторът счита за незаконосъобразно и необосновано становището на апелативния съд, че от сключения договор не са възникнали насрещни права и задължения на страните. Поддържат се доводи във връзка с предмета на договора за съвместна дейност, а именно изготвяне на проект за кандидатстване по европейски финансиращи програми и осъществяване на одобрения проект, т.е. всичко е насочено към обект общинска собственост и се цели създаване на законова възможност за осъществяване на строителство в такава собственост. Или, в резултат на съвместната дейност, едната от страните – О. „Р” следва да получи определената престация, а другата страна да получи предвиденото в договора заплащане. Касаторът застъпва становището за неточно обективиране волята на страните в чл.4 от договора относно разпределението на приходи, който обаче следва да се тълкува с оглед на останалите разпоредби от договора, което според него не е извършено от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение. Допълнителни съображения са развити в депозирана по пощата защита, с искане за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или решаване на спора по същество с уважаване на исковите претенции.
Ответникът по касация – О. „Р”, гр. П. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след като прецени правилността на решението, с оглед инвокираните касационни основания и доводите в жалбата, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в рамките на преклузивния срок по чл. 218в, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение, Пловдивският апелативен съд е приел, че договорът за съвместна дейност не предвижда постъпване на приходи от съвместна дейност и затова уговорката по чл.4 за разпределяне на приходи, на която е основан иска за главницата, е лишена от предмет и не поражда правно действие за страните. Направен е извод, че посочената уговорка не създава задължения за общината да заплати някаква сума на сдружението и съответно не съдържа и правото на сдружението да получи такава сума. Тези изводи са основани на извършената от въззивната инстанция преценка на всички събрани по делото доказателства.становено е от фактическа страна, че по силата на сключения на 15.09.2004 г. договор за съвместна дейност и сътрудничество страните са се споразумели, че ще обединят усилията си и ще осъществяват съвместна дейност за кандидатстване по проект към Министерство на околната среда и водите, в областта на екотуризма, с предмет „Е” и при спечелване финансиране по проекта, съвместно ще осъществят дейностите, свързани с реализацията му. По делото е безспорно, че страните са изработили проект, одобрен и финансиран от П. за управление на дейностите по опазване на околната среда към МОСВ. Във връзка с реализацията е сключен договор между посоченото предприятие и общината, а последната е сключила договор с дружеството изпълнител – „Р” ЕООД – за извършване на предвидените по проекта СМР. О. „Р” е сключила договори с членове на консултантския екип на сдружението, на които е било възложено управлението и координацията на дейностите по изпълнение на проекта, а уговорените възнаграждения за извършване на услугата/ 6 980 лв./ са били заплатени. За цялостната реализация на проекта, с оглед установените разходи, МОСВ е превело на общината сумата 40 016 лева за покриване на тези разходи.
Въззивното решение е процесуално допустимо и правилно.
Неоснователни са поддържаните в жалбата доводи за допуснато нарушение на материалния закон, тъй като договорната клауза на чл.4, на която се основава исковата претенция, не е неясна и не подлежи на тълкуване съобразно кумулативно предвидените критерии на чл.20 ЗЗД. Обоснован е изводът на Пловдивския апелативен съд, че уговорката е без предмет, тъй като финансирането на реализацията на проекта е свързано със заплащане стойността на извършените от изпълнителя дейности, след отчитане обема на извършената работа по реда, предвиден в сключения между П. за управление на дейностите по опазване на околната среда, в качеството му на финансираща страна, и О. „Р”, в качеството й на финансирана страна, договор № 4777/13.04.2005 г. По делото не е спорно, че самото изпълнение на строително-монтажните работи е реализирано от ТД”Р” ЕООД, след спазване на реда за възлагане, съгласно Закона за обществените поръчки и Наредба за възлагане на малки обществени поръчки, което е отразено в сключения между това дружество и О. ”Р” договор № 36 от 10.03.2005 година.
Твърдението на касатора, че по силата на сключения с общината договор е създадена възможност да се извърши строителство в обект – общинска собственост, не може да бъде възприето. От една страна, реализацията на проекта, свързана с извършването на конкретни СМР, не би могла да се осъществи при заобикаляне на задължителната процедура по ЗОП и приетата на основание чл.14,ал.5 от ЗОП Наредба за възлагане на малки обществени поръчки. От друга страна, безспорно е доказано в процеса, че предназначението на безвъзмездно предоставените на общината суми по договор № 4777/13.04.2005 г. е за покриване на разходите по реализация на одобрения проект и че сумата не съставлява „приходи” по смисъла на чл. 4 от договора между страните. С оглед на това, напълно законосъобразно е прието, че договорната клауза, на която се позовава ищецът/сега касатор/ не е породила правно действие между страните, на основание чл.26, ал.2, предл.1 от ЗЗД и правилно е отхвърлена претенцията за реално изпълнение по чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.4 от договора между страните.
По изложените съображения и с оглед обхвата на касационен контрол, очертан от жалбата, не са налице основания за отмяна на въззивното решение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 553 от 24.01.2008 г. на Пловдивския апелативен съд постановено по в.гр.д. № 834/2007 година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: