4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 637
София.08.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1423/2017 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по съвместна касационна жалба на : С. В. К., В. В. П., С. Д. В. и Велико В. С., чрез процесуалните им пълномощници, срещу решение № 471 от 28.02.2017 г. по в.гр.д. № 3001/2016 г. на Апелативен съд – София, 10 състав, с което след отмяна на решение № 2187 от 17.03.2016 г. по гр.д. № 10585/2014 г. на Софийски градски съд, І ГО, 12 състав, предявените срещу ЗАД [фирма] искове по чл.226, ал.1 КЗ/отм./ са отхвърлени за разликата над по 60 000 лв. до 100 000 лв./за всеки един от ищците/ – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка им Д. В. С., настъпила в резултат на ПТП на 20.11.2013 г., ведно със законната лихва и присъждане на разноски в полза на застрахователя.
В жалбата се поддържат касационни доводи за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и за необоснованост на атакувания съдебен акт. Считат, че в нарушение на чл.52 ЗЗД, въззивният съд не е съобразил изцяло всички обстоятелства, имащи значение за определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди и не е отчел в достатъчна степен лимитите на отговорност на застрахователя към момента на произшествието. Касаторите изразяват несъгласие с изразеното от въззивната инстанция становище за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата в равна степен с делинквента. По съображения, подробно изложени в жалбата, претендират отмяна на решението в обжалваните части и присъждане на допълнително обезщетение по 40 000 лв. за всеки един от касаторите, ведно със законната лихва от увреждането и разноските по делото.
Искането за допускане на касационно обжалване е по чл.280, ал.1, т.1 ГПК / в редакция преди ЗИД на ГПК – ДВ бр.86/2017 г./, по следните въпроси: 1. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси; 2. При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, интензитета на търпените душевни болки и констатираното влошено психично здраве и 3. За да е налице съпричиняване следва ли да е установен конкретен принос на пострадалия или е достатъчно да има само предположение за поставяне в риск. По първия въпрос касаторите се позовават на решение по т.д. № 795/2008 г., ВКС, ІІ т.о. и на решение по т.д. № 299/2011 г., І т.о.; по втория въпрос – на ППВС № 4/1968 г. и на решения на ВКС – по гр.д. № 574/2010 г. и по т.д. № 60/2012 г, а по въпрос № 3 – на решение по т.д. № 44/2012 г., решение по т.д. № 629/2012 г., ІІ т.о. решение по т.д. № 596/2016 г., решение по т.д. № 66/2013 г., І т.о. и решение по т.д. № 271/2014 г. В жалбата е налице позоваване и на ППВС № 17/1963 г.
Ответникът по касация – „Застрахователно акционерно дружество [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество счита въззивното решение за правилно. Съображения в подкрепа на становището са изложени в писмен отговор.
Третото лице помагач К. К. М. не е заявил становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съдебен състав е приел за доказани по основание предявените преки искове срещу ответното застрахователно дружество, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на К. М.. Последният е признат за виновен, че на 20.11.2013 г. при управление на лек автомобил БМВ 316 И, рег. [рег.номер на МПС] е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на Д. С.. При определяне на размера на претендираните обезщетения за неимуществени вреди въззивният съдебен състав е отчел, че отношенията между ищците и починалата им майка са били хармонични и близки и те са понесли тежко настъпилата загуба. Съобразена е възрастта на ищците и тяхната еманципираност. С оглед принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД, за всеки от ищците е определено обезщетение от по 80 000 лв.
За основателно е счетено обаче своевременно въведеното от ответното застрахователно дружество възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Позовавайки се на автотехническата експертиза, въззивната инстанция е приела, че пострадалата е пресичала пътното платно на път ІІ-49 в близост до разклона за [населено място], [населено място], на необозначено за това място, в тъмната част на денонощието, без улично осветление, в близост до пешеходен подлез. Това поведение на пострадалата пешеходка я е поставило в изключително завишен риск, като е доказана пряката причинно-следствена връзка между нейното поведение и последвалия летален изход от произшествието. Съпричиняването е определено на 50%, с оглед на което обезщетенията би следвало да се намалят до по 40 000 лв. за всеки от ищците. Съобразявайки обаче обжалваните от застрахователя части от първоинстанционното решение – за разликата над по 60 000 лв., въззивният съд, след отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените искове само за разликата над тези размери до първоначално уважените от по 100 000 лв./ за всеки един от ищците/.
Настоящият състав на ВКС намира, че е налице основание за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Въпросите, с които касаторите са обосновали приложното поле по чл.280, ал.1 ГПК се свеждат до критериите, формиращи съдържанието на понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД, както и до предпоставките за приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД, доказването на съпричиняването и определяне на съотношението на приноса на пострадалия и делинквента. Така уточнени, съобразно правомощията на касационната инстанция /т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/ въпросите са значими за изхода на делото, тъй като разрешаването им от въззивния съд е обусловило отхвърляне на исковете по чл.226, ал.1 КЗ/отм./ в посочените по-горе части. Касационно обжалване следва да се допусне за проверка съответствието на атакуваното решение със задължителните за съдилищата постановки в ППВС № 4/1968 г. и ППВС № 17/1963 г., както и с цитираната практика на ВКС. Касаторите са освободени от държавна такса на основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК, поради което не дължат такава за разглеждане по същество на касационната жалба.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 471 от 28.02.2017 г. по в.гр.д. № 3001/2016 г. на Апелативен съд – София, 10 състав.
Делото да се докладва на председателя на ІІ т.о. за насрочване в публично съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: