Р Е Ш Е Н И Е
№ 639
ГР. София, 02.10.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното съдебно заседание на 15 септември през 2009 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря Ан. Богданова,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №497/08 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.218а от ГПК, отм., вр. с пар.2 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. П. срещу въззивното решение на Окръжен съд Сливен / ОС/ по гр.д. №520/07 г. В жалбата се правят оплаквания за неправилност – необоснованост и незаконосъобразност, на решението и се иска отмяната му.
Ответниците по жалба С. З. , М. З. и З. З. не изразяват становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл.218е от ГПК, намира следното: С обжалваното решение е допуснат до делба като съсобствен между касатора и първите три ответници при посочени квоти втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда в гр. Н., описана по делото и в решението. Противопоставеното от касатора, като ответник по иска за делба, възражение, че е едноличен собственик на етажа придобивайки по давност спрямо своя брат и наследодател на ответниците П/ поч. през 2005 г./ половината от него, е счетено за неоснователно. Прието е, че като съсобственик на имота, прехвърлен поравно през 1975 г. с договор за дарение на двамата братя от родителите им, касаторът е владелец на своята част и държател на братовата си. Действията му не изразяват отричане правата на последния върху имота с намерение за своене на неговата част, а по-скоро сочат на доброволно разпределено ползване на етажите между двамата.
Изводите на въззивния съд са необосновани и незаконосъобразни: установено е по делото, че с договор за дарение по нот. акт №75/75 г., скл. с родителите им, П. З. и Д. З. придобили в обикновена съсобственост процесния етаж. След това непрекъснато до завеждане на иска за делба етажът се владее от касатора, като негов собствен, при отстъпеното от страна на брат му владение. Всеки от братята живял на по един от етажите в къщата, касаторът считал втория за свой и никой не му оспорвал това съзнание и осъществяваното с него владение /обективирано в ремонти и обзавеждане като на свой дом – св. П/ върху целия етаж. Св. Зл. З. , баща на двамата братя е посочил, че работил, за да направи по един етаж за синовете си. Всички знаели, че първият етаж е за П. З. , а вторият за Д. З. , двамата братя 30 години живели всеки със семейството си на отредения им етаж и нямали взаимни претенции и спорове / отв. М. З. , св. К/. Това, че касаторът до 1998 г. плащал данък само за половината от втория етаж, според квотата в нот. акт за дарение, не опровергава твърдението му, установено от посочените по-горе данни, че владял етажа за себе си. Плащането на данъците за имота само по себе си не установява /или отрича/ намерението за своене като елемент на владението по чл.68 , ал.1 от ЗС – то се извежда от всички относими доказателства по делото. Според ВКС те сочат, че на касатора било предадено от страна на първоначалния /по дарението/ съсобственик П. З. владението на целия етаж и касаторът го осъществява над 30 години спокойно и явно, с несъмненото – за него и за брат му, намерение да го свои и със съзнанието на собственик. При предадено и неоспорено владение активни, дори агресивни действия на завладяване не са необходими и житейски логични. Затова изводът на въззивния съд, че липсата им сочи на отсъстващо намерение за своене е необоснован. Осъщественото за посочения период от касатора владение по см. на чл.68, ал.1 от ЗС води до придобиване на правото на собственост върху половината от етажа – чл.79, ал.1 от ЗС и с това касаторът е собственик на целия. Възражението му е основателно. Етажът не е съсобствен, искът за подялбата му е неоснователен и следва да се отхвърли като етажът се изключи от делбата.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението на Сливенски окръжен съд по гр.д. № 520/07 г. от 30.10.07 г. и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на С. П. З., М. П. З. и З. П. З. срещу Д. З. П. за делба на втори жилищен етаж със застроена площ от 98 кв.м. от двуетажна жилищна сграда, находяща се в УПИ ХVІІ-1648, кв.34 по ПУП на гр. Н., на ул.”Г. Делчев”№13, който е изцяло собствен / по договор за дарение и давност/ на Д. З. П..
Осъжда С. П. З., М. П. З. и З. П. З. за заплатят на Д. З. П. 215 /двеста и петнадесет/ лв. деловодни разноски за всички инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: