5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 639
София, 08.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1341/2017 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Г. А. И. от [населено място] и на Сдружение”Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”, чрез процесуалните им пълномощници, срещу решение № 1008 от 18.05.2015 г. по в.гр.д. № 2337/2013 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, втори състав, с което след частична отмяна на решение от 27.07.2012 г. по гр.д. № 3461/2009 г. на Софийски градски съд, І ГО, втори състав, Н. е осъдено да заплати на Г. И. още 20 000 лв. / или общо 100 000 лв./ – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта на сина й И. В. М., настъпила в резултат на ПТП на 06.04.2008 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 06.04.2008 г. до окончателното плащане и с което е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлителната част – за разликата над 100 000 лв. до 200 000 лева.
Жалбоподателката Г. И., чрез процесуалния си пълномощник, обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено отхвърлянето на иска по чл.226, ал.1 КЗ/отм./ за разликата над 100 000 лв. до 200 000 лв., както и в частта за присъдените в полза на Н. разноски в размер на 1 532.53 лв. Поддържа доводи за неправилност, на основанията по чл.281, т.3 ГПК, като се акцентира на нарушаване на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Претендира се отмяна на решението и присъждане на цялото претендирано обезщетение, ведно със законната лихва от 06.04.2008 г. и разноските за инстанционното разглеждане на делото.
В инкорпорираното в жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл.52 ЗЗД при определяне на справедливо обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, противоречи на ППВС № 4/1968 г. Искането е мотивирано с доводи за занижаване на присъденото обезщетение и несъобразяване на критериите, посочени в постановлението. Евентуално се поддържа и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Касаторът Н. обжалва въззивното решение в частта, с която за начална дата на дължимост на законната лихва върху обезщетението е определена датата на ПТП – 06.04.2008 г. Твърди, че в тази част е допуснато нарушение на чл.282, ал.5, вр. с чл.271 ал.1, ал.2 и ал.5 КЗ, както и чл.107 КЗ. Предвид липсата на извънсъдебна претенция за процесните неимуществени вреди, тримесечният срок за произнасяне не е започнал да тече. Евентуално поддържа, че датата, от която Н. би се оказал в забава е 12.06.2015 г. или 12.06.2011 г. Първата посочена евентуална дата е свързана с момента постановяване на въззивното решение и този на плащането на присъденото обезщетение, с оглед на което се поддържа принципното становище, че не се дължи законна лихва. Втората евентуална дата е опредена с оглед момента на приемането на тройната автотехническа експертиза и изтичане на 15-дневния срок за извършване на плащането по см. на чл.107 ал.1 КЗ.
Искането за допускане на касационно обжалване е по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за началния момент на лихвата за забава, дължима от националното представително бюро по см. на чл.282, ал.3 КЗ/отм./ по претенции, произтичащи от задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена със застраховател от държава, която е член на системата „Зелена карта”. Позовава се на решение по т.д. № 3234/2014 г. на ВКС, І т.о.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Софийски апелативен съд, след преценка на доказателствения материал по делото е приел за доказано, че процесното ПТП, в резултат на което е загинал И. В. М. – син на ищцата, е причинено от водача на товарен автомобил „Д.”, който, навлизайки частично в лентата за насрещно движение, е предизвикал извършване на маневра от лекия автомобил, занасянето на последния по мократа настилка и последващ удар между двете превозни средства. Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат е отхвърлено като неоснователно.
При определяне на размера на претендираното обезщетение, решаващият състав е отчел силните душевни болки и страдания на ищцата от внезапната загуба на сина й, който е бил млад човек, с предстояща реализация в живота, както и момента на настъпване на произшествието. Установените във въззивното производство обстоятелства относно това, че загиналото момче е живеело с баща си, тъй като родителите били разведени, не е прието от съда за релевантно към обема на болките и страданията на майката. Съобразявайки принципа за справедливост, обезщетението е определено в размер от 100 000 лв., което съставлява с 20 000 лв. в повече от присъденото от първата инстанция. За начална дата на обезщетението за забава е определена датата на деликта – 06.04.2008 год.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане касационно разглеждане на делото в обжалваната от Г. И. отхвърлителна част.
Поставеният от жалбоподателката материалноправен въпрос по приложението на чл.52 ЗЗД безспорно е значим за изхода на делото, но не е налице никоя от поддържаните допълнителни предпоставки по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК/ в редакция преди ЗИД на ГПК – ДВ бр.86/2017 г./
Преценката на решаващия състав относно конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди, е израз на възложената на въззивната инстанция правораздавателна компетентност при произнасяне по съществото на спора, съобразно обхвата на производството пред тази инстанция. В случая, в съответствие с правомощията си, апелативният съд е извършил цялостна преценка на релевантните към размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД обстоятелства, при зачитане на момента на настъпване на увреждането – 06.04.2008 г. и не са налице данни за допуснато отклонение от общите критерии при прилагане на законоустановения принцип за справедливост, съгласно приложимото ППВС № 4 от 1968 г.
Не може да бъде споделено и твърдението на жалбоподателката за наличие на евентуално поддържаното допълнително основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, а именно, че произнасянето на ВКС по посочения правен въпрос би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В случая не става въпрос за неясна разпоредба, което да налага тълкуването й. Налице е и задължителна за съдилищата практика по приложение на чл.52 ЗЗД, доразвита в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС. Липсва основание да се приеме, че се налага даването на нови правни разрешения по приложение на посочената разпоредба или изоставяне на вече дадени разрешения. Като необосновани следва да се счетат доводите на тази жалбоподателка, че допускането на касационно обжалване се налага с оглед принципа на законност, както и с цел реализиране на предвидения в чл.124 от Конституцията върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища. Макар и в тази връзка да се твърди наличие на противоречива практика, вкл. и на ВКС, тази практика не е приложена, нито е цитирана.
Независимо от неустановяване на поддържаните основания за допускане на касационно обжалване, необходимо е да се отрази, че в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е отчетена в достатъчна степен липсата на тъждественост между основанията за допускане на касационно обжалване от основанията за касиране по чл.281, т.3 ГПК. Различието между посочените основания е разяснено в т.1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради което и доводите, относими към правилността на фактическите и правни изводи на въззивната инстанция/ с които е обосновано искането за допускане на касационно разглеждане/ са предмет на самия касационен контрол, но не и на производството по селекция на касационните жалби.
По поставения от касатора ответник – Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” правен въпрос е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ в редакция преди ЗИД на ГПК – ДВ бр.86 от 2017 г./ за допускане на обжалването. Този въпрос е значим за изхода на делото по акцесорната искова претенция, конкретно за началната дата, от която следва да се начислява обезщетение за забава в размер на законна лихва върху присъденото обезщетение. Касационното разглеждане по формулирания от този касатор материалноправен въпрос следва да се допусне за проверка съответствието на даденото от въззивния съд разрешение с това, дадено в решение по т.д. № 3234/2014 г. на ВКС, І т.о.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1008 от 18.05.2015 г. по в.гр.д. № 2337/2013 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, втори състав в обжалваната от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” част – относно началната дата на дължимост на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъденото, на основание чл.282, ал.3 КЗ/отм./, обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Г. А. И..
УКАЗВА на касатора Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1 585 /хиляда петстотин осемдесет и пет/лева, съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
В съобщението до касатора да се впише изрично, че при неизпълнение на указанието, касационното производство ще бъде прекратено.
След представяне на платежен документ за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на ІІ т.о. за насрочване в публично съдебно заседание.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1008 от 18.05.2015 г. по в.гр.д. № 2337/2013 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, втори състав в обжалваната от Г. А. И. част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: