Р Е Ш Е Н И Е
№ 640
София 06.10. 2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, ІІ отделение, в публично заседание на 24.09.2008 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
при секретар Ирена Велчева
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
т. д. № 263/2008 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218а и сл. от ГПК /отм./ във вр. с § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК – в сила от 01.03.2008 год., и е образувано по касационна жалба на М. М. М. , Е. с фирма “Б” от гр. Б., О. В. , със съд. адрес: гр. П., ул. “С“Кирил и М. ” № 9, чрез а. М. М. , подадена против решение № 305/06.12.2007 год. по гр. д. № 422/2007 год. на Великотърновския апелативен съд.
В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, и искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане.
Ответникът А. Д. Л. , Е. с фирма “Д”, със съд. адрес:гр. Плевен, ул. “. № 23, чрез а. Н. , не е заявил становище по оплакванията в касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в ал.1 ГПК, от надлежна страна в процеса, с право и интерес на жалба, поради което като процесуално допустима ще следва да бъде разгледана по същество.
ВКС, ІІ т. о. след като обсъди оплакванията на касатора и доказателствата по делото, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение № 261/06.07.2007 год. по т. д. № 40/2007 год. на Плевенския окръжен съд, с което М. М. М. , Е. с фирма “Б” от гр. Б., се осъжда да заплати на А. Д. Л. , Е. с фирма “Д”, на основание чл. 327 ТЗ сумата 28 161,09 лв., представляваща част от сумата 38 161,09 лв. с включен ДДС, по договори за покупко-продажба на 5903 броя еднодневни гъсета, доставени на 31.03.2002 год., на 11.04.2002 год. и на 21.04.2002 год.
За да постанови обжалвания съдебен акт, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с двустранно съставени приемо-предавателни протоколи в люпилнята в гр. Т., на 31.03.2002 год., на 11.04.2002 год. и на 21.04.2002 год., представители на “Е. ”Даяко” гр. П. и М. И. К. , са предали на представители на Е. “Б” от гр. Б. и В. Трифонов Паликрушев, еднодневни гъсета – по отделните доставки 1810 бр., 1958 бр. и 2135 бр. В приемо-предавателните протоколи изрично е записано, че предадените гъсета са били здрави и годни за добив на черен дроб и месо. Ответникът не е извършил плащане на получената стока и по водените от продавача гр. д. № 1197/2004 год. и 52/2007 год. пред Районен съд гр. П., по които има постановени влезли в сила решения, купувачът – ответник по иска и настоящ касатор, е осъден да заплати на А. Д. Л. , Е. с фирма “Д” по 5 000,00 лв. по всяко едно дело, образувано по частични предявени искове от вземане общо за сумата от 38 161,09 лв.
Въззивният съд е приел, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора за покупко-продажба като е доставил на ответника стока срещу която последният дължи стойността й като насрещна престация. Доказателства за извършено плащане не са ангажирани от ответната страна и затова е прието, че искът е основателен до пълния му предявен размер, формиран като разлика между стойността на стоката и сумите присъдени по гр. д. № 1197/2004 год. и 52/2007 год. по описа на РС гр. П..
Досежно възражението на ответната страна, че гъсетата не били получени лично от него, а от трети лица, за които се е твърдяло че са били без представителна власт, въззивният съд е счел, че след като е получил гъсетата и не е възразил, ответника е потвърдил действията на третите лица, тоест, че е налице хипотезата на чл. 301 ТЗ. Счетено е за неоснователно и възражението на ответника за недоставен от ищеца фураж, тъй като релевираните по делото доказателства не налагали извод за задължения на продавача в тази насока.
Въззивното решение е правилно.
Оплакванията на касатора, че съдът не е допуснал назначаване на съдебно-графологична експертиза, че са били оспорени предавателните протоколи, че стоката не е получена от ответника, а от трети неразполагащи с представителна власт лица, че не са допуснати гласни доказателства, че ищецът не е доставил фураж и затова еднодневните гъсета умират, че независимо, че има влезли в сила решения ползващи се със сила на пресъдено нещо, в процесния случай ставало въпрос за въвеждане в заблуждение на съдебните органи, са неоснователни, и не се споделят от настоящия състав на ВКС, ІІ т. о.
Обосновано е прието от съда, че с влезли в сила решения постановени по частични искове по гр. д. № 1197/2004 год. и 52/2007 год. на РС-Плевен, е установено, че ищецът е доставил на ответника 5 903 бр. гъсета на обща стойност 38 161,09 лв. Тези решения се ползват със сила на пресъдено нещо и са задължителни за съда съгласно чл. 220 ГПК /отм./ и затова обосновано е отказано назначаване на графологична експертиза. Независимо от това, дори и подписите за получател в приемо-предавателните протоколи да не са положени от ответника, а от трети неразполагащи с представителна власт лица, то обосновано е прието от въззивния съд, че в случая е приложима нормата на чл. 301 ТЗ, съгласно която се счита, че търговецът потвърждава действията на лице действувало от негово име без представителна власт, ако не се противопостави веднага след узнаването на тези действия.
По делото няма данни, че ищецът е имал задължения за доставка на фураж за гъсетата, а доказателства на ответника в тази насока не са ангажирани. Касаторът прави оплаквания, че гъсетата са умрели по тази причина, но няма ангажирани доказателства колко от тях са умрели, кога е станало това, как е констатирана смъртта им и има ли съставен акт, и по каква причина тя е настъпила.
Доводът на касатора, че при провеждане на исковите производства по по гр. д. № 1197/2004 год. и 52/2007 год. на РС-Плевен, решенията по които са влезли в сила, той е проявил нехайство при своята защита по тях, не може да обоснове извод за неправилност на въззивното решение. Не се споделя и довода, че в случая се въвеждат в заблуждение съдебните органи, тъй като въззивният съд се е произнесъл с решение по спора с който е бил сезиран и съобразно с релевираните по делото доказателства, които са установили твърдяните от ищеца обстоятелства на които той е основавал иска си.
Предвид изложеното касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 305/06.12.2007 год. по гр. д. № 422/2007 год. на Великотърновския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: