Р Е Ш Е Н И Е
№ 641
София 06.10. 2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, ІІ отделение, в публично заседание на 24.09.2008 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
при секретар Ирена Велчева
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
т. д. № 287/2008 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218а и сл. от ГПК /отм./ във вр. с § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК – в сила от 01.03.2008 год., и е образувано по касационна жалба на “Ч” АД гр. С., ул. “. № 3* променено наименование на ищеца “Е” АД, станало с решение № 21/29.01.2008 год. по фирм. дело № 6358/2000 год. на СГС, подадена против решение № 27/11.02. 2008 год. по гр. д. № 3005/2007 год. на Софийския градски съд.
В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост, и искане за отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора, с което искът се отхвърли като неоснователен, ведно с присъждане на съдебни разноски.
Ответникът Б. Д. Б. , Е. с фирма “Б” от гр. С., ул. “. № 24, чрез пълномощника си а. Доросиев, заявява становище за неоснователност на касационната жалба, моли за оставянето й без уважение и за присъждане на направените в настоящото производство съдебни разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в ал.1 ГПК /отм./, от надлежна страна в процеса, с право и интерес на жалба, поради което като процесуално допустима ще следва да бъде разгледана по същество.
ВКС, ІІ т. о. след като обсъди оплакванията на касатора, доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решението от 25.06.2007 год. по гр. д. № 27337/2006 год. на Софийския районен съд, ГК, 33 състав, с което се признава по отношение на “Е” АД гр. С., че Б. Д. Б. , Е. с фирма “Б” от гр. С., не дължи сумата 5 411,16 лв. – цена на ел. енергия за периода 17.10.2005 гд. – 17.10.2006 год., след извършената от дружеството корекция.
За да постанови обжалвания съдебен акт въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че събраните по делото писмени доказателства – договор № 59302/1.12.99 год. и споразумение № 2/14.10.2002 год. към него, доказват, че ищецът е бил абонат на ответника и, че последният е следвало да му подава ел. енергия срещу заплащане. С констативен протокол № 0002265/17.10.2006 год., съставен от служители на ответника, е извършена корекция на подаваната по договора ел. енергия за времето от 17.10.2005 год. до 17.10.2006 год., като стойността на тази енергия, предмет на отрицателния установителен иска, е била претендирана от ответника за заплащане.
Софийският градски съд е приел, че съгласно чл. 20, ал. І ЗЗД договорите имат силата на закон за тези които са ги сключили. Нормативна възможност за едностранно изменение на договора от електроразпределителното предприятие чрез корекция на вече определената цена на потребената ел. енергия, според отчетените показатели по предоставянето й, е предвиждала разпоредбата на чл. 49 от Наредбата за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители. Тази Наредба е била издадена на основание чл. 91, ал. ІІ ЗЕЕЕ /отм./, като с § 34, ал. ІІ ПЗР на ЗЕ е предвидено, че до издаване на подзаконови нормативни актове, предвидени по този закон, се прилагат подзаконовите нормативни актове, издадени за прилагане на отменения ЗЕЕЕ. При това положение, счита СГС, Наредба № 6, която е била издадена на основание чл. 91, ал. ІІ ЗЕЕЕ/отм./, е запазила своето действие до приемането на Наредба № 6/09.06.2004 год. за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, която урежда същия кръг обществени отношения и която е издадена по прилагане на новия закон – ЗЕ. В новата Наредба не е предвидена възможността, съдържаща се в чл. 49 от отменената Наредба, за извършване на корекции на подадена ел. енергия, и затова към момента на съставяне на констативния протокол за ответника не е съществувала възможност да изменява едностранно съдържанието на вече възникналото по договора право на вземане на цена.
СГС счита, че позоваването на ответника на чл. 25, ал. І от Общите условия към договора, е неотносимо към процесния случай, тъй като основанието за извършване на корекции в тази хипотеза касае случаите когато през определен период от време доставеното количество ел. енергия не е било изцяло или частично отчетено, а процесния случай не е такъв, тъй като през спорния период е имало подаване на ел. енергия, отчитане на това количество, и съответно заплащане от страна на потребителя.
Въззивното решение е правилно.
Касаторът навежда доводи, че следва да се прилагат общите условия на договора, че последният следва да се изпълнява с грижата на добрия стопанин съгласно чл. 63 ЗЗД, че потребителят е неизправна страна по договора и, че при урежданията на взаимоотношенията не се търси вина в случай на констатирани нарушения в целостта и функционалността на средствата за търговското мерене.
Доводите са неоснователни.
Общите условия към договора, макар и да са част от него и да са задължителни за страните, не могат да обосноват извод, за съществуваща възможност за извършване на корекции на подадена ел. енергия през процесния период.
Чл. 25 от ОУ дава основание за извършване на корекция, но само в случаи когато през определен период от време доставеното количество ел. енергия не е било изцяло или частично отчетено, докато през процесния случай е имало подаване на ел. енергия и цялостно отчитане на това количество, както и съответно заплащане от страна на потребителя. Е. о защо към момента на съставяне на констативния протокол не е съществувало основание за ответника да изменява едностранно съдържанието на вече възникналото по договора право на вземане на цена, която е била съобразена с отчетената ел. енергия.
Потребителят не е неизправна страна по договора за потребление на ел. енергия, каквито доводи се навеждат от касатора, тъй като е бил редовен платец, но дори и да е имало неплащане на отделни негови задължения, те не са предмет на спора и не обуславят извод за неправилност на обжалваното решение.
Неоснователно се твърди в жалбата, че потребителят не е изпълнявал задълженията си с грижата на добрия стопанин съгласно чл. 63 ЗЗД, доколкото не са ангажирани доказателства за неизпълнени задължения. Неплащането на ел. енергия, претендирана на база неправомерно извършена корекция на вече отчетен резултат по електроизмервателен уред, не означава неизпълнение на задължения с грижа на добър стопанин.
Предвид изложеното касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, като на ответника по касация следва да се присъдят направените в настоящото производство съдебни разноски.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 27/11.02. 2008 год. по гр. д. № 3005/2007 год. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА “Ч” АД гр. С., ул. “. № 3* да заплати Б. Д. Б. , Е. с фирма “Б” от гр. С., ул. “. № 24, съдебни разноски в размер на 400,00 лв. /четиристотин лева/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: