Р Е Ш Е Н И Е
№ 641
София, 17.09.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито заседание на петнадесети септември през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
в присъствието на прокурора,
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1738 по описа за 2008г. на бившето І г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание§2 ал.3 от ГПК/отм./,във вр.с чл. 218а и сл. от ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба,подадена от А. А. М. от гр. Х., чрез процесуалния му представител-адвокат К. против въззивно решение № 472 от 16.01.2008г.по в.гр.д. № 185 по описа за 2007г.на Хасковски окръжен съд,с което е оставено в сила решение № 898 от 13.12.2006г.по гр.д. № 1241/2006г.на Районен съд Х.
Посоченото касационно основание е чл.218б б.”в”от ГПК/отм./- неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска от съда да отмени обжалвания акт и да реши въпроса по същество като уважи предявения иск. Претендира направените по делото разноски.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил писмен отговор по смисъла на чл.218г от ГПК/отм./.
В съдебно заседание страните не се явяват.
Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното:
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение на ХРС,с което е отхвърлен като неоснователен предявения от А. А. М. против община Х. иск с правно основание чл.97 от ГПК за приемане за установено,че ищецът е собственик по давностно владение на имот с пл. № 6* от 826кв.м. в кв.617 по регулационния план на гр. Х.,одобрен със Заповед № 1401/95г. За да постанови решението си въззивният съд изцяло е възприел доводите на районния съд,че към 1979г.,от когато ищецът претендира давност-процесният имот е бил със статут на нива. Пред вид липсата на доказателства относно собствеността върху имота – този момент,съдът е приел,че той е бил държавна собственост. Същият е определен като имот-частна държавна собственост,пред вид на факта,че не попада в обхвата на нормата на чл.2 ал.2 от ЗДС. Пред вид на обстоятелството,че съгласно скица № 1094/2006г.е посочен като отреден за училище-на основание § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС –съдът е преценил ,че към 1999г.,този имот е станал частна общинска собственост /на основание чл.3 ал.1 т.2 от ЗОС и пред вид липсата на решение на общинския съвет за признаването му за публична общинска собственост/. Съдът се е позовал на нормата на чл.86 от ЗЗД/ДВ бр.33/96г.,в сила от 1.06.96г./,съгласно която не могат да се придобиват по давност вещите публична държавна или общинска собственост и е счел, че вещите частна общинска собственост могат от 1.06.96г.да се придобиват по давност. За да стане това е необходимо те да се владеят необезпокявано до 1.06.2006г. В случая това не е било възможно,тъй като с §1 от ЗИД на ЗС ДВ бр.46/2006г.е спряна давността първо за срок от 7 месеца,считано от 31.05.2006г.,а после до 31.12.2011г.
Съгласно чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./-касационният съд се произнася само по заявените в жалбата основания.
В случая посоченото е неправилност на решението поради нарушение на материалния закон/§ 42 от ПЗР на ЗИДЗОС/ и необоснованост. Касаторът оспорва изводите на въззивния съд относно статута на имота. Твърди,че имотът винаги е бил частна собственост-първо на родителите му до 1979г.,а след това-негова,след което те са му го подарили. Заявява,че лично е живял в него до 1989г.,а след това го е предоставял за ползване на други лица/свидетелите по делото/,които са го ползвали и работили за него. Имотът винаги /и преди 1979г./се е ползвал за жилищни нужди, независимо,че е включен в регулацията на града едва през 1995г. В този смисъл се позовава и на приетото като доказателство пред въззивната инстанция удостоверение № 255 от 6.11.2007г.,издадено от областния управител на област Х. ,съгласно което процесният имот № 6* в кв.617 по РП на гр. Х. не е бил актуван с акт за държавна собственост и не са налице данни същият да е бил отчуждаван. В този смисъл счита,че е и отразеното в скица № 1094/2006г.,че по разписния лист няма данни за собственик на имота.
Настоящият съдебен състав не споделя тезата на касатора.
Същественият въпрос по делото е относно статута на процесния имот към периода,за който касаторът претендира,че е започнала да тече в негова полза придобивна давност,а именно към 1979г. Пред нито една от инстанциите не беше представен писмен документ,удостоверяващ права в полза на ищеца или на неговите наследодатели,поради което съдът приема,че такъв не съществува. Безспорен факт е,че имотът към 1979г.е бил извън регулация, като от издадената скица № 1094/2006г.се установява,че за него в разписния лист не са отразени данни за собственик. При тези данни е правилен извода на въззвиния съд за това,че имотът е бил държавна собственост. Съгласно чл.6 от ЗС/в действащата редакция на закона до ДВ бр.77/91г./-вещите,които нямат друг собственик са държавна собственост. Правилно е определен и видът собственост – частна държавна,пред вид на обстоятелството,че процесният имот не попада в нито една от изчерпателно изброените хипотези на чл.2 ал.2 и чл.3 от ЗДС. Съгласно §7 ал.1 т.6 от ЗМСМА -с влизането в сила на този закон/считано от 17.09.1991г./ преминават в собственост на общините държавните имоти,които са предназначени за административните потребности на общините,както и за здравно, образователно,културно,търговско,битово,спортно или комунално обслужване. В случая процесният имот/видно от горепосочената скица/ е бил отреден за училище. В този смисъл са неоснователни възраженията на касатора относно статута на имота /че той е бил частна собственост/ и относно допуснато нарушение на материалния закон-§ 42 от ПЗР на ЗИДЗОС. Съгласно този текст- незастроените имоти-частна държавна собственост, отредени за обществени мероприятия на общините,съгласно предвижданията на действащите към датата на влизане в сила на този закон /на 9.11.1999./подробни градоустройствени планове / в случая предвиждането е от плана от 1995г./,преминават в собственост на общините. Следователно-към 1999г.имотът е бил частна общинска собственост. Такава вещ до 1.06.96г.не е било възможно да бъде придобита по давност. /С изменението на ЗС- ДВ, бр. 31 от 1990 г., доп., бр. 33 от 1996 г.-остана забраната за придобиване по давност на вещи, които са публична държавна или общинска собственост,но не и за тези,които са частна/. Изискуемата се десет годишна давност за придобиване на собствеността в полза на касатора не е могла да изтече,с оглед разпоредбата на §1 от ЗИД на ЗС ДВ бр.46/2006г.,въз основа на която беше спряна давността първо за срок от 7 месеца,считано от 31.05.2006г.,а впоследствие до 31.12.2011г.
С оглед на горното е неоснователно и възражението,свързано с издаденото удостоверение № 255 от 6.11.2007г., от областния управител на област Х. , съгласно което процесният имот № 6* в кв.617 по РП на гр. Х. не е бил актуван с акт за държавна собственост и не са налице данни същият да е бил отчуждаван. Актовете за държавна собственост нямат правопораждащо действие. Характерът на собствеността се определя по силата на закона,поради което е без значение дали е налице акт или не,с който тя да бъде удостоверена.
Подадената касационна жалба е неоснователна. Пред вид изложеното и при служебната си проверка като не констатира основания за нищожност или недопустимост на обжалвания акт,настоящият съдебен състав намира,че същият следва да бъде оставен в сила,поради което,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 472 от 16.01.2008г.по в.гр.д. № 185 по описа за 2007г.на Хасковски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.