Р Е Ш Е Н И Е
№ 642
София 17.09.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито заседание на петнадесети септември през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
в присъствието на прокурора,
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1873 по описа за 2008г. на бившето І г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание§2 ал.3 от ГПК/отм./,във вр.с чл. 218а и сл. от ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба,подадена от М. С. Щ. и П. С. К. –двете от гр. А.,чрез процесуалния им представител-адвокат К. против въззивно решение № 95 от 18.01.2008г. по в.гр.д. № 1* по описа за 2007г.на Пловдивски окръжен съд.
Посоченото касационно основание е чл.218б б.”в”от ГПК/отм./- неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Иска от съда да отмени обжалвания акт и да реши въпроса по същество като изцяло отхвърли предявения иск. Претендира направените по делото разноски.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил писмен отговор по смисъла на чл.218г от ГПК/отм./от ответната страна,с който се оспорва подадената жалба и се иска атакуваното решение да бъде оставено в сила.
В съдебно заседание страните не се явяват.
Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното:
Производството е за втори път висящо пред касационната инстанция след като ВКС със свое решение №338/11.04.2007г.по гр.д. №144/2006г. е отменил постановеното решение от 27.10.2005г.по в.гр.д. №1263/2005г.и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския окръжен съд със задължителни указания за отделяне на спорното от безспорното и за напътстване на страните за това кои факти и обстоятелства от значение за спора се нуждаят от доказване.
С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 43 от 18.03.2005г.по гр.д. № 342/2004г.на Районен съд Асеновград в частта,в която е прието по отношение на В. Х. Щ. ,П. С. К. и М. С. Щ.,че Д. Н. К. заедно с К. Х. К. общо са собственици на 1/6 ид.ч.от дворно място,за което е отреден парцел **** в кв.236 по плана на гр. А.,състоящо се от 270кв.м.при граници:им. № 2* на Р. М. ,им. № 2* на наследници на А. Ш. ,им. № 2* на Е. Н. , им. № 2* на М. К. и др.,им. № 2* на Д. Б. и ул.”Г”, както и в частта,в която В. Х. Щ. ,П. С. К. и М. С. Щ. са осъдени да предадат владението на Д. Н. К., К. Х. К. и Г. Д. К. общо на 1/6 ид.ч.от същото дворно място и вместо това е постановено друго решение,с което е отхвърлен предявения иск от Д. Н. К. против В. Х. Щ. , П. С. К. и М. С. Щ. за това, че същият заедно с К. Х. К. е собственик на 1/6 ид.ч.от дворно място,за което е отреден парцел **** в кв.236 по плана на гр. А.,състоящо се от 270кв.м.,както и предявеният иск за осъждане и предаване на владението от В. Х. Щ. , П. С. К. и М. С. Щ. на Д. Н. К., К. Х. К. и Г. Д. К. по отношение на същото дворно място,като е оставено в сила решение № 43 от 18.03.2005г.по гр.д. № 342/2004г.на Районен съд Асеновград в частта,в която е прието за установено по отношение на В. Х. Щ. ,П. С. К. и М. С. Щ.,че К. Х. К. е собственик на 1/6ид.ч.,а Г. Д. К. на 4/6 ид.ч.от дворно място,за което е отреден парцел **** в кв.236 по плана на гр. А.,състоящо се от 270кв.м,както и в частта,в която В. Х. Щ. ,П. С. К. и М. С. Щ. са осъждени да предадат владението на К. Х. К. и Г. Д. К. общо на 1/6 ид.ч.от същото дворно място и са определени следващите се разноски.
За да постанови решението си въззивният съд подробно е изследвал дяловете на всяка от страните в спорния имот. Приел е,че тъй като към момента на покупката на процесния имот,извършена с н.а. № 926/1956г.общият наследодателя на страните Х е бил в брак с П. Щ. ,то след смъртта на последната през 1975г.-дяловете по отношение на имота са били разпределени по отношение на наследниците й,които са съпруг и три деца,както следва-за съпруга Х/6ид.ч.и за всяко едно от децата/ М. Каптебилова, С. Щ. и К. К. /-по 1/6 ид.ч. През 1976г. Христо Д. Щ. и М. Каптебилова –с н.а. № 82 н.д. №233/76г.са прехвърли- чрез продажба своите 4/6ид.ч. на К. К. ,която по това време е била в брак с Д. К. Последните двама/ищци по делото/, са прехвърли на сина си Г. К. /също ищец/ тези 4/6 ид.ч.с н.а. №1727/1993г. След извършеното прехвърляне Д. К. е останал без дял по отношение на процесния имот,а К. К. – с наследствената си 1/6 ид.ч. Ответниците,които са наследници на С. Щ. /син на Х. и П. Щ. / също претижават 1/6ид.ч. Изхождайки от тези данни и пред вид направеното възражение за придобиване по давност на спорната 1/6ид.ч.,за която е установено,че ответниците ползват извън притежаваната от тях 1/6ид.ч.по наследство,въззвният съд е обсъдил ангажираните гласни доказателства и е приел,че не е доказано по безспорен начин,че ответниците са я владели и ползвали повече от десет години.
Съгласно чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./-касационният съд се произнася само по заявените в жалбата основания.
В случая посоченото е неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Касаторите оспорват изводите на съда относно това,че съпругата на общият наследодател Х е придобила дял по отношение на прехвърления чрез продажба имот с н.а. № 595/1959г. Твърдят,че техният пряк наследодател С. Щ. е притежавал 2/6ид.ч./а не 1/6ид.ч./,като в този смисъл се позовават и на н.а. № 1228/1978г. Извън горното оспорват и извода на съда,че не е установено по безспорен начин придобиването по давност на спорната 1/6ид.ч. Считат,че е установено по делото,че още Х. Щ. /починал през 1982г./ е разпределил ползването на имота,въз основа на което С. Щ. /починал през 1996г./ е построил спорната ограда и заграденият от него терен се ползва от касаторите необезпокоявано в продължение на повече от 20 години.
Настоящият съдебен състав не споделя тезата на касаторите.
Възражението на касаторите относно дела на П. Щ. е неоснователно.
Безспорно е обстоятелството,че към датата на продажбата на процесния имот, ведно с паянтова жилищна сграда-24.12.1959г., купувачът Х. Д. Щ. е бил брак с П. Щ. Съгласно чл.103 от ЗПР на СК/отм./-в сила от 22.05.1968г. – правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити преди влизането му в сила от съпрузи при заварени бракове. Съгласно чл.13 от СК/отм./- недвижимите вещи/каквато е процесната/,придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството. Петра Щ. е починала през 1975г. Нейни наследници са съпругът й и трите й деца. Съгласно чл.14 ал.7 от СК-при смърт на единия от съпрузите се прилагат разпоредбите относно наследяването,като когато преживелият съпруг наследява заедно с деца на починалия съпруг, той не получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество. Следователно-със смъртта на П. Щ. – съпружеската имуществена общност е била прекратена и делът на Х. Д. Щ. е бил 3/6ид.ч. Делът на починалата съпруга се разпределя по равно между трите й деца- или всяко едно от тях получава по 1/6ид.ч./съответно за М. Каптебилова, С. Щ. и К. К. След извършената продажба с н.а. № 82 н.д. №233/76г.на притежаваните от тях общо 4/6ид.ч. Христо Д. Щ. и М. Каптебилова-последните са останали без дял по отношение на процесния имот,поради което привилно въззивният съд е приел,че през 1978г. Христо Д. Щ. не е могъл да прехвърли/с н.а. № 666 т.ІV д.1228/ други 2/6ид.ч.на сина си С. Щ. ,защото към този момент той вече не е притежавал дял от имота. Делът на наследодателят на касаторите е 1/6ид.ч.и той е по наследство,а не вследствие на покупка. Останалите 5/6ид.ч.от имота са собствени на ищците /сега ответници/- К. Х. К. /собственик на 1/6ид.ч.също по наследство/ и Г. Д. К./собственик на 4/6ид.ч.по силата на н.а. №1727/1993г./становено по делото/чрез заключение на приета техническа експертиза/,че касаторите вместо притежаваната от тях 1/6 ид.ч.ползват 2/6 ид.ч.от процесното място,като спорната 1/6 ид.ч.е оградена с мрежа и колове и се ползва от касаторите. Налице е и третата предпоставка за основателност на предявения иск по чл.108 от ЗС,тъй като касаторите ползват тази част без правно основание. Настоящият съдебен състав споделя изцяло извода на въззивния съд за липса на безспорни доказателства,установяващи в полза на касаторите непрекъснато владение в продължение на 10 години по смисъла на чл.79 от ЗС. По делото са разпитани общо единадесет свидетели. По-голямата част от тях –свидетелите А. Г. ,Иван Б. , Т. К. ,Никола Х. ,Д. Кочев и Д. Г. са категорични в обесненията си,че процесното място е заградено преди 7-8 години,след смъртта на наследодателя С,когато и са възникнали споровете между страните. В този смисъл са и показанията на свидетеля В,който заявява,че се е запознал със страните през 1995г./малко преди смъртта на С. Щ. през 1996г./. Останалите свидетели не са единни в показанията си и от обясненията им не може да се изведе единна теза. Според свидетелката М оградата е от 1984г. Според показанията на свидетелите В е поставена през 1990г.,а според свидетелката К. Последните четирима свидетели установяват,че С. Щ. ,а след това и наследниците му непрекъснато са ползвали мястото след 1950г., но не конкретизират дали става въпрос за спорната- 1/6 ид.ч.или за наследствената им 1/6 ид.ч. За да се докаже давност следва да бъде безспорно установено упражняване на фактическа власт върху конкретната вещ, която се държи като своя непрекъснато в продължение на десет години. В случая такива доказателства не са налице.
Подадената касационна жалба е неоснователна. Пред вид изложеното и при служебната си проверка като не констатира основания за нищожност или недопустимост на обжалвания акт,настоящият съдебен състав намира,че същият следва да бъде оставен в сила,поради което,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 95 от 18.01.2008г. по в.гр.д. № 1* по описа за 2007г.на Пловдивски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.