4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 643
София, 19.10. 2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Т. ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : К. Е.
Бонка Йонкова
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 311/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Ц. Ц. от гр. Р. и Ц. Г. Ц. от с. Е. Йосифово, общ. Р. – чрез процесуалния им представител адв. В. В., срещу решение № 100 от 20.11.2009 г. по в. т. д. № 378/2009 г. на Великотърновски апелативен съд. С обжалваното решение, след отмяна на решение № 8 от 16.02.2009 г. по т. д. № 130/2008 г. на Р. окръжен съд, са отхвърлени предявените от Д. Ц. и Ц. Ц. против „П.” Е. искове с правно основание чл.124 от ГПК с цена 33 150 лв. и са присъдени разноски в полза на ответника в размер на сумата 2 432 лв.
В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна. Основният довод е, че в нарушение на чл.266 от ГПК въззивният съд е допуснал съдебно-икономическа експертиза, която ответникът е пропуснал да ангажира в първоинстанционното производство, и е изградил изводите си за неоснователност на предявените искове върху нейното заключение. Касаторите се позовават и на неправилно кредитиране на експертното заключение като твърдят, че същото не се базира на счетоводни документи, а възпроизвежда свидетелски показания на вещото лице.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК във връзка с процесуалноправния въпрос за приложението на разпоредбата на чл.266 от ГПК във въззивното производство. Конкретизиран в съответствие с указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, въпросът се свежда до това може ли въззивният съд да допусне нови доказателства на основание чл.266, ал.3 от ГПК, след като страната, която ги е ангажирала за пръв път във въззивното производство, не е искала събирането им в първоинстанционното производство и не твърди, че не са допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения. Като процесуалноправен въпрос, разрешен в противоречие с определение № 645/08.10.2009 г. по т. д. № 503/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., е поставен и този за доказателствената стойност на заключението на съдебно-икономическата експертиза по делото.
Ответникът по касационната жалба „П.” Е. – гр. София оспорва жалбата по съображения в писмен отговор от 09.03.2010 г. Изразява становище, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване поради отсъствие на предвидените в чл.280, ал.1 от ГПК предпоставки, а по същество поддържа, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
Въззивният съд е отменил постановеното от първоинстанционния съд решение и е отхвърлил като недоказани и неоснователни предявените от касаторите срещу „П.” Е. отрицателни установителни искове с правно основание чл.124 от ГПК. Предмет на съдебно установяване с исковете е несъществуването на вземане в полза на ответното дружество за сумата 32 000 лв., ведно със законните лихви от 27.02.2007 г. и разноски в размер на 1 150 лв., произтичащо от запис на заповед, издаден на 05.02.2007 г. от ищеца Д. Ц. и авалиран от ищеца Ц. Ц., въз основа на който е издаден изпълнителен лист по реда на чл.242 във вр. с чл.237 от ГПК /отм./ срещу издателя и авалиста. За да отхвърли исковете, съдът е приел, че записът на заповед е издаден като обезпечение на вземане на „П.” Е. за сумата 32 000 лв., възникнало от виновно причинени от издателя на ценната книга липси в търговски склад на дружеството в гр. Р.. Предвид констатацията за гаранционно – обезпечителна връзка между записа на заповед и липсите, е направен извод, че съществуването на вземането по каузалното правоотношение – за репариране на вредите от липси, обуславя съществуване и на гаранционното менителнично вземане.
Становището на въззивния съд за причинени от издателя на записа на заповед липси на стойност 32 000 лв. е обосновано със заключението на съдебно-икономическата експертиза, прието във въззивното производство. Експертизата е допусната по искане на ответника „П.” Е., заявено за пръв път с въззивната жалба до Великотърновски апелативен съд. За неоснователно е счетено възражението на ищците – сега касатори, за недопустимост на искането за експертиза с оглед произтичащите от чл.266 от ГПК забрани за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция. Изложени са съображения че пропускът да бъде ангажирана експертиза в производството пред Р. окръжен съд се дължи на процесуални нарушения при разпределяне на доказателствената тежест с доклада на съда по чл.146, ал.1 от ГПК, въпреки отсъствието на подобни твърдения и доводи във въззивната жалба.
Допускането на въззивното решение до касационно обжалване е обвързано с предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК.
Процесуалните действия на въззивния съд по допускане на ангажираната с въззивната жалба на ответника съдебно-икономическа експертиза и обстоятелството, че решаващите изводи на съда са мотивирани именно със заключението на експертизата, предопределят обуславящото значение на поставения от касаторите процесуалноправен въпрос по чл.280, ал.1 от ГПК, свързан с приложението на разпоредбата на чл.266 от ГПК и в частност на нейната алинея 3, за изхода на конкретното дело.
Неоснователно е искането за достъп до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Нормата на чл.266 от ГПК е ясна, точна и не се нуждае от тълкуване за изясняване на действителния й смисъл, а наред с това вече е формирана и задължителна съдебна практика по приложението й с постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на Върховен касационен съд – решение № 893 от 29.12.2009 г. по гр. д. № 111/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 224 от 02.07.2010 г. по гр. д. № 177/2010 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 398 от 03.02.2010 г. по гр. д. № 56/2009 г. на ВКС, ІV г. о., и др.
Въззивното решение обаче следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Въпреки изразеното принципно разбиране за произтичащите от чл.266 от ГПК ограничения и забрани за допускане на нови доказателства във въззивното производство и позоваването на чл.266, ал.3 от ГПК, при допускане на съдебно-икономическата експертиза Великотърновски апелативен съд е процедирал в отклонение от отразената в цитираните по-горе решения задължителна съдебна практика, с което са осъществени предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за достъп до касационен контрол.
Извън очертаното от чл.280, ал.1 от ГПК приложно поле на касационното обжалване е въпросът за доказателствената стойност на експертното заключение, на което решаващата инстанция е базирала изводите си относно релевантните за изхода на правния спор факти. Съдържащите се в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК доводи в тази насока не могат да бъдат преценявани в производството по чл.288 от ГПК, тъй като са относими към регламентираните в чл.281, т.3 от ГПК основания за касационно обжалване и към правилността на атакуваното решение.
Предвид изложените съображения и на основание чл.288 от ГПК Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 100 от 20.11.2009 г., постановено по в. т. д. № 378/2009 г. на Великотърновски апелативен съд.
УКАЗВА на касаторите Д. Ц. Ц. и Ц. Г. Ц. в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 663.00 лв. /шестстотин шестдесет и три лв./ общо, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :