О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 644
София, 14.05. 2014 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 7175 по описа за 2013 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма], Шумен, чрез С. В., срещу въззивно решение № 82/18.09.2013 г. на Търговищкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 161/2013 г.
Излага доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещните страни не са отговорили в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
[фирма], Шумен, чрез С. В. е предявил иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване спрямо него недействителност на договор по нот. акт № 10/2013 г., с който Е. М. е продал на С. К. свой недвижим имот с цел да злепостави интереса на ищеца, който е кредитор по запис на заповед на продавача М..
Искът е отхвърлен, като освен това, в диспозитива на първоинстанционното решение, потвърдено от въззивния съд, е обявено за недоказано оспорване на разписка от 05.09.2012 г. и служебна бележка от 13.03.2013 г. на кмета на [населено място].
В изложението към касационната жалба са поставени въпросите за съдържанието на мотивите на въззивното решение, за приложението на чл. 272 ГПК, както и за необходимостта въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото, възражения и доводи на страните. Те са от значение за постановения резултат и са разрешени в противоречие със задължителна съдебна практика по чл. 290 ГПК на Върховния касационен съд, приложена от касатора.
Въпросите: спрямо кои документи и при какво оспорване съдът открива производство по чл. 194 ГПК и за доказателствените средства, с които се установява фактическото местоживеене към даден момент на едно физическо лице, са от значение за постановения резултат. Във връзка със знанието на приобретателя по сделката за увреждащото й действие спрямо кредиторът, ищецът е твърдял, че ответниците живеят в един имот, приобретателят от дълги години е във фактическо съжителство със сестрата на длъжника и имат с нея общи деца, за които заедно се грижат. М. е оспорил, че живее на друго място, като представил служебна бележка от кмета на [населено място]. Съдът приел, че документът е частен и не обвързва правораздавателния орган, но също така открил производство по чл. 194 ГПК и се произнесъл по него в диспозитива на съдебното решение. Приел, че оспорването не е доказано, защото от удостоверенията за постоянен и настоящ адрес на М. не може да се съди за неговото фактическо местопребиваване; призовките по делото получавал на друг адрес.
Разрешаването на поставените правни проблеми е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото.
Поставен е и въпросът за противоречивото тълкуване на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК с решение № 1167/2008 на ВКС, ІІІ ГО – допустимо ли е са се установяват със свидетели в исковия процес сделки, чиято цена е над 5000 лв. Този въпрос е неотносим към тълкуването на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК в случая, нито има противоречиво разрешаване от съдилищата. Няма спор и е ясно, че цитираната норма има за адресати насрещните страни по сделката, съответно техните правоприемници, които са и насрещни страни в процеса. В случая, въпросът е поставен във връзка с установяването на заемно правоотношение между ответниците по делото, за които законовото ограничение за събиране на гласни доказателства е неотносимо.
В заключение, касационно обжалване следва да бъде допуснато в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 82/18.09.2013 г. на Търговищкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 161/2013 г.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 126 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд доказателства за това.
При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.
Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: