О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 644
София, 15.12. 2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 906 от описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. М. В., чрез пълномощника й адвокат С.Л., против решение № 262 от 13.07.2012 г., постановено по гр.д. № 611 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Велико Търново, с което е отменено решение № 17 от 30.03.2012 г. по гр.д. № 360/2010 г. на Районен съд-Елена и е постановено друго за намаляване на универсално завещателно разпореждане от 17.09.1991 г. на И. Х. В. в полза на М. М. М. с 1/3, с която е възстановена запазената част на Д. М. В. от наследството на И. Х. В., допусната е съдебна делба на описаните имоти между страните и при права както следва: Д. М. В. – 1/3 ид.ч. и М. М. М. – 2/3 ид.ч. и е отменен нотариален акт № 46, том VІІІ, рег. № 4879, н.д. № 1378/2006 г. на нотариус Й. Ц. за 1/3 ид.ч. от описаните в него имоти.
Ответникът по касационната жалба М. М. М. не е подал писмен отговор.
Спорът по делото е касаел действителността на саморъчното завещание на И. Х. В. с оглед спазване изискването на чл.25, ал.1 ЗН за датиране и обстоятелството, че датата 17.09.1991 г. е поставена в горния ляв ъгъл на листа, върху който е обективирано завещанието и след нея е наименованието на сделката „саморъчно завещание” и целият останал текст на разпореждането. Първоинстанционният съд е приел, че завещанието е нищожно, тъй като поставена в горния ляв ъгъл на листа, датата не е включена в текста на документа и не е елемент от неговото текстово съдържание. Въззивният съд е приел, че завещанието е действително, като е мотивирал извода си с тълкуване на нормата на чл.25, ал.1 във връзка с чл.42, б.”б” от ЗН, в която единствено спрямо подписа е поставено условие да се намира след завещателното разпореждане и след като само за един от трите реквизита законът се интересува къде в документа е изписан, се налага извод, че датата на завещанието може да бъде поставена навсякъде в документа, стига да не следва подписа. Аналогичен извод е направен и при интерпретацията на завещанието като частен документи, като съгласно чл.180 ГПК достатъчно е датата да предхожда – без значение къде е поставена – подписа, за да се счете, че е поставена от издателя на документа. Същият извод – че е без значение къде в документа на завещанието фигурира датата на съставянето му, и по специално, че не е нужно да е в текста на завещателното изявление – е обоснован и чрез сравнително тълкуване на правната регламентация на други стриктно документални сделки – чек, запис на заповед и менителница, които са все едностранни формални сделки, реквизитите, на които законователят е намерил за нужно изрично да предвиди. При менителничните ефекти законът изисква наименованието на документа да се съдържа в текста на изявлението, а при завещанието – да съдържа означение на датата, на която е съставено, т.е. там където законът изисква датата или друг реквизит в документа да фигурират на точно определено място, изрично го предвижда, а в приложимият в случая чл.25, ал.1 ЗН подобно изискване не се поставя.
Касаторът не формулирал коректно правен въпрос, но наведените в касационната жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК твърдения, могат да бъдат уточнени до въпроса „за да се приеме, че е спазено изискването на чл.25, ал.1 ЗН за датиране на завещанието, следва ли датата да е инкорпорирана в съдържанието на завещателното разпореждане или е достатъчно датното изражение да е поставено върху материалния носител извън текста, с отстояние преди и отделно от останалите реквизити на съдържанието”.
Касаторът се позовава на незадължителна и задължителна практика на ВС и ВКС, като поддържа и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съдебните решения на ВС, постановени по реда на ГПК-отм. дават тълкуване кога е налице липса на дата – при непълна дата, при две различни дати, поставена от друго лице – но при факти, различни от настоящите. Същото се отнася и до решение № 343/1.11.2011 г. по гр.д. № 1147/2010 г., ВКС, І г.о. и решение № 85/17.07.2012 г. по гр.д. № 352/2011 г., ВКС, І г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК, според които, за да бъде редовен реквизит на завещанието, датата на изготвяне следва да е обозначена при съставянето му, т. е. следва да бъде елемент от текстовото съдържание, преди подписа, но тълкуването е дадено в контекста на поставения въпрос – по първото за дата, следваща подписа, а по второто – по въпроса “нищожно ли е завещание, което е датирано с дата, различна от протокола за оставяне за съхранение при нотариус”, поради което не може да се приеме, че дават отговор на поставения по настоящото дело въпрос.
Разрешаването на поставения въпрос е свързано с тълкуване на закона и по него липсва съдебна практика, поради което е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 262 от 13.07.2012 г., постановено по гр.д. № 611 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Велико Търново.
В едноседмичен срок от съобщението касаторът да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25.00 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство по жалбата, по която не са изпълнени указанията ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: