5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 644
гр. София, 24.07.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и пети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гражданско дело № 433 по описа за 2017 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. М. М., подадена чрез адвокат М. П. срещу решение № 5819 от 08.07.2016 г. по гр. дело № 3450/2015 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ „В” състав.
Ответницата – В. Е. Б. – П., чрез адвокат П. С. поддържа становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе по основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което състав на Софийски градски съд /СГС/ се е произнесъл по предявените против касатора от настоящата ответница по жалбата искове по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД и по чл. 55, ал. 1, предложение трето ЗЗД, които е уважил частично – първата претенция до размер на сумата 673.98 евро, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 15.08.2013 г. до окончателното й изплащане, втората претенция до размер на сумата 5252.08 евро, ведно със законната лихва, считано от 15.082013 г. до окончателното й изплащане, след като е потвърдил първоинстанционно решение № І – 118 – 81 от 25.08.2014 г. по гр. дело № 34383/2013 г. на Софийски районен съд /СРС/, І гражданско отделение, 118 състав в обжалваната част. СГС е приел, че между страните е бил сключен договор за заем от 06.04.2011 г. с нотариална заверка на подписите, съгласно условията на който е било постигнато съгласие ищцата да предостави в заем на ответника сумата 7500 евро срещу задължението на последния да върне сумата по начина и в сроковете, уговорени с договора – т. І, чл. 1 и т. ІІІ, чл. 1. Прието е още, че договорът обективира съгласието на страните относно съществените елементи на заемното правоотношение, както и предаването на заемната сума от ищцата на ответника. Решаващият състав е обосновал съображения за доказване изпълнението на задължението за връщане на заетата сума до месец февруари 2013 г., след което ищцата е развалила договора, поради неизпълнение от страна на ответника. По отношение размера на дължимите суми, с оглед липсата на доводи във въззивната жалба, СГС препраща към мотивите на СРС на основание чл.272 ГПК, които определя като съобразени изцяло с данните по делото и материалният закон.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпроси, формулирани, както следва: „Представлява ли обща констатация в договор за заем, че заемна сума е предадена на определена дата, едностранно волеизявление на Заемополучателя с характер на разписка по чл. 77, ал. 1 от ЗЗД ?” ; „Представлява ли елемент от фактическия състав на договора за заем личното получаване на заемната сума от страна на Заемодателя и следва ли при получаване на заемната сума посредством трето лице това обстоятелство да бъде удостоверено по надлежния ред ?” ; „Представлява ли нотариално завереният подпис на Заемополучателя по договор за заем (ползващ се с формална доказателствена сила по чл. 180 ГПК), потвърждаващ изявлението му за това, че му е предадена определена сума пари на определено основание, изявление за получаване на заемната сума при наличието на противоречиви и взаимоизключващи се клаузи относно предаването на заемната сума в самия договор за заем ?” ; „ Представлява ли нотариално завереният подпис на Заемополучателя по договор за заем (ползващ се с формална доказателствна сила по чл. 180 ГПК), потвърждаващ изявлението му за това, че му е предадена определена сума пари на определено основание, винаги изявление за получаване на заемната сума, дори когато този извод влиза в противоречие с правилата на формалната логика ?”.
Първият по реда на изложението въпрос не произтича от конкретен извод на СГС. В доводите, развити по отношение на въвеждането му, касаторът се позовава на мотиви на въззивната инстанция, определящи частта от договора, удостоверяваща предаване на заемната сума, като документ, имащ характера на разписка по смисъла на чл. 77, ал. 1 ЗЗД, но не формулира въпросът си във връзка с така приетата характеристика на документа, а във връзка с обстоятелството, представлява ли обща констатация едностранното волеизявление на заемополучателя с характер на разписка по чл. 77, ал. 1 ЗЗД. Поставянето на въпрос във връзка с обстоятелството, което не произтича от изводите на въззивния съд не формира общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Липсата на общо основание по същата норма има за правна последица недопускането на касационен контрол, без да се разглеждат сочените за това допълнителни основания /в този смисъл са разясненията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, които касаторът не е съобразил при изготвяне на приложението/. В допълнение към тези съображения следва да се посочи, че решението по т. дело № 374/2012 г. на състав на ІІ т.о. на ВКС съдържа тълкуване на закона по въпрос, различен от разгледания от въззивния съд правен въпрос, а именно относно възможността записът на заповед да послужи, като доказателство за предаване на заемната сума. В случая различните хипотези, обуславят различни въпроси, а липсата на идентичност между тях изключва възникването на противоречие в изводите на СГС и ВКС. Ето защо настоящата инстанция намира, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал.1 ГПК във връзка с цитирания въпрос.
Вторият по реда на изложението въпрос не произтича от изводи на СГС. Цитираният въпрос не засяга спора за установяване сключването на договора за заем, респективно за доказване предаването на сумата, предмет на заема, а се отнася до частичното погасяване на задължението по договорното правоотношение, чрез плащанията, извършени от трето лице – [фирма]. В тази връзка въззивният съд е приел, че няма пречка трето лице – [фирма] да плаща лични задължения на заемополучателя на неговия заемодател. Това виждане на съда е обосновано с характера на задължението, което е за заместима престация и може да бъде изпълнено от трето лице с погасителен ефект в правоотношението между страните по договора. По тези приети от въззивния съд разрешения не са поставени правни въпроси и не е посочена тълкувателна практика на ВКС. В практиката, на която се позовава касатора по цитирания въпрос – три касационни решения, съответно по гр. дело № 5002/2008 г., по гр. дело № 1238/2014 г. на състави на ІV г.о. и по гр. дело № 584/2010 г. на състав на ІІІ г.о. се третират въпросите относно обстоятелствата, които се доказват при установяване на договора за заем, разпределението на доказателствената тежест и доказателствената стойност на извънсъдебното признание. Приетите от СГС разрешения по тези въпроси за това, че процесният договор обективира съгласието на страните, относно съществените елементи на заемното правоотношение, както и предаването на заемната сума от ищцата на ответника, а също така и изводът, че в договора, неопроверган относно авторството на изявленията на ответника, се съдържа извънсъдебното му признание за предаване на заемната сума от страна на ищцата на 03.01.2011 г., което извънсъдебно признание, преценено по реда на чл. 175 ГПК се явява достоверно, са в съответствие с цитираната тълкувателна практика. От изложеното следва, че цитираният въпрос, като поставен извън решаващите мотиви на СГС не формира основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, а практиката по чл. 290 ГПК, посочена от касатора, като съобразена от въззивния съд по разгледаните в решението въпроси не релевира основания по чл.280, ал.1, т. 1 ГПК.
По третия и четвъртия по реда на изложението въпроси касаторът не е обосновал приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросите не произтичат от изводи на въззивния съд, а от становище на касатора за необсъждане от СГС на въпроси, формулирани от същия както следва: за противоречие между клаузите на договора – § ІІ, чл. 1 и чл. 2 и § ІV, чл. 1, т. 1, което се състои според него в задължението за предаване на процесната сума в деня на подписване на договора – 06.04.2011 г., преди предаване на сумата на 03.01.2011 г. ; за задължението на заемодателя за предоставяне на заема в деня на подписване на договора, за предложението за „анти – датиране” на договора за заем към момента на реално предаване на сумата, при невъзможност за извършване нотариална заверка на подписите със задна дата ; за предоставяне на сумата, без писмен документ, 90 дни преди сключване на договора ; предоставяне на заема, без писмен документ на 03.01.2011 г., при наличие на задължение на заемодателя за възнаградителна лихва, дължима при условие, че е договорена писмено между страните ; „анти – датиране” на договора за заем, предвид забраната за ограничаване на разплащания в брой на суми над 15000 лв., съгласно Закона за ограничаване на плащанията в брой. Общи основания по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК се формират само от въпроси, по които въззивния съд се е произнесъл. Въпроси, произтичащи от становища на страните не формират общи предпоставки за допускане на касационен контрол. Освен това касаторът се е позовал на задължителна практика по чл. 290 ГПК, цитираните по – горе касационни решения, които нямат отношение към поставените въпроси. Решението по гр. дело № 1727/2009 г. на състав на ІV г.о. на ВКС, което жалбоподателят е посочил като задължителна практика, съдържа правни разрешения, по вече разгледаните по – горе въпроси, относно установяване сключването на договора за заем, от които СГС не се отклонил. Изложени са и доводи по чл. 281, т. 3 ГПК, които не се разглеждат в настоящото производство и с които не се релевират основания по чл. 280, ал.1 ГПК. Предвид изложеното следва да се приеме, че с цитираните въпроси не са аргументирани предпоставки за допускане на касационен контрол.
Предвид горните мотиви ВКС в настоящия си състав приема, че не е обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5819 от 08.07.2016 г. по гр. дело № 3450/2015 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ „В” състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: