6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 645
София, 12.06.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева т. д. № 60382 по описа за 2016 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 104 от 04.05.2016 година по т.д. № 141/2016 година на Варненски апелативен съд е потвърдено решение от 22.12.2015 г. по т.д. № 36/2015 г. на Разградски окръжен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1-ро ЗЗД вр. с чл. 266, ал.1 ЗЗД за сумата 246070,20 лева, предявен от [фирма], [населено място] против [община], [населено място], област Р.. В решението е прието за установено, че на 25.02.2009 г. между ответника [община] и консорциум „А.-Е.” с лидер ищецът [фирма], представляващ сдружението, е бил сключен договор, с който ответната община, след проведена процедура по реда на Закона за обществените поръчки е възложила на дружеството срещу възнаграждение в размер на 267000 лева, вкл. ДДС, да извърши работно проектиране на обект „Рехабилитация на водопроводна и изграждане на канализационна мрежа в [населено място]”, включващо геодезично заснемане, геоложки проучвания, лабораторни изследвания и проектантско заснемане. В договора са били определени срока за извършване на работата, общата дължима цена и начините и срока на плащане – срок от седем работни дни след получаване на средствата за обекта по приоритетна ос 1 на Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.”. Финансирането на проектите по приоритетна ос 1 на Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.” се е осъществявало при условията на съфинансиране от националния и общински бюджети по процедура BG161P0005/08/1.12/01/07. На 05.03.2009 г. ищецът е предал на ответника документация с възложените му завършени проучвателни и проектни работи, приети от представители на общината, които са ги внесли в МОСВ за кандидатстване за финансиране по съответната процедура. Преди фактическото предаване на папките с проекта и приемането му от възложителя, разработката е преминала през всички съгласувателни процедури по ЗУТ и на основание чл. 142, ал. 2 ЗУТ е било издадено разрешение за строеж от главния архитект на общината – компетентния орган по чл. 145 ЗУТ, а въз основа на изготвения от ищеца одобрен работен проект е извършено възлагане по ЗОП и в съответствие с чл. 139 ЗУТ са били реализирани всички фази на инвестиционно проектиране. С решение от 02.07.2009 г. на ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда”, процедура BG161P0005/08/1.12/01/07 е била прекратена без да има одобрени проектни предложения и сключени договори за безвъзмездна помощ, а внесените проекти върнати на ответната община. През месец ноември 2011 г. мярката за инвестиционни проекти по приоритетна ос 1 на Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.” е била открита отново в агромерации между 2000 и 10000 жители. Ищецът е предложил на възложителя да актуализира проектите спрямо новите изисквания на МОСВ, за да се кандидатства отново с цел финансиране по програмата, което предложение не е било прието. Общината не е подновила кандидатстването (обектът е бил за населено място с под 2000 жители); не е подала актуализиран проект до края на месец януари 2012 г., съответно – не е била включена в списъка на бенефициентите по процедурата и е отказала да извърши плащане на изпълнителя по договора от 25.02.2009 г. При така установените факти, във въззивното решение е прието, че предявеният иск за изплащане на уговореното възнаграждение по договора от 25.02.2009 г. е основателен – възложеният проект е бил приет от ответника без възражения и ползван от него при първоначалното кандидатстване по Оперативната програма. Възражението, че уговореният срок от седем работни дни след получаване на средствата за обекта по приоритетна ос 1 на Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.” не е настъпил е неоснователно – ответната община не е кандидатствала за ново финансиране по програмата, поради което възнаграждението е станало изискуемо и дължимо изцяло, независимо от обстоятелството, че не е получено външно финансиране. Като неоснователно е отхвърлено и възражението за погасяване на вземането по давност – прието е, че искът е предявен преди изтичане на петгодишен срок от приемане на работата от възложителя на 05.03.2009 г.
Касационна жалба против решението на Варненски апелативен съд е постъпила от [община], Р. област. Поддържа се, че решението е недопустимо, тъй като ищецът не е разполагал с представителна власт по отношение на гражданското дружество, страна по договора за поръчка. Изложени са доводи, че въпросите: като срок за изпълнение на парично задължение или като условие по смисъла на чл. 25 ЗЗД следва да се тълкува клауза, с която плащането на цената се дължи след настъпване на бъдещо несигурно събитие и приложима ли е фикцията на чл. 25, изр. 2 ЗЗД към клауза за срок, явяващи се от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Поддържа се, че въпросът по приложението на чл. 25 ЗЗД в частта му по приложението към договор за обществена поръчка е разрешен в противоречие с приетото в решение № 15 от 22.04.2014 г. по т.д. № 46/2013 г. ІІ т.о. ВКС, съгласно което фикцията на чл. 25 ЗЗД е приложима само в случаите, когато препятстващото обстоятелство е във властта и зависи от поведението на този, който желае осуетяването на договореното условие; че по приложението на чл. 25 ЗЗД, противоречива съдебна практика е обективирана и в решение № 979 от 20.02.2008 г. по т.д. № 541/2007 г., поради което са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по повдигнатите въпроси и на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. Като основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК са повдигнати и въпросите може ли да се квалифицират като едностранен отказ за прекратяване на договора на основание чл. 43, ал. 4 ЗОП конклудентни действия на възложителя, изразяващи се в отказ да се оспори прекратяването на процедурата по финансиране; да се направи повторен опит за кандидатстване по същата програма; да се изготви нов или актуализира проекта за включване в програмата и да се стори дължимото за включване в кръга на допустимите бенефициенти; приложима ли е нормата на чл. 81, ал. 2 ЗЗД към договорите на бюджетните организации, възложители на обществена поръчка при настъпила след сключване на договора обективна пречка за финансирането на изпълнението му; приложима ли е фикцията по чл. 25, ал.1, изр. последно ЗЗД при уговорено условие, че плащането на цената ще се осъществи след срок, началото на който е сбъдването на бъдещо несигурно събитие, вън от волята, властта и сферата на влияние и контрол на страните по договора. Изложени са доводи, че обуславащият изхода на делото въпрос как следва да се тълкуват неясни, противоречиви договорни клаузи е разрешен в противоречие с решение № 502 от 26.07.2010 г. по гр.д. № 222/2009 г. ІV г.о. ВКС; решение № 67 от 30.07.2014 г. по гр.д. № 1843/2013 г. ІІ т.о. ВКС и решение № 167 от 26.01.2012 г. по гр.д. № 666/2010 г. І т.о. ВКС, както и че въпросът съставлява ли изтичането на погасителната давност правопроменящ юридически факт на договорен срок за плащане на парично задължение е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Претендира съдебни разноски.
След служебна проверка за валидност и допустимост на въззивното решение и преценка на доводите за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Решението на Варненски апелативен съд е валидно и допустимо. Искът е предявен от представляващия гражданското сдружение съдружник [фирма], надлежно упълномощен от съдружниците в консорциума с договор от 08.01.2009 г. Независимо от това, страни по сделките с трети лице не е гражданското дружество (съгласно чл. 276 ТЗ за консорциума се прилагат правилата на гражданското дружество), а отделният съдружник, а когато той е действал от името на всички съдружници в гражданското дружество, в качеството му на управител или като пълномощник, всички съдружници са кредитори и могат да упражняват правата по сключените от тяхно име и за тяхна сметка сделки. В случая е налице активна (кредиторова) солидарност на страната на изпълнителя, произтичаща от договора за възлагане на обществена поръчка, което определя активната легитимация на съдружника [фирма] да претендира изпълнение на договора от 25.02.2009г. В този смисъл и решение № 131 от 21.03.2014 г. по т.д. № 1121/2011 г. І т.о. ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК по въпроса активно легитимиран ли е всеки един от съдружниците на гражданското дружество да предяви в пълен обем исковете за правата на консорциума – гражданско дружество.
Д., че решението е постановено в противоречие със съдебната практика по приложението на чл. 20 ЗЗД е неоснователен. Съобразявайки съдебната практика, в т.ч. посочените от касатора съдебни решения, въззивният съд е тълкувал уговорката за плащане по договора във връзка с всички други уговорки и неговата цел, обичаите и добросъвестността, приемайки, че плащането на извършената работа не е било уговорено под условие, а със срок – седемдневен от получаване на средствата по Оперативната програма, а с отпадане на възможността за финансиране по тази програма е настъпил и падежа на задължението. Въззивният съд е съобразил, че общият смисъл на договора не е плащане на изпълнението само в случай на външно финансиране, а възлагане на определена проучвателна и проектна работа с цел строителство на водопроводна и канализационна система на селище срещу определена цена, при точно определени параметри, в които възложителят може да се откаже от договора (вкл. поради липса на възможност за финансиране на обекта – чл. 28 от договора), без заплащането да е обвързано от волята на сбъдването на бъдещо несигурно събитие или волята или властта на трети лица.
Предвид изложеното, не дават основание за допускане на касационно обжалване и въпросите като срок за изпълнение на парично задължение или като условие по смисъла на чл. 25 ЗЗД следва да се тълкува клауза, с която плащането на цената се дължи след настъпване на бъдещо несигурно събитие и приложима ли е фикцията на чл. 25, изр. ІІ-ро ЗЗД към клауза за срок – плащането на цената по процесния договор не е уговорено с оглед настъпването на бъдещо несигурно събитие, поради което и въпросите по приложението на чл. 25, изр. ІІ- ро ЗЗД са неотносими към изхода на делото.
Не са обуславящи изхода на делото и въпросите може ли да се квалифицират като едностранно прекратяване на договора на основание чл. 43, ал. 4 ЗОП конклудентни действия на възложителя, изразяващи се в отказ да се оспори прекратяването на процедурата по финансиране; да се направи повторен опит за кандидатстване по същата програма; да се изготви нов или актуализира проекта за включване в програмата и да се стори дължимото за включване в кръга на допустимите бенефициентите. Несъмнено е, че съгласно чл. 87, ал.1, изр. ІІ-ро ЗЗД, когато договорът е сключен в писмена форма, изявлението за развалянето му трябва да е писмено, каквото изявление не е установено да е отправено от ответника, нито такова обстоятелство се твърди – възложителят не е прекратил договора, нито е предложил или изплатил на изпълнителя обезщетение за претърпените вреди при условията на чл. 43, ал.4 ЗОП (отм.).
Не дава основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК и въпросът приложима ли е нормата на чл. 81, ал. 2 ЗЗД към договорите на бюджетните организации, възложители на обществена поръчка при настъпила след сключване на договора обективна пречка за финансирането на изпълнението му. Законодателят е отчел разликата в режима на общините и бюджетно субсидираните заведения при уредбата на придунителното изплащане на паричните им задължения (чл. 520 ГПК), за да не бъде осуетена възможността на тези субекти да изпълняват присъщите им задължения в обществена полза. Извън това обаче, при поемане на парични задължения общините са равнопоставени на частноправните субекти и отговарят за задълженията си, като дори и при наличие на обективна пречка за изпълнение на договора за обществена поръчка, настъпила след сключването му дължат обезщетение на изпълнителя за всички причинени вреди – чл. 43, ал. 4 ЗОП (отм.).
Неоснователен е и доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса съставлява ли изтичането на погасителната давност правопроменящ юридически факт на договорен срок за плащане на парично задължение – въпросът не е обуславящ изхода на делото. Изложените от въззивния съд мотиви относно настъпване на изискуемостта на вземането (за проявена от възложителя недобросъвестност; относно приложението на чл. 25 ЗЗД и пр.) не рефлектират нито върху крайните му изводи за неоснователност на възражението за давност, нито върху решаващият извод за дължимост на уговореното възнаграждение по договора за възлагане на проектиране на обект „Рехабилитация на водопроводна и изграждане на канализационна мрежа в [населено място].
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 3950 лева, съставляващи възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 01.09.2016 г. с адвокат М. П. от Софийска адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА решение № 104 от 04.05.2016 година по т.д. № 141/2016 година на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА [община], област Р. да заплати на „Х.” Е., [населено място] сумата 3950 лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ