О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 645
гр. София, 20.05.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 18 май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 6983 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца Ц. С. Ц., чрез адв.И. К. срещу решение № 447/02.10.2014 г. по в.гр.дело № 713/2014 г. на Плевенския окръжен съд, с което е отменено решение № 119/17.06.2014 г. по гр.дело № 15/2014 г. на Кнежанския районен съд в частта относно вината за прекратяване на брака, относно родителските права по отношение на детето Р., относно определената издръжка в размер на 85 лв., считано от 07.04.2014 г., за която е осъдена Р. Ц. и вместо отменената част е постановено, че вина за прекратяване на сключения между Ц. С. Ц. и Р. М. Ц. брак имат двамата съпрузи. Предоставено е на Р. М. Ц. упражняването на родителските права по отношение на роденото по време на брака дете Р. Ц. Ц. и е определен режим на лични отношения на бащата Ц. С. Ц. с детето Р. Ц. Ц. всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа в събота до 20.00 часа в неделя с преспиване по местоживеене на бащата в [населено място], един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и половината от Коледните, Новогодишните и Великденските празници. Ц. С. Ц. е осъден да заплаща на Р. М. Ц., като майка и законен представител на детето Р. Ц. Ц. месечна издръжка в размер на 85 лв., считано от 07.04.2014 г. до промяна на обстоятелствата, както и в частта за разноските.
Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила. Изложени са доводи за неправилност на изводите на въззивния съд, че вина за прекратяване на сключения между страните брак имат и двамата съпрузи. Неправилно според жалбоподателя съдът е предоставил упражняването на родителските права на майката по отношение на малолетното дете Р. Ц.. Посочва, че съдът не е преценил поведението на ответницата, че липсва съвкупна преценка на всички обстоятелства, предвидени в чл.59, ал.4 СК, че решението е постановено в нарушение разпоредбите на чл.59,ал.6 СК.
В изложението са поставени правните въпроси: 1. – първия въпрос съдът уточни както следва – за задължението на въззивния съд да обсъжда всички критерии, предвидени в чл.59,ал.4 СК в тяхната съвкупност, решен в противоречие с практиката на ВС – ППВС № 1/74 г. решение № 214//15.10.2013 г. по гр.дело № 1665/2013 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.290 ГПК, 2. в противоречие с практиката на ВКС съдът е приложил нормата на чл.172 ГПК, позовал се е на показанията на свидетелката М. А. – 16 годишна, дъщеря на ответницата от предходен брак, без да направи преценка съгласно изискването на чл.172 ГПК с оглед на нейната заинтересованост от изхода на делото в полза на ответницата – решение № 201/24.07.2012 г. по гр.дело № 1129/2011 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.290 ГПК, 3. в нарушение на практиката на ВКС и на нормата на чл.59, ал.4 СК съдът не е изслушал страните по делото при преценка на интересите на детето при предоставяне на родителските права – ППВС № 1/74 г., решение № 129/19.06.2013 г. по гр.дело № 1119/2012 г. на ВКС III г.о., 4. задължително ли е предоставянето, съответно изслушването на социален доклад по чл.15 ЗЗД, който да касае и двамата родители, независимо от местоживеенето им, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответницата по жалбата Р. М. Ц., чрез адв.С. Г. в писмен отговор е изразила становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по поставените правни въпроси и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени искове с пр.осн.чл.49,ал.3 СК и чл.59,ал.2 СК.
Въззивният съд е възприел показанията на разпитаната пред същия съд св. М. А. – дъщеря на ответницата и е приел, че двамата съпрузи са решили ответницата да замине на работа в Гърция, поради материални проблеми на семейството, че между страните е безспорно, че ответницата работи в Гърция, че не са налице данни за обстоятелството ищецът да се е противопоставял при нейното заминаване. Прието е също, че малолетното дете Р. е била при ответника в жилището на семейството в [населено място] и че същият го е напуснал и е отишъл да живее в [населено място] в жилището на майка си В. Ц., която полага грижи за Р..
Прието е за установено, че фактическата раздяла на съпрузите не е настъпила само по вина на ответницата, тъй като решението същата да замине на работа в Гърция е взето от двамата съпрузи и, че последвалото отчуждение между двамата не може да се вмени във вина само на съпругата. Според въззивния съд е налице принос и на двамата съпрузи за разстройството на брака, поради което е направил извода, че е налице взаимна вина и на двамата съпрузи.
Относно упражняването на родителските е прието, че същите следва да се предоставят на майката. За да направи извода съдът е взел предвид, че детето Р. от 2 годишна възраст живее в дома на баба си в [населено място] и, че от показанията на свидетелите и социалния доклад е установено, че основно грижи за отглеждането и възпитанието на детето се полагат от бабата. Прието е за безспорно, че бащата Ц. Ц. работи като международен шофьор и често и продължително отсъства от дома си, като детето общува с баба си и чичо си – брат на бащата, който живее в същото жилище. Прието е за установено, че детето се чувства добре в дома на баба си, посещава детска градина, спокойно е и жизнерадостно и не са констатирани здравословни, психологически или други проблеми. Според въззивния съд по делото е установено, че ответницата е изпращала парични средства в евро на Ц. Ц. и В. Ц., които са предназначени за Р., поради липса на данни за други обстоятелства, обосноваващи плащания от страна на ответницата към ищеца. Въз основа на показанията на свидетелката М. А. приложеното постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 04.03. 2014 г. по преписка вх.№ 222/ 2014 г. на РУП [населено място] съдът е приел, че ответницата е правила опити да посети и види детето си, но ищецът е създавал пречки за това. Посочил е, че от представения трудов договор на ответницата е установено, че същата има постоянна работа в [населено място] от лятото на 2014 г., че има постоянен адрес в [населено място] и притежава условия за отглеждане на детето.
При тези обстоятелства е направил извода, че детето Р. се отглежда приоритетно от майката на ищеца, че същото живее в дома на баба си и общува с баща си, когато същият не пътува извън страна, тъй като същият работи като международен шофьор. Прието е, че детето се чувства и развива добре физически и психически, но е лишено от възможността да контактува с майка си Р. Ц.. Прието е също, че от доказателствата по делото е установено, че у детето е създадено впечатление, че майката не се интересува от него, не го посещава и не му носи подаръци, което не кореспондира с доказателствата, според които майката е изпращала парични средства за детето, чрез бащата и бабата и че подаръците от майката са връщани обратно и не са предавани на детето. Направил е извода, че детето се отглежда и възпитава от бабата, което съгласно СК е изключение и основният принцип родителите да се грижат за детето и само при липса на друга възможност, родителските права да се предоставят на бабата и дядото. Приел е, че в случая основните грижи за детето са поети от бабата, че детето е лишено от контакт с най – близките си роднини – майка си и сестра си, както и от възможността с оглед възрастта и пола на детето същото да бъде обгрижвано от майката. Според съда бащата, когато не е на работа полага необходимите грижи за детето, но тези контакти с оглед спецификата на работата на бащата са периодични и не могат да заместят общуването с майката.
С оглед на тези съображения е изведен извода, че упражняването на родителските права върху детето Р. следва се предоставят на майката. Прието е, че на бащата Ц. Ц. следва да бъде дадена възможност да вижда детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09, 00 часа в събота до 20, 00 часа в неделя с преспиване по местоживеене на бащата, един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и половината от Коледните, Новогодишните и Великденските празници. Прието е също, че Ц. Ц. следва да бъде осъден да заплаща на малолетното дето, чрез майката и законен представител Р. Ц. издръжка ежемесечно в размер на 85, 00 лева, считано от датата на предявяване на иска 10.07.2014 г. до настъпване на основание за нейното изменение.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос от изложението. Съгласно практиката на ВС – раздел II от ППВС № 1/1974 г., което не е загубило сила и при приложение на сега действащия СК при определяне мерките относно упражняване на родителските следва да се съобразят всички обстоятелства, касаещи интереса на децата, установени в конкретния случай, че от значение са не отделните обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата. Изброени са следните обстоятелства – възпитателските качества на родителите, моралния им облик, грижите и отношението на родителите към децата, готовността да се отглеждат и възпитават децата след развода, пола на децата и тяхната възраст, помощта на трети лица, социалната среда в която предстои да живеят децата след развода, жилищно-битови и други материални условия за живот. С решение № 214/15.10.2013 г. по гр.дело № 1665/2013 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.290 ГПК при разрешение на посочения правен въпрос е възприета практиката на ВС – ППВС № 1/74 г. Правният въпрос съдът е разрешил в съответствие с тази практика на ВС. С оглед на това не се установява соченото основание за допускане на касационно обжалване.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК на въззивното решение на Плевенския окръжен съд в частта относно вината по втория правен въпрос от изложението. С решение № 201/24.07.2012 г. по гр.дело № 1129/2011 г. на ВКС, III г.о.,постановено по чл.290 ГПК, съдът се е произнесъл по правния въпрос ако при продължаване на дело за развод от наследниците на ищеца по реда на чл.327 ГПК се установи, че бракът между починалия съпруг – ищец и преживелия съпруг – ответник е бил дълбоко и непоправимо разстроен по вина и на двамата съпрузи, а не само по изключителна вина на ответника, то искът подлежи ли на отхвърляне или следва да се установи разстройство на брака по вина и на двамата съпрузи. С посоченото решение съдът се е произнесъл по правен въпрос, различен от поставения, поради което не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този правен въпрос.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по четвъртия правен въпрос от изложението. Същият касае приложението на чл.15 от Закона за закрила на детето, които норми са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване.
Съдът преценява, че следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по третия въпрос на въззивното решение на Плевенския окръжен съд без частта, с която се е произнесъл за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака – за задължението на съда да изслуша и двамата родители, съгласно чл.59,ал.6 СК при иск с пр.осн.чл.59,ал.2 СК. Правният въпрос е разрешен в противоречие с приетото в ППВС № 1/74 г. и решение № 129/19.06.2013 г. по гр.дело № 1119/2012 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.290 ГПК. Според посочената практика при преценката на съда по чл.59,ал.2 ГПК при кого от тях да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, при определяне на мерките относно упражняването на родителските права, както и режима на личните отношения между родителите и издръжката на децата съдът следва да изслуша родителите. В настоящият случай при разглеждане на делото, включително и пред въззивната инстанция страните по делото – родители на малолетното дете Р. не са изслушани.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Плевенския окръжен съд на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК в частта, с която съдът се е произнесъл по предоставяне упражняването на родителските права по отношение на роденото по време на брака дете Р. Ц., относно режима на лични отношения на бащата Ц. Ц. с детето Р. Ц. и присъдената издръжка. В частта, с която съдът се е произнесъл относно вината за прекратяване на сключения между Ц. Ц. и Р. Ц. брак не следва да се допусне касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение № 447/01.10.2014 г. по в.гр.дело № 713/2014 г. на Плевенския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 119/17.06.2014 г. по гр.дело № 15/2014 г. на Кнежанския районен съд в частта относно родителските права по отношение на детето Р., относно определената издръжка в размер на 85 лв., считано от 07.04.2014 г., за която е осъдена Р. Ц., относно определените за заплащане държавни такси и адвокатско възнаграждение и вместо отменената част е предоставено на Р. М. Ц. ЕГН [ЕГН] упражняването на родителските права по отношение на роденото по време на брака дете Р. Ц. Ц. ЕГН [ЕГН] и е определен режим на лични отношения на бащата Ц. С. Ц. с детето Р. Ц. Ц. всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа в събота до 20.00 часа в неделя с преспиване по местоживеене на бащата в [населено място], един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и половината от Коледните, Новогодишните и Великденските празници и е осъден Ц. С. Ц. ЕГН [ЕГН] да заплаща на Р. М. Ц., като майка и законен представител на детето Р. Ц. Ц. месечна издръжка в размер на 85 лв., считано от 07.04.2014 г. до промяна на обстоятелствата и е постановено, разноските, направени от Ц. Ц. и Р. Ц. в брачното производство на осн.чл.329,ал.1 ГПК да останат в тежест на всяка една от страните, така както са ги направили по касационна жалба вх. № 11672/12.11.2014 г., подадена от ищеца Ц. С. Ц., чрез адв.И. К., съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1
Не допуска касационно обжалване на решение № 447/02.10.2014 г. по в.гр.дело № 713/2014 г. на Плевенския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 119/17.06.2014 г. по гр.дело № 15/2014 г. на Кнежанския районен съд в частта относно вината за прекратяване на брака и вместо отменената част е постановено, че вина за прекратяването на сключения между Ц. С. Ц. и Р. М. Ц. брак имат двамата съпрузи по касационна жалба вх. № 11672/12.11.2014 г., подадена от ищеца Ц. С. Ц., чрез адв.И. К., съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1
Указва на жалбоподателя Ц. С. Ц. в едноседмичен срок от съобщението да внесе сумата 25 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба. При неизпълнение на указанието в срок касационната жалба ще бъде върната, което да се впише в съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: