Р Е Ш Е Н И Е
N 646
София, 16.10.2008 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
при секретаря Ирена Велчева
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. дело № 270/2008 г.
Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. ”а” и сл. ГПК /отм./ във връзка с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007г./.
Образувано е по касационна жалба на Д. п. “Транспортно строителство и възстановяване”, гр. С. срещу решение № 470 от 21.12.2007г. по гр. д. № 2137/2007 г. на Софийски градски съд, ІV “Д” отделение, с което е оставено в сила постановеното от Софийски районен съд решение от 09.05.2007 г. по гр. д. № 10451/2005 г.
С първоинстанционното решение е уважен предявеният от “А” О. , гр. С. срещу Д. п. “Транспортно строителство и възстановяване”, гр. С. иск по чл. 97, ал. 3 ГПК /отм./, като е признато за установено, че фактура № 0* от 02.01.2001 г. за сумата 48 520.50 лв. е неистински документ.
Касаторът поддържа, че въззивната инстанция се е произнесла по недопустим иск, тъй като не е взела предвид факта, че към датата на завеждането му производството по гр. д. № 661/2003 г. на СГС, Търговско отделение, VІ-9 състав, по което именно е представена процесната фактура, вече е било приключило с влязло в сила решение. Поради това, моли за отмяна на атакуваното решение.
Ответникът по касационната жалба – ”А” О. , гр. С. не взема становище по същата.
Върховен касационен съд – състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото с оглед заявеното касационно основание, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в рамките на преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ и е процесуално допустима.
По същество жалбата е неоснователна.
За да остави в сила първоинстанционното решение, въззивният състав не е споделил довода на жалбоподателя Д. п. “Транспортно строителство и възстановяване” за недопустимост на предявения иск по чл. 97, ал. 3 ГПК /отм./, предвид приключилото производство по делото, по което този документ е бил представен. Според решаващия състав, самостоятелното установяване истинността на документа е допустимо винаги и висящността на производството, по което той е представен, е без всякакво значение. Този извод е обоснован с пределите на силата на пресъдено нещо, тъй като същата се разпростира само върху участвалите страни, предмета на спора и предявеното основание, но не и върху признатото от съда доказателствено значение на събраните по делото доказателства.
По съществото на спора, въззивният съд е счел неистинността на процесната фактура за безспорно доказана от заключенията и на двете допуснати в първоинстанционното производство графически експертизи /единична и тройна/, установяващи, че подписът върху фактурата не е положен от посоченото в нея лице А. Й. А. – управител на ответното търговско дружество.
Обжалваното решение е правилно като краен правен резултат, но не по изложените в него съображения.
В правната доктрина, а също и в съдебната практика се приема, че оспорването истинността на документа чрез предявяване на установителен иск по чл. 97, ал. 3 ГПК /отм./ е допустимо както преди завеждане на самото производство, така също в хода му – чрез предявяване на инцидентен установителен иск, ако документът не бъде оспорен по реда на чл.154 ГПК /отм./ или в отделен процес, като производството, по което е представен оспореният документ следва да бъде спряно по реда на чл.182, ал.1, б.”г” ГПК /отм./, защото производството по оспорване е преюдициално.
В случая, тъй като е безспорно, че искът по чл. 97, ал. 3 ГПК /отм./ е бил заведен, след като вече е било постановено решението на САС по гр. . № 455/2005 г., то същият се явява лишен от правен интерес, доколкото документът не би могъл да бъде взет предвид при касационното разглеждане на делото. Единствената хипотеза за последваща отмяна на влязлото в сила решение би могла да бъде отмяната на основание чл. 231, ал. 1, б. ”в” ГПК /отм./, условие за която обаче е документът да е признат за подправен по надлежния съдебен ред , т.е. по наказателно-правен ред или по реда на чл. 97, ал. 4 ГПК /отм./.
Понастоящем обаче, при действието на новия Граждански процесуален кодекс /ДВ, бр.59 от 20.07.2007г./, основание за отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК представлява вече установяването неистинността на документ по надлежния съдебен ред, а не признаването на документа за подправен по надлежния съдебен ред. Тази нова правна уредба на производството по отмяна на влезли в сила решения, която с оглед процесуалния си характер има незабавно действие и следва да бъде съобразена по настоящото дело, обосновава наличието на правен интерес от предявения от “А” ЕО. срещу Д. п. “Транспортно строителство и възстановяване”, гр. С. установителен иск по чл. 97, ал. 3 ГПК /отм./, независимо от факта, че съдебното производство, по което оспореният документ е бил представен, е приключило. Правният интерес се изразява именно в съществуващата сега правна възможност за отмяна на влязлото в сила решение, основано на оспорения документ, след като по исков ред бъде установена неговата неистинност.
Правният интерес е задължителна процесуална предпоставка за допустимостта на производството, поради което съдът, в т. ч. и касационната инстанция, следи за него служебно. Поради това, макар и към датата на постановяване на въззивното решение да не е съществувал правен интерес, то наличието на такъв понастоящем /резултат от приемането на новия Граждански процесуален кодекс/, т. е. по време на висящността на спора, налага извода за допустимост на иска и съответно – на постановеното по него решение. Ето защо, поддържаното в тази насока оплакване на касатора е неоснователно.
Поради изложените съображения и с оглед обхвата на касационен контрол, очертан от касационната жалба, настоящата инстанция намира, че не е налице поддържаното в нея основание за отмяна на атакуваното решение – същото е допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ГПК /отм./ във връзка с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г./
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 470 от 21.12.2007 г. по гр. д. № 2137/2007 г. на Софийски градски съд, ІV “Д” отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: