Решение №647 от 29.9.2009 по гр. дело №1141/1141 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е
№ 647
София, 29.09.2009 година
В   ИМЕТО   НА   НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и девета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:        ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ:                 ЕМИЛ ТОМОВ
                                    ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Росица Иванова,
разгледа докладваното от съдия Владимир Йорданов
гр.дело N 1141 /2008 г.:
Производството е по §2,ал.3 от ПЗР на ГПК вр. чл.218а,ал.1,б.”а” и сл. от ГПК (от 1952 г.).
Образувано е по касационна жалба на К. Г. И. от 06.02.2008 г. срещу решение от 22.11.2007 г. по гр.д. № 186 /2007 г. на Видински окръжен съд, с което е отменено решение от 10.01.2007 г. по гр.д. № 1186 / 2006 г. на Видинския районен съд, с което е допуснато да бъде извършена съдебна делба на движими вещи – павилион и оборудване за продажба на кафе и напитки между жалбоподателя и другите страни по делото и вместо това въззивният съд е отхвърлил иска за делба.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон – въззивният съд неправилно е приел, че правото на собственост на павилиона не е доказано, т.к. е следвало да бъде доказано с надлежни писмени доказателства, необоснованост – изводите на въззивният съд, че не е доказана съсобствеността върху движимите вещи е необоснован – не съответства на събраните по делото доказателства, в основната си част гласни и отговори на единия ответник по реда на чл.114 ГПК (от 1952 г.), неправилно приложение на процесуалния закон и необоснованост – съдът неправилно е преценил като недопустими показанията на единия свидетел, който не твърди, че павилионът е придобит за 2,000 лева, а че е дал на ищеца в заем 2,000 лева; неправилен извод, че искът за недвижимите вещи е недоказан, т.к. ищецът не е индивидуализирал в достатъчна степен движимите вещи – предмет на делбата, въззивният съд не е обсъдил всички доводи и съображения на жалбоподателя и др.. Жалбоподателят иска от касационния съд да отмени обжалваното решение и да допусне делба на движимите вещи..
Ответниците по жалбата и по иска за делба П. В. М. и Ц. В. Д. не изразяват становище по жалбата.
Настоящият състав намира следното:
Касационната инстанция служебно следи за допустимостта на обжалваното пред нея въззивно решение, независимо от това дали е въведено в касационната жалба оплакване за недопустимост на въззивното решение (т.10 и т.4 от Т.р. № 1 /17.07.2001 г.).
В случая въззивният съд, както и първоинстанционният, са се произнесли по нередовна искова молба, с която исковете за делба на движими вещи не са надлежно предявени.
Въззивният съд даже е основал извода си за недоказаност на исковете на недостатъчната индивидуализация на движимите вещи (стр.5,абз.2-ри от решението), т.е. видял е порока, но не е съобразил задължението си да отстрани нередовностите (той следи служебно за допустимостта на обжалваното изцяло решение съгл. т.4 и т.14 от Т.р. № 1* г. за въззивното производство).
Нередовността на исковата молба се състои в следното:
•        Не е посочен придобивен способ за отделните вещи (конкретните обстоятелства, от които произтичат правата на собственост), нито момент на придобиването им, нито цена (стойност на насрещната престация) на придобивния способ;
•        Не е посочен периодът (чрез начална и крайна дата), през който е продължил бракът между ищеца и покойната му съпруга М;
•        В исковата молба вещите, чиято делба се иска, са описани, без да бъдат индивидуализирани по начин, по който да бъдат разграничени в достатъчна степен от други сходни движими вещи, намерени у съделителите. това важи особено в случаите, когато искът за делба се оспорва.
Придобивният способ (напр. наследяване по закон или по завещание (по конкретна правна сделка), придобивна давност (чрез посочване на период), правна сделка (точно определена)) и моментът на придобиването са от значение за преценка за придобиването на всяка отделна вещ и дали тя е попаднала в съпружеска имуществена общност или в личното имущество на наследодателя (по чл.19 – чл.21 от СК / 1985 г.), последното е от значение за определяне на делбените части, а видът и цената на възмездните сделки са от значение и за допустимостта на доказателствата, годни да установят придобиването при оспорването на иска.
В случая пороците се отнасят до съществото на спора и не могат да бъдат отстранени за пръв път в касационното производство. Ненадлежно предявените искове обуславят недопустимо решение. Надлежното въвеждане на основанието на исковете за делба на множеството движими вещи следва да бъде извършено при ново разглеждане на делото от друг състав на въззивния съд, след съответните указания и в определен срок. Когато нередовностите не бъдат отстранени, първоинстанционното решение се обезсилва и производството се прекратява (т.4 от Т.р. №1 /2001 г. и т.7 от Т.р. №2 /2004 г.).
Ищецът трябва да посочи ясно и точно чрез какъв правен способ е придобита всяка отделна вещ от наследодателката или на нейно име и кога, както и да посочи периодът, през който е продължил бракът му с нея, както и да индивидуализира движимите вещи.
Т.к. движимите вещи са най–различни, то и индивидуализирането им става по различен начин, но винаги трябва да бъда достатъчно пълно и ясно за всяка вещ, чиято делба се иска. Подлежащите на регистрация движими вещи (машини) се индивидуализират най-лесно чрез посочване на марка (производител) и модел и сериен номер и описване на документите им. Другите фабрични вещи (машини, промишлени произведения) следва да се описват най-вече по марка и модел, по сериен номер и година на производство, ако има такива. Останалите вещи следва да се описват по рода и вида, към които принадлежат, по описание на техните конструкция, форма и размери, по материала, от който са изработени, по цвета или цветовете и отделни рисунки и шарки по тях (при чинии, чаши, др. посуда и др.), по външните им белези и признаци и др.
Т.к. е установил, че обжалваното решение е недопустимо, Върховният касационен съд не следва да се произнася по доводите за неговата неправилност.
Поради изложеното и на основание чл.218ж.,ал.2 от ГПК (от 1952 г.) обжалваното недопустимо решение следва да бъде обезсилено и делото – върнато на друг състав на въззивния съд за отстраняване на нередовностите в исковата молба и разглеждане на спора по същество съгласно дадените по-горе указания и който следва да се произнесе и по искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за водене на делото във Върховния касационен съд.
Воден от горното настоящият състав на Върховният касационен съд, трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение от 22.11.2007 г. по гр.д. № 186 /2007 г. на Видински окръжен съд.
Връща делото на Видинския окръжен съд за ново разглеждане от друг въззивен състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2

Scroll to Top