Р Е Ш Е Н И Е
N 647
София, 16.10.2008 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
при секретаря Ирена Велчева
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. дело № 288/2008 г.
Производството е по чл. 218а, ал. 1, б.” а” и сл. ГПК /отм./ във връзка с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г./.
Образувано е по касационна жалба на “Л” Е. , гр. П. срещу решение № 22 от 03.01.2008 г. по в. гр. д. № 2089/2007г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила постановеното от Пловдивски районен съд решение № 48 от 30.05.2007г. по гр.д. № 170/2007г. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от “Л” Е. срещу С. П. Я. и В. П. Я., двамата от гр. Р., иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за установяване съществуването на наемно правоотношение между дружеството и физическите лица С. П. Я., В. П. Я., Д. Я. К. и И. С. К. със срок на действие 25.10.2010г. и с предмет – игрална зала за организиране на хазартни игри, представляваща помещение с площ от 45 кв. метра в гр. Р., като същевременно е уважен предявеният от ответниците насрещен иск по чл. 233, ал.1 ЗЗД за връщане на наетия имот и частично са уважени исковете по чл. 232, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на наем за ползване на процесното помещение за периода от 01.03.2004 г. до 12.12.2006 г. и законна лихва за забава до завеждане на исковата молба в размер съответно – по 556.67 лв. и по 95.70 лв. за всеки от насрещните ищци.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно – необосновано и незаконосъобразно, като моли за отмяната му и за уважаване на предявения от него иск и за отхвърляне на предявените от ответниците насрещни искове. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че не е доказано продължаването на срока на процесния наемен договор до датата 25.10.2010г., т.е. до изтичане срока на новото разрешение на дружеството за извършване на хазартна дейност, като счита, че този извод е в противоречие с гласните доказателства и по-конкретно – с показанията на свидетелката К.
В касационната жалба са изложени подробни съображения и срещу уважаването на насрещните претенции. Според касатора, приетото от съда трансформиране на наемния договор в безсрочен не се подкрепя от събраните по делото доказателства, а фактът на противопоставянето от страна на наемодателите се установява от приетата нотариална покана от 05.12.2006г. По отношение уважаването на насрещните претенции е релевирано оплакване за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с правилата за разпределение на доказателствената тежест.
Ответниците – С. П. Я. и В. П. Я., двамата от гр. Р. оспорват касационната жалба и молят за оставянето й без уважение по съображения, развити в писмен отговор от 09.04.2008 г. .
Върховен касационен съд – състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в рамките на преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./. С оглед обаче императивната норма на чл. 218а, ал. 1, б. ”а” ГПК /отм./, същата е процесуално недопустима по отношение на насрещните искове с правно основание чл. 232, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, доколкото цената на всеки от тях е под законово установения минимум от 5000 лв. Ето защо, в тази й част жалбата следва да бъде оставена без разглеждане.
По основателността на касационната жалба в допустимата й част:
За да потвърди първоинстанционното решение, Пловдивски окръжен съд е приел, с оглед показанията на разпитаните по делото свидетели К. и К. , че сключеният между страните договор за наем на процесното помещение е бил продължен за неопределен срок по реда на чл. 236, ал. 1 ЗЗД, както и че впоследствие същият е прекратен съгласно чл. 238 ЗЗД след изтичане на едномесечния срок на предизвестие, даден от двамата ответници-наемодатели /съсобственици на 2/3 идеални части от имота/ с насрещната искова молба. Поради това, предявеният иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ е отхвърлен като неоснователен, а е уважен насрещният иск по чл. 233, ал. 1 ЗЗД за връщане на наетото помещение.
Решението е правилно.
Изводите, до които е достигнал решаващият състав, са в съответствие със събраните по делото доказателства и не противоречат на закона. Правилна е преценката, че на проведената през м. септември 2005г. среща между управителя на търговското дружество и физическите лица-собственици и наемодатели е постигнато принципно съгласие за продължаване срока на действие на договора за наем, но доколкото липсва конкретна уговорка досежно срока, то договорът следва да се счита продължен за неопределен срок по смисъла на чл. 236, ал. 1 ЗЗД.
Неоснователно е поддържаното в тази насока становище на касатора, че наемодателите са се съгласили срокът да се продължи до изтичането на срока на разрешението, което дружеството ще получи за организиране на хазартни игри. За да се приеме, че договорът е сключен до точно определена дата, необходимо е волята на страните да е изразена и обективирана ясно и недвусмислено, което в случая не е направено. Още повече, че в конкретната хипотеза наличието на писмен договор за наем е едно от условията за издаване на разрешение за организиране на хазартни игри и неизпълнението му е основание за предприемане мерките по чл. 84, ал.3 от Закона за хазарта, в какъвто смисъл е и изпратеното от Държавната комисия по хазарта до “Л” Е. писмо изх. № 2129/28.12.2006 г.
Изцяло следва да бъде споделено и приетото от въззивната инстанция по отношение прекратяването на наемния договор. Същото следва да се счита настъпило в хода на процеса и по-конкретно – след изтичането на едномесечен срок от съдебното заседание на 05.03.2007г., в което, в присъствието на представител на дружеството-наемател, е приет за съвместно разглеждане насрещен иск по чл. 233, ал. 1 ЗЗД, съдържащ изрично волеизявление за прекратяване на наемното правоотношение с едномесечно предизвестие по реда на чл. 238 ЗЗД.
В тази връзка необходимо е да се отбележи, че представената по делото нотариална покана от 05.12.2006г. не представлява доказателство за по-ранно прекратяване на процесния наемен договор. Макар и да не се спори, че е получена от управителя на дружеството на 12.12.2006 г., доколкото не е адресирана до самото дружество като страна по наемния договор, а до физическото лице В. П. , но не в качеството му на управител, нотариалната покана няма за последица прекратяване на наемното правоотношение.
Предвид изложеното, напълно обосновано и законосъобразно Пловдивски окръжен съд е приел, че наемното правоотношение между страните, породено от договора за наем от 11.05.2000 г., понастоящем не съществува, което обуславя неоснователност на предявения установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ и съответно – уважаване на насрещния иск по чл. 233, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, постановеното от въззивния съд решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 218а, ал. 1, б. “а” и чл. 218ж, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ГПК /отм./ във връзка с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г./
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 22 от 03.01.2008г. по в.гр.д. № 2089/2007г. на Пловдивски окръжен съд по отношение на исковете с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ и чл. 233, ал. 1 ЗЗД.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба по отношение на насрещните искове с правно основание чл. 232, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В частта, с която касационната жалба се оставя без разглеждане, настоящото решение има характер на определение и може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Върховен касационен съд, Търговска
колегия в едноседмичен срок от съобщението до страните за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: