О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 649
София, 29.10.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя/съдия/ Татяна Върбанова
ч.т. дело № 2416/2019 година
Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. Образувано е по съвместна частна жалба на В. Г. М. и И. С. М., чрез процесуалния им пълномощник, срещу определение № 226 от 17.07.2019 г. по т.д. № 398/2019 г. на ВКС, Търговска колегия, състав на II т.о., с което е оставена без разглеждане депозираната от тях молба с вх. № 12043/06.11.2017 г. за отмяна на влязло в сила решение № 827 от 05.02.2015 г. по в.гр.д. № 17233/2013 г. на Софийски градски съд, Въззивно отделение, II-Д състав.
В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт. Твърди се необоснованост на констатацията на постановилия определението състав на ВКС, че молбата за отмяна е подадена на 06.11.2017 г. и така не е спазен предвидения в чл.305, ал.1, т.4 ГПК преклузивен тримесечен срок от влизане в сила на последното решение. Частните жалбоподатели сочат, че молбата за отмяна всъщност е с вх.№ 1127534/26.08.2016 г., депозирана чрез Софийски районен съд, който е забавил нейното администриране и я е изпратил по-късно на ВКС. Поради това се иска отмяна на преграждащото развитието на извънинстанционното производство определение, с произтичащите от това последици.
В постъпил по делото отговор по реда на чл.276, ал.1 ГПК от „Уникредит Булбанк“ АД, чрез процесуален пълномощник, се поддържат доводи за правилност на определението.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е подадена от легитимирани страни, при спазване на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване, пред друг състав на ВКС, процесуален съдебен акт, преграждащ развитието на инициирано от частните жалбоподатели производство по чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Поради това частната жалба се преценява като процесуално допустима.
За да постанови атакуваното определение предходният състав на ВКС е приел, че депозираната от В. М. и И. М. молба с вх. № 12043/06.11.2017 г. за отмяна на влязло в сила решение № 827 от 05.02.2015 г. по в.гр.д. № 17233/2013 г. на Софийски градски съд, Въззивно отделение, II-Д състав, е просрочена. Отчетено е, че съгласно чл.305, ал.1, т.4 ГПК молбата за отмяна в хипотезата на чл.303, ал.1, т.4 ГПК се подава в тримесечен срок от влизане в сила на последното решение. В случая това е решение № 10 от 19.07.2016 г. по т.д. № 3386/2014 г. на ВКС, първо т.о., с което след отмяна на постановено по гр.д. № 13194/2013 г. решение на СГС, е отхвърлен предявен от банката иск по чл.422 ГПК за вземания по договор от 24.06.2004 г. за издаване на кредитна карта, предмет на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 31218/2009 г. на Софийски районен съд, 58 състав.
В съобразителната част към определението подробно е проследено инстанционното разглеждане на приложеното гр.д. № 36696/2011 г. на Софийски районен съд, I ГО, 27 състав, по което е налице влязло в сила решение на СГС по в.гр.д. № 17233/2013 г./недопуснато до касационно обжалване с определение № 186 от 25.02.2016 г. по т.д. № 1864/2015 г. на ВКС, първо т.о./ за уважаване на иск по чл.422 ГПК на „Уникредит Булбанк“ АД срещу В. и И. М. за вземания на банката по друг договор за револвираща кредитна карта, които са предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 21922/2008 г. на Софийски районен съд. Констатирано е, че с влязло в сила определение № 109 от 12.06.2017 г. по т.д. № 1267/2017 г. на ВКС, II т.о. подадената от В. и И. М. молба по чл.303, ал.1 т.4 ГПК за отмяна на определение № 186 по т.д. № 1864/2015 г. на ВКС, I т.о., постановено в производство по чл.288 ГПК, е оставена без разглеждане.
Атакуваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Законосъобразен е изводът, че правото на молителите да сезират ВКС с молба за отмяна е преклудирано. Този извод е изведен след прецизна преценка на данните по делото и приложените към него инстанционни производства и извънинстанционното производство по т.д. № 1267/2017 г. на ВКС. При точно приложение на чл.305, ал.1, т.4 ГПК е определено началото на тримесечния преклузивен срок за подаване на молба за отмяна в случаите по чл.303, ал., т.4 ГПК. Констатацията на предходния състав на ВКС за изтичане на този срок преди подаване на молбата, съответно, изразеното становище за процесуална недопустимост на последната, са правилни.
Твърдението на частните жалбоподатели, че молбата за отмяна е депозирана на 26.08.2016 г., а не както неточно е счел предходния състав на ВКС, II т.о. – на 06.11.2017 г., не съответства на данните по делото. Действително, на посочената в частната жалба дата – 26.08.2016 г., чрез Софийски районен съд, е подадена молба за отмяна с вх. 1127534. Тя обаче има за предмет отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.4 ГПК на определение по т.д. № 1864/2015 г. на ВКС, I т.о. Именно по тази молба е било образувано т.д. № 1267/2017 г. на ВКС, II т.о. и с влязъл в сила съдебен акт е оставена без разглеждане, като насочена срещу определение на ВКС по чл.288 ГПК, нямащо характер на съдебен акт, с който се разрешава материалноправен спор със сила на пресъдено нещо.
Молбата за отмяна, въз основа на която е било образувано т.д. № 398/2019 г. на ВКС, II т.о. и по което е постановено обжалваното с настоящата частна жалба определение, е подадена направо във Върховния касационен съд с вх. № 12043/06.11.2017 г., а с разпореждане от 07.11.2017 г. на председателя на Търговска колегия на ВКС е изпратена на първоинстанционния съд за администриране. Макар и с посочената молба да е инициирано производство на същото отменително основание – по чл.303, ал.1, т.4 ГПК, тя има различен предмет от този на предходната молба за отмяна, което е видно и обективираните в тях твърдения и от формулираните от молителите искания.
Независимо от горното, следва да се отрази, че след като извънинстанционното производство по първата подадена молба за отмяна е преградено с влязъл в сила съдебен акт, то не би могло да се поддържа, че ВКС дължи ново, повторно произнасяне по допустимостта на молба за отмяна с вх. № 1127534/26.08.2016 г. и съответно по нейната основателност.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение№ 226 от 17.07.2019 г. по т.д. № 398/2019 г. на ВКС, Търговска колегия, състав на II т.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: