4
Върховен касационен съд на Р. Б. ГК, І г.о. дело № 885/2010 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 65
гр.София, 28.01. 2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 885/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Софийския градски съд от 17.03.2010 год., постановено по гр.дело № 2006/2005 год. по описа на ІІ-А въззивно отделение, с което е отменено решението от 09.02.2001 год. по гр.дело № 1785/1993 год. на Софийския районен съд, 41-ви състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от Р. Д. Т., Д. С. Т., Г. С. Т. и О. Д. Л. срещу М. Т. Д. и Б. П. К., иск с правно основание чл.7 от З.- за установяване недействителността на придобиването от първите двама ответници на апартамент, състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня и други сервизни помещения със застроена площ от 70.98 кв.м. и находящ се в[населено място], [улица], вх.Б, ет.4 по силата на договор за продажба, сключен[населено място] РНС на 01.02.1968 год., поради липса на административен акт-решение на Председателя на ИК на Благоевски РНС-София за продажба на имота, вместо което е постановено друго за признаване за установено по иск с правно основание чл.7 от З., предявен от Р. Д. Т., Д. С. Т., Г. С. Т., тримата от[населено място], [улица], бл.3, вх.А, ет.1 и О. Д. Л. срещу М. Т. Д. от[населено място], [улица] и Б. П. К. от[населено място], [улица], вх.Б, ет.4,че договорът за продажба от 01.02.1968 год., сключен[населено място] РНС и с който П. С. Д. и М. Т. Д. са закупили държавен имот-апартамент, състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня и други сервизни помещения, със застроена площ от 70.98 кв.м. и находящ се в[населено място], ул.”В. П.”/или „Г.”/ № 18, вх.Б, ет.4, при граници: изток-ул.”Ц. Б.”, запад-двора на сградата, север-апартамент на сем.К., юг-сградата на ул.”Ц. Б.”, отгоре-държ.апартамент, отдолу-апартамент на сем.М., с мазе при граници: изток-ул.”Ц. Б.”, запад-мазе на З., север-коридор, юг-сградата на ул.Ц.Б. и таван при граници: изток-ул.”Ц. Б.”, запад-коридор, север-таван към държ.апартамент, юг-таван на сем.З. и със 7/150 ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху мястото, е нищожен поради нарушение на чл.14, ал.1 от НРПЖДЖФ/отм./-липсата на решение на Председателя на ИК на Благоевски РНС-София, за продажбата.
Недоволни от въззивното решение са касаторите Б. П. К. и М. Т. Д., починала на 24.10.2010 год. и оставила за единствен наследник дъщеря Б. П. К., представлявана от адвокатите М. Б. и Д. Ц. от С. адвокатска колегия, който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по въпроса относно материалната доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи-чл.143 ГПК/отм./ като се твърди, че неговата задължителност е пречка за съда съгласно чл.188, ал.1 ГПК/отм./ да преценява по свое убеждение доказателствената му сила, което е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Прилага съдебни решения относно противоречива практика.
От ответниците по касация – Р. Д. Т., Д. С. Т., Г. С. Т. и О. Д. Л., представлявани от адвокат Ц. Н. Н. от С. адвокатска колегия е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост.
За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че от приетите по делото официален препис от преписката за продажба на процесния апартамент и копие от същия официален препис със съдържащи 17 броя документи се установява, че между тях липсва решение на председателя на Благоевски РНС-София за продажбата както и няма данни да е съставен и подписан от същия, а такъв извод не може да се прави и от писмото, изхождащо от заместник-министъра на архитектурата и благоустройството от 02.02.1968 год. тъй като същото е издадено в отговор на писмо № П-403 от 05.12.1967 год., за което е установено, че не е подписано от тогавашния председател на Благоевски РНС. Взето е предвид, че сделката е извършена на 01.02.1968 год. при действието на НРПЖДЖФ/отм./(„Държавен вестник”, брой 6 от 20.01.1967 год.), а съгласно чл.14, ал.1 и ал.3 и чл.15 от същата (редакция „Държавен вестник”, брой 58 от 25.07.1967 год.) се изисква решението за продажбата да е взето от председателя на ИК на РНС и да е налице утвърждаване на това решение от министъра на архитектурата и благоустройството. Направен е извод, че съгласно НРПЖДЖФ тези два органа-председателя на ИК на РНС и посочения министър са административните органи с правомощия да утвърдят решението за продажбата и само неспазването на тази разпоредба може да се счита за нарушаване на процедурата по продажбата при осъществяване на смесения фактически състав на сделката, а именно – липсата на един от административните актове, които са изискуеми за сключването й – решение на председателя на ИК на РНС съгласно чл.14, ал.1 НРПЖДЖФ/отм./, поради което и искът за нищожност е основателен тъй като са налице и другите предпоставки за реституция в полза на ищците по чл.1, ал.1 във връзка с ал.3, чл.3, ал.1, чл.4, ал.1 З..
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение намира, че касационната жалба е допустима.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторът е сравнил отделните случаи по приложените съдебни актове, обосновал е противоречивото разрешаване по същия въпрос с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
М. или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая е сторено по иска с правна квалификация чл.7 З..
По изложените съображения касационно обжалване следва да се допусне, поради което Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение на основание чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд от 17.03.2010 год., постановено по гр.дело № 2006/2005 год. по описа на ІІ-А въззивно отделение.
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на І гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: