5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 65
София, 10.02.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на петнадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2163/2013година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 17 от 04.01.2013 г. по т. д. № 1782/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Софийски градски съд, фирмено отделение, 8 състав решение от 24.04.2008 г. по ф. д. № 269/2005 г. е уважен предявеният от Л. Н. В. от [населено място] иск с правно основание чл. 398б, ал. 3 ГПК (отм.) за прекратяване на дружеството-касатор.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно. Според касатора, въззивният съд е уважил предявения иск за прекратяването му, като е приложил само формално предпоставките на чл. 398б, ал. 3 ГПК (отм.), без да съобрази специфичните за делото правноревелавнтни факти, установени категорично от представените доказателства, че: към момента на вписването на запора на съдебния изпълнител върху дяловете на длъжника [фирма] в [фирма], [населено място], извършено с решение № 16 от 16.03.2005 г. по ф. д. № 16061/90 г. на СГС, длъжникът вече е бил прехвърлил притежаваните от него 76 дяла в ответното дружество с нотариално заверен договор от 03.06.2003 г., който, макар да е вписан в Търговския регистър по-късно, е произвел своето действие; с влязло в сила решение № 651 от 12.11.2008 г. по гр. д. № 537/2008 г. на Пазарджишки окръжен съд, по предявен иск с правно основание чл. 336 ГПК (отм.) от третото лице-помагач в настоящия процес [фирма], [населено място] (сега с фирмено наименование [фирма]) срещу длъжника [фирма], Л. Н. В., [фирма], [населено място], И. К. П. от [населено място] и И. Г. К. от [населено място] е признато за установено, че [фирма] (в несъстоятелност) не е собственик на 76 дяла от капитала на [фирма], [населено място], срещу които е насочено изпълнението по посочените изпълнителни дела, в т. ч. и по образуваното Л. В. изп. дело № 2079/2004 г. на СИС при Пазарджишки районен съд; длъжникът [фирма] понастоящем не съществува като правен субект и следователно ищецът не може да има вземане към него, тъй като същият е заличен от Търговския регистър с влязло в сила решение от 27.05.2008 г. по т. д. № 1372/2004г. на Пазарджишки окръжен съд след проведено производство по несъстоятелност в хипотезата на чл. 632 ТЗ. К. поддържа становище, че посочените факти обосновават извод за неоснователност на предявения иск за прекратяването му по реда на чл. 398б, ал. 3 ГПК (отм.).
Като релевантни към допускането на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. За колизията между чл. 129, ал. 2 ТЗ и чл. 398б, ал. 3 ГПК (отм.); 2. Може ли да се защитава приобретателя на дялове срещу взискателя-ищец чрез иск по чл. 336 ГПК (отм.); Не следва ли съдът, сезиран с иск по чл. 398б, ал. 3 ГПК (отм.), да зачете обвързващото със сила на пресъдено нещо решение по иск по чл. 336 ГПК (отм.) между взискателя, длъжника и третото лице-собственик на процесните дялове, с което е установено, че запорираните от взискателя дялове не са собственост на длъжника, а на третото лице-помагач и ако не се зачете това решение – какъв е начинът за защита на действителния собственик на дяловете; 3. Може ли задължението да „преживее” своя носител, в случая заличеното дружество-длъжник; Следва ли да се държи сметка и да се търси реално заплащане от дружеството-ответник по иска по чл. 398б, ал. 3 ГПК (отм.) на задължение, носителят на което не съществува в правния мир”.
К. счита, че поради липса на практика при изброените специфични за случая правнорелевантни факти, решаването на поставените от него въпроси ще бъде от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК).
Ответникът по касация – Л. Н. В. от [населено място] – изразява становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 25.04.2013 г.
Третото лице-помагач на ответника по иска (сега касатор) – [фирма], [населено място] (с предишно наименование [фирма]) – моли за допускане на касационното обжалване и за отмяна на въззивното решение, доводи за което са развити в писмено становище от 19.04.2013 г. с конкретно цитирана и приложена съдебна практика.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното отхвърлително решение и да уважи предявения от Л. Н. В. от [населено място] иск с правно основание чл. 398б, ал. 3 ГПК (отм.) за прекратяване на [фирма], [населено място], въззивният съд е приел за доказани всички предпоставки за прекратяване на търговското дружество, визирани в разпоредбата на чл. 398б, ал. 3 ГПК /отм./: наличие на висящо изпълнително дело за вземане на ищеца срещу ограничено отговорен съдружник в ответното търговско дружество – [фирма]; изпълнението е насочено срещу дяловете на съдружника-длъжник в това дружество, като е наложен запор върху тях; направено е изявление за прекратяване на участието на съдружника в дружеството и липсва плащане на равностойността на дела на съдружника. Като неоснователно е преценено възражението на ответника по иска, че към момента на вписване запора върху притежаваните от длъжника 76 дяла в него същият вече не е бил съдружник поради извършеното с договор от 03.06.2003 г. прехвърляне на тези дялове в полза на третото лице-помагач [фирма], [населено място] (с предишно наименование [фирма]). В тази връзка съдебният състав е посочил, че договорът за прехвърляне на дялове е породил своето действие между страните по него и спрямо ответника [фирма] веднага със сключването му в предвидената от закона форма, но по отношение на третите добросъвестни лица, какъвто е и ищецът Л. Н. В. – действието му се е породило след вписването в Търговския регистър, което е извършено на 04.05.2007 г. с решение на САС по т. д. № 407/2007 г., т. е. след вписването на запора от съдията-изпълнител на 03.11.2004 г. (решение № 16 от 16.03.2005 г. по ф. д. № 16091/90 г. на СГС). С оглед на това е направен извод, че отхвърлянето на предявения иск по чл. 398б, ал. 3 ГПК (отм.) е обусловено единствено от удоволетворяване вземането на ищеца, за каквото по делото липсват доказателства.
По останалите заявени от ответника [фирма] и третото лице-помагач на същия [фирма] доводи за липса на активна легитимация на ищеца предвид представеното влязло в сила решение по иск с правно основание чл. 336 ГПК (отм), че процесните 76 дяла от капитала на ответника не са собственост на длъжника [фирма], както и във връзка с факта на заличаване на същия като търговец поради приключило производство по несъстоятелност, въззивният съд не е изложил съображения в мотивите на своя акт.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато само по първия поставен от касатора въпрос за колизията между чл. 129, ал. 2 ТЗ и чл. 398б, ал. 3 ГПК (отм.), като в съответствие с правомощията си по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. конкретизира същия в следния смисъл: Може ли да бъде уважен иск по чл. 398б, ал. 3 ГПК /отм./, ако дружествените дялове, срещу които е насочено принудителното изпълнение, са прехвърлени от длъжника на трето лице по реда на чл. 129, ал. 2 ТЗ с договор, сключен преди налагането на запора върху тях, но вписан след налагането на запора. По този въпрос е осъществена както общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК да е от значение за изхода конкретното дело, така и заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предвид липсата на практика по същия.
Останалите два въпроса не могат да обосноват допускане на касационния контрол. Поради факта, че въззивният съд изобщо не се е произнесъл по тези въпроси, независимо от изричното им поставяне от търговското дружество, същите нямат характер на обуславящи изхода на конкретния спор. Поради това не следва да се обсъжда и наличието на заявеното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Непроизнасянето на съда по същите би могло да бъде преценявано като основание за допускане на касационното обжалване само в хипотезата на изрично поставен в тази връзка процесуалноправен въпрос, какъвто обаче в случая липсва.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 17 от 04.01.2013 г. по т. д. № 1782/2008 г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място], в едноседмичен срок от съобщението, да представи документ за платена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на сумата 50 /петдесет/ лева.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: