3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№650
С. 21.10.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І Т.о. в закрито заседание на трети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Д. П.
Т. К.
като изслуша докладваното от съдията П. т.д. № 1140 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу Решение № 645 от 26.07.2010 год. по гр.д.№ 287/2010 год. на Пловдивския апелативен съд в тази негова част с която е потвърдено Решение № 141 от 29.12.2009 год. по гр.д. № 211/2008 год. на Хасковския окръжен съд.
Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявени от К. И. Б., К.-К. С. Б. и З. С. Б. срещу [фирма] субективно съединени искове с правно основание чл.125 ал.3 ТЗ, приемайки, че те са основателни до размера на по 18246.67 лв. за всяка една от ищците.
Последователно подържаната теза на ответника-касатор [фирма] е, че исковете са основателни до размера на по 680 лв. за всяка от ищците.
Сезиран с жалбата на дружеството, въззивният съд е приел, че всеки един от субективно съединените искове е основателен до размера на 16451.66 лв.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът [фирма] сочи всички основания по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол. Поставеният правен въпрос е относно: „Размера на дружествения дял и начина на определянето му при прекратяване на членството на съдружник”.
По реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК е депозиран отговор от ответника по жалбата от процесуалния представител на К. Б., К.-К. Б. и З. Б.. В него се изразява становище, че липсват основания за допускане на касационен контрол, както и че жалбата е неоснователна. Направено е искане за присъждане на разноски в размер на 750 лв.
Спорът пред инстанциите по същество се е развил по отношение на метода по който следва да бъде определен размера на дружествения дял и оттам – стойността на ликвидационния дял. Последователно подържаната теза на дружеството е, че оценката на Д. следва да бъде съобразно неговата т.нар.”историческа стойност” – придобивна цена, редуцирана съобразно овехтяването/амортизацията му. Въз основа на заключението на назначената по делото тройна комплексна експертиза, съдилищата са приели, че Д. на дружеството следва да бъдат оценявани съобразно т.нар „справедлива стойност”, като бъде извършена преоценка на активите, каквато в дружеството след приемането на новия ЗСч през 2002 год. не е правена. Съобразно тази методика е определена стойността на дружествения дял към месеца в който е прекратено участието на съдружника-наследодател, като въззивният съд е приспаднал парично задължението на дружество към друг съдружник, което е съществувало към правно-релевантния момент.
Настоящият съдебен състав счита, че не е налице основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол за произнасяне по посочения въпрос. Това е така, поради обстоятелството, че при действието на ГПК-2007 год., ВКС се е произнесял по различни аспекти на въпроса за методите за определяне стойността на дружествения дял – Р.№ 81/18.07.2011 год. по т.д.№ 809/2010 год. на І т.о.; Р.№ 61/30.04.2010 год. по т.д.№ 741/2009 год. на І т.о.; Р.№ 224/10.09.2009 год. по т.д.№ 765/2008 год. на ІІ т.о.; Р.№ 16/24.03.2011 год. по т.д.№ 345/2010 год. на І т.о.; Р.№ 148/29.10.2009 год. по т.д.№ 79/2009 год. на ІІ т.о. на ВКС.
Ще следва да се отбележи и това, че стойността на дружествения дял не е непременно определяща за имуществените последици по чл.125 ал.3 ТЗ, доколкото чл.127 ТЗ въвежда приоритетност на дружествения договор в който е възможно да бъде уговорено друго. В случая, спорът по чл.125 ал.3 ТЗ е бил относно прилагането на ЗСч-2002 год., задължителността на преоценката на Д. и коректното и отразяване в счетоводната документация и оттам – адекватността на съставения от дружеството междинен баланс към месеца, предхождащ прекратяването на членството на наследодателя.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І Т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 645 от 26.07.2010 год. по гр.д.№ 287/2010 год. на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.