О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 651
гр. София, 20.05.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 18 май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 6903 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата М. З. И., чрез адв. Х. М. против решение № 16122/06.08.2014 г. по гр.дело № 15243/2013 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № III-90-158/08.07.2013 г. по гр.дело № 2104/2013 г. на Софийски районен съд в обжалваната част, с която е заместено съгласието на Н. Б. Н. за пътувания на детето му Б. Н. Н. извън територията на РБългария без ограничения на броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което се осъществяват и е осъден Н. Б. Н. да заплати разноски по делото от 580 лв. и вместо това е отхвърлена молбата на М. З. И. против Н. Б. Н. за заместване съгласието на Н. Б. Н., като баща на детето Б. Н. Н. за пътуване на детето извън територията на РБългария в посочени държави без ограничения на броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което се осъществяват, без оглед на режима на лични отношения с бащата и е осъдена ищцата да заплати на ответника сумата 340 лв. разноски по делото и е оставено без уважение искането на М. И. за разноски по делото.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението са поставени правните въпроси:1.обвързан ли е съдът със заявените параметри и условия – държави, периоди, срок, продължителност на пътуването, на направеното искане за заместване на липсващото съгласие на родител за пътуване на дете в чужбина в производството по спорна съдебна администрация по чл.127а СК или съдът може сам служебно да определи различни от поисканите условия и параметри на разрешението за пътуване на дете в чужбина по своя преценка, предвид фактите по делото и нуждите и интересите на детето, решаван противоречиво от съдилищата. Цитирани са решение на Районен съд [населено място] и на Районен съд гр.Ст.З., 2. представлява ли отказът на съда да замести липсващото съгласие на родител за пътуване на дете в чужбина в производството по спорна съдебна администрация по чл.127а СК отказ от правосъдие в нарушение на чл.2 ГПК и нарушение на принципа за първостепенно значение на интересите на детето, формулиран с императивните норми на чл.123, ал.1 и чл.124,ал.1 СК, чл.3,т.3 ЗЗД и чл.3 и чл.10 от Конвенцията на ООН за правата на детето, 3. длъжен ли е въззивният съд с решението по чл.127а СК предвид принципа за първостепенното значение на интересите на детето/чл.123,ал.1 и чл.124,ал.1 СК, чл.3,т.3 ЗЗД и чл.3 от Конвенцията на ООН за правата на детето/ по своя преценка и с оглед служебното задължение на съда да следи за интереса и защитата на детето да определи служебно подходящи конкретни параметри и условия за пътуване на детето в чужбина – държави, периоди, продължителност, в случай, че намери искането за заместване на липсващото съгласие на родител за пътуване на дете в чужбина за неоснователно, така както това искане е първоначално формулирано в молбата по чл.127а СК и доколко той е обвързан от искането от гледна точка на производството по спорна съдебна администрация, 4. обвързан ли е съдът в производството по спорна съдебна администрация по чл.127а СК от формулираното от страната искане или съдът разполага с власт да реши делото с оглед доказателствата и интересите на детето, 5.длъжен ли е въззивният съд в производството по спорна съдебна администрация да се произнесе с диспозитива на съдебното решение по алтернативно формулираните рамки и условия за пътуване на дете в чужбина/държави, периоди, срок, продължителност на пътуването и др./ при липсващо съгласие на единия родител, 6. застрашава ли винаги определения режим на лични отношения на родителя с детето евентуалната еднократна или кратковременна невъзможност за спазване на този режим, причинена от пътуване и/или пребиваване на детето в чужбина през времето на определения режим на лични отношения, 7. как съдът следва да прецени и разреши колизията между възможното еднократно или кратковременно неспазване на определения режим на лични отношения на родителя с детето и принципа за първостепенно значение на интересите на детето при решението си за заместване липсващото съгласие на родител за пътуване на дете в чужбина и определяне параметрите на разрешеното пътуване – държави, периоди, продължителност. Въпросите по п.п.2,3,4,5,6 и 7 са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу съдебен акт, подлежат на касационен контрол и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по подадена молба от М. З. И. по чл.127а СК.
Софийски градски съд, като въззивна инстанция е отменил решението на Софийски районен съд в частта, с която е заместено съгласието на Н. Б. Н. за пътувания на детето му Б. Н. Н. извън територията на РБългария, без ограничения на броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което се осъществяват и е осъден Н. Б. Н. да заплати разноски по делото от 580 лв. и е отхвърлил молбата по чл.127а СК на ищцата срещу Н. Б. Н. за заместване съгласието на Н. Б. Н., като баща на детето Б. Н. Н. за пътуване на детето извън територията на РБългария в посочени държави без ограничения на броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето през което се осъществяват, без оглед на режима на лични отношения с бащата.
От фактическа страна е прието, че детето Б. Н. Н., е родено на 16.05.2003 г. в [населено място] от майка М. З. И. и баща Н. Б. Н.. С влязло в сила решение, постановено по гр.дело № 16120/2010 г. бракът между М. Н. и Б. Н. е прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпруга, родителските права по отношение на детето Б. Н. са предоставени на майката М. З. И., при която същото е постановено да живее, определен е режим на лични отношения между бащата Н. Н. и детето Б., като бащата има право да вижда и да взема детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 8 ч. в събота до 20 ч в неделя с преспиване при бащата и 20 дни през лятото по време, което не съвпада с годишния отпуск на майката и е осъден Н. Н. да заплаща издръжка 150 лв. месечно, считано от 05.04.2011 г.
Прието е, че с декларация, с нотариална заверка на подписа от 06.01.2010год. Н. Н., в качеството на родител на детето Б. Н. е дал съгласие детето да пътува в чужбина с майката М. И. и с декларация от същата дата е дадено съгласие за пътуване на детето Б. във Великобритания от 08.01.2010год. до 15.01.2010 г. с М. И. по време на годишния й платен отпуск. С декларация от 04.08.2011 г. Н. Б. е оттеглил декларацията от 06.10.2010 год., с която е дал съгласие детето Б. да пътува в чужбина с майката и декларирал, че синът му не може да напуска страната без изричното му писмено съгласие.
Прието е за безспорно, че детето Б. е редовен ученик в 104-то ОУ „З.С.” за учебната 2012/2013 г. е ученик в 3-ти клас, че посещава занимания по баскетбол към ученическа спортна школа „С.”, ученик е в образователен център Британика, филиал Прага и изучава английски език.
Съдът е приел, че Н. Н. е предприел действия по издаване на нов международен паспорт на детето Б. след като издадения на 08.03.2006 г. паспорт на детето е с изтекла валидност и, че е безспорно между страните, че детето има нов международен паспорт от 27.03.2013 г.
Въззивният съд е взел предвид приложения пред първоинстанционният съд социален доклад, изготвен от ДСП по адреса на детето, както и представения пред въззивният съд социален доклад от ДСП Красно село.
Взети са предвид обясненията на детето Б., изслушано в производството пред районния съд, както и тези, дадени пред въззивния съд. При изслушването на детето от въззивния съд същото е обяснило, че иска да пътува не само в Европа, но из целия свят, че иска да може да почива и извън България, че през лятото децата ходят или в Англия или някъде, където се учи английски и в Британика, където изучава английски ходят на такива курсове в други държави. Според същите обяснения, като малък е бил на екскурзии с майка си из цяла Европа, че го е водила в Париж, Англия, М., Италия, Испания, но не е ходил с баща си в чужбина и не иска да ходи с него, че има здравословен проблем с вените и знае, че трябва да ходи във Франция, че е изкарал отлични оценки на всички матури и смята, че владее английски много добре.
От правна страна съдът е приел, че постановяването на решение, с което да се замести съгласието на бащата на детето, то да пътува извън страната само по преценка на неговата майка без ограничение на броя на пътуванията, независимо от посочване на държавите, но без ограничение и във времето и периода на същите, включително и по време на определения режим на лични контакти между бащата и детето ще доведе до невъзможност да се гарантира спазване на постановеното решение за режима на лични контакти, до ограничаване на контактите между дете и баща и до ограничаване на правата на родителя, при когото детето не живее да осъществява лични контакти с детето си и отстраняване на бащата от живота на детето. Приел е също, че искането на молителката за неограничена възможност на детето да пътува извън страната би влязло в колизия с постановения режим на лични контакти на баща с детето, до невъзможност за неговото спазване, което също не е и в интерес на детето, което също има право освен да може да пътува свободно и също така има право на контакти с родителя, с когото не живее. С оглед на това според съда разрешение за неограничено извеждане на дете извън страната на един от родителите не може да бъде дадено.
Според въззивния съд след като искането към съда е да се замести съгласието на бащата детето Б. да пътува само със съгласието на майка си до посочените държави, но неограничено или без ограничения на броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето през което се осъществяват, включително и без оглед на режима на лични контакти между бащата и детето, независимо, че по делото няма данни, че се иска промяна на обичайното местопребиваване на детето в друга държава по този начин с пътуването ще се даде възможност на детето да се запознаване с културата и обичаите на други народи, при постановено влязло в сила решение за режим на лични контакти между бащата и детето няма да се гарантира изпълнение на същото решение, но също и интересът на детето не е защитен в достатъчна степен, поради което е прието, че следва да бъде отхвърлено искането, както е направено от молителката като неоснователно.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по първия въпрос от изложението. В подкрепа на доводите за наличие на това основание са цитирани решение от 10.04.2013 г. по гр.дело № 1354/2012 г. на Димитровградския районен съд и решение по гр.дело № 1387/2011 г. на Районен съд гр.Ст.З.. Всяко от тях е без отбелязване за влизането им в сила. Поради това съдът намира, че не се установява основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпросите, формулирани в п.2,6-ти и 7-ми, тъй като същите не са разрешавани от въззивния съд и не са обусловили решаващите му правни изводи. Така формулирани въпросите не са правни по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
Относно въпросите по п.3-ти и 5-ти съдът намира, че същите представляват такива по правилността на обжалваното решение и са касационни основания за отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на предпоставката, предвидена в чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по четвъртия правен въпрос от изложението – обвързан ли е съдът в производството по спорна съдебна администрация по чл.127а СК от формулираното от страната искане или съдът разполага с власт да реши делото с оглед доказателствата и интересите на детето. По правния въпрос не е формирана практика на ВКС и същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. На това основание следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на СГС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение № 16122/06.08.2014 г., постановено по гр.дело № 15243/2013 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отменено решение № III-90-158/08.07.2013 г. по гр.дело № 2104/2013 г. на Софийски районен съд в частта, с която е заместено съгласието на Н. Б. Н. за пътувания на детето му Б. Н. Н. извън територията на РБългария без ограничения на броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето през което се осъществяват и е осъден Н. Б. Н. да заплати разноски по делото от 580 лв. и вместо това е отхвърлена молбата на М. З. И. ЕГН [ЕГН] срещу Н. Б. Н. ЕГН [ЕГН] за заместване съгласието на Н. Б. Н. като баща на детето Б. Н. Н. за пътуване на детето извън територията на РБългария в посочени държави без ограничения на броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което се осъществяват, без оглед на режима за лични отношения с бащата и е осъдена М. З. И. да заплати на Н. Б. Н. сумата 340 лв. разноски за въззивната инстанция и е оставено без уважение искането на М. З. И. за разноски по делото по касационна жалба вх. № 107386/17.09.2014 г., подадена от ищцата М. З. И., [населено място], [улица], ет.5,ап.12, чрез адв.Х. М..
Указва на жалбоподателката М. З. И. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата 40 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба. При неизпълнение на указанието в срок касационната жалба ще бъде върната, което да се впише в съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване в съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛ ЕНОВЕ: