2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 653
гр. София, 29.11.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА СТОИЛОВА-ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 427 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218и ГПК (отм.).
Образувано е по жалбата на Л. С. М. от[населено място], чрез процесуалния му представител адв. П. С., против въззивното решение без номер от 22 октомври 2007 г., постановено по гр.д. № 54 по описа на С. градски съд за 2007 г., с което е оставено в сила решение без номер от 10 юни 2002 г., постановено по гр.д. № 14854 по описа на районния съд в[населено място] за 2000 г.
Сочи се касационното основание по чл. 218б, ал. 1, б. „в” ГПК (отм.) – неправилност на решението поради допуснати нарушения на материални закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводството. Касаторът изтъква, че имотът следва да се възстанови по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, а не по други реституционни закони, тъй като регулационният план за местността е приет през 1998 г., а към възстановяването на собствеността такъв не е съществувал; върху имота са реализирани частични мероприятия, но има и свободни пространства; искове за такива имоти са отхвърляни с различни мотиви, но все в полза на ответника.
Ответниците С. община и [фирма] не дават отговор по реда на чл. 218г ГПК (отм.).
Съдебният състав, като взе предвид посоченото касационно основание, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) от лице, легитимирано да подаде жалба, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на атакуваното решение.
За да постанови решението си въззивният съд приел, че правото на собственост не е възстановено, защото имотът бил заменен с имот на друго лице, след което цялата нива била разпродадена на части, които по-късно били отчуждени по З. от трети лица, а при разпоредителни сделки със заменения имот, замяната остава в сила, а и ЗВСНОИ по З. е специален закон по отношение на ЗСПЗЗ; с последното решение от 2006 г. на ищците са възстановени 707 кв.м., но този имот също е бил отчужден по З., след като е бил придобит в замяна от трето лице, поради което по реда на косвения съдебен контрол решението на комисията не следва да се зачете. С предходно решение ВКС посочил, че е необходимо да се изследва статутът на земята към влизането в сила на ЗСПЗЗ и да се съобразят данните за последващо отчуждаване на земята.
Съдът е сезиран с положителен установителен иск за собственост по реда на чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.). В исковата си молба касаторът и М. С. Й. сочат, че за възстановения им земеделски имот е съставен акт за общинска собственост, тъй като бил отчужден за метростанция по регулачни преписки от 1978 г., но не от собствениците, внесли го в ТКЗС, а и върху имота няма извършено строителство. Уточнената претенция касае правото на собственост върху имот № 2048 по кадастрален лист № 194 за м. “М. предградие – О. – ІІ ч.” с площ от 4080 кв.м.
Атакуваното решение е правилно.
Ищците основават правото си на собственост на реституционно решение по реда на земеделската реституция – с решение от 2006 г. на общинската служба по земеделие и гори “Нови И.” на наследниците на Фонка Ц. М., б.ж. на[населено място], починала през 1969 г., било признато правото на собственост върху нива от 8,035 декара в м. “Беравица” в[населено място], имот № 485, 486, като от нея комисията възстановила само 707 кв.м.; за остатъка от нивата бил постановен отказ за възстановяване, защото липсвала площ за възстановяване, а собствениците следвало да бъдат обезщетени по реда на чл. 10б ЗСПЗЗ. По делото обаче е установено, че нивата на Фонка М. била получена в замяна през 1950 г. от М. Д.. Части от нивата били закупени като празни неурегулирани дворни места по кадастралния план от 1973 г., които били след това отчуждени.
По силата на чл. 18з, ал. 3, изр. второ, предл. второ ППЗСПЗЗ, при извършени разпоредителни сделки със земята, получена при замяна, замяната остава в сила. В тази хипотеза законодателят е запазил действието на замяната поради обстоятелството, че разпоредилата се със заменения имот страна е получила друга престация или е осъществила дарствен акт. Посочената разпоредба е от категорията на изключенията, предвидени в чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ, при които имотите не се възстановяват на бившите им собственици, а те следва да бъдат обезщетени по съответния ред.
Според неоспореното заключение на вещото лице, изслушано при повторното разглеждане на делото от въззивния съд, за имота има одобрен през 1978 г. регулационен план, по който е извършено отчуждаване от имот на ТКЗС, на Г. Н., на Радослав М., на П. П., на С. Г., а за остатъка също има регулационни преписки за отчуждаване; по следващия регулационен план от 1986 г. имотът е отреден за “вторичен център и улици”, а по сега действащия план от 1998 г. – за улици, паркинг и подлез на метростанцията. Отчуждаването по реда на З. не е сделка по смисъла на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, но то е сторено спрямо собственика на земята към момента на отчуждаването – това са лицата, закупили части от имота след замяната. Ако мероприятието, за което имотът е бил отчужден, не е осъществено, то тогава редът за реституция е различен, а и от него могат да се ползват собствениците на имота към момента на отчуждаването. По тези съображения твърденията на касаторите, че от имота има свободно място, което може да им бъде реституирано, не могат да бъдат споделени.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение без номер от 22 октомври 2007 г., постановено по гр.д. № 54 по описа на С. градски съд за 2007 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: