4
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 1320/2010 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 653
гр.София, 28.06.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на единадесети април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 1320/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1063 от 27.07.2010 год., постановено по гр.дело № 497/2009 год., с което е оставено в сила решение № 217 от 20.01.2009 год. по гр.дело № 8371/2007 год. на Варненския районен съд, Х-ти състав в частта за уважаване отрицателен установителен иск (О.) с правна квалификация чл.97, ал.1 ГПК/отм./ за реална част с площ от 213 кв.м. от недвижим имот в [населено място], район „В. В.”, местност „Ментеше”, представляващ имот № 651, обхванат от възстановения на ищците имот пл.№ 158 по КП на същата местност, район [населено място], обозначена на скицата на л.75, неразделна част от решението.
Недоволни от въззивното решение са касаторите Х. П. Л., Т. П. Ж. и Г. П. К., всички от [населено място], представлявани от адвокатите Ю. А. Б. и Н. Н. М., двете от В. адвокатска колегия, които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по отношение въпроси, свързани с допустимостта на О. и прилагане на материалния закон – § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Прилагат решения относно наведеното основание за противоречива практика на съдилищата.
От ответниците по касация С. Д. М., Х. Д. К. и С. Д. К., тримата от [населено място], представлявани от адвокат Е. С. от В. адвокатска колегия е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендират за направените разноски по делото пред трите инстанции.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че ищците се легитимират като наследници на Д. К. Д., на които с решение № 730 от 18.08.2000 год. на ПК-В. е признато правото на собственост върху земеделски земи, между които нива с площ 4.2 дка в местност „К.”, представляващ пл.№ 158 по КП-М. от 1997 год., който имот попада в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ като процесният имот пл.№ 651, записан на П. Т. К. /праводател на ответниците по спора/ частично попада в границите на стар имот № 158. Отчетено е, че имотът е предоставен на К. по 76 ПМС като за това право на ползване е издадено удостоверение № 1754/1978 год. за имот с площ 0.6 дка, а според оценителния протокол на комисията по § 30 ПЗР на ЗСПЗЗ определената оценка е за място с площ 533 кв.м., в което има постройка с площ 8.50 кв.м., стойността е внесена от ползвателя и същият е вписан като собственик в имотния регистър към ПНИ. Направен е извод, че конкретните особености и характеристиките на изградената постройка имат съществено значение, но те не могат да се проверят, защото не съществува, а данните за нея към един минал период от време ограничават възможността за обективно заключение тъй като намира приложение разпоредбата на чл.177, ал.3 от Наредба № 5/1977 год.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като взе предвид, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение намира, че касационната жалба е допустима и редовна.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторът е сравнил отделните случаи по приложените съдебни актове, обосновали са противоречивото разрешаване по същия въпрос с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуалноправен въпрос, по посочения въпрос относно приложението на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ във връзка с постройката в имота.
По изложените съображения касационно обжалване следва да се допусне, поради което Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1063 от 27.07.2010 год., постановено по гр.дело № 497/2009 год.
ОПРЕДЕЛЯ държавна такса 20,40 лева, вносима в едноседмичен срок от съобщението от касаторите Х. П. Л., Т. П. Ж. и Г. П. К., след което делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: