О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 654
гр. София 19.09.2016 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 22 юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 1745 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата Ф. А. Г., чрез адв. С. Н. срещу решение № 32/25.01.2016 г. по в.гр.дело № 3/2016 г. на Смолянския окръжен съд, с което е отменено решение № 149/28.10.2015 г. по гр.дело № 196/2015 г. на Златоградския районен съд, с което са уважени предявените искове от Ф. А. Г. от [населено място] с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ за сумата 9 585.72 лв. и вместо отменената част предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ за сумата 9 585.72 лв. за периода от време от 25.04.2015 г. до 19.10.2015 г. са отхвърлени и е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от Ф. А. Г. срещу [община] иск с правно основание чл.344,ал.1,т.3, вр.чл.225,ал.1 КТ за разликата над уважения размер от 9585.72 лв. до предявения размер от 9 900 лв. и за периода от 19.10.2015 г. до 25.10.2015 г. и е осъдена ищцата да заплати на [община] сумата 1073.56 лв. разноски по делото.
Поддържаното основание за неправилност на решението е нарушение на материалния закон.
В изложението са формулирани правните въпроси – 1. за действието във времето на влязъл в сила съдебен акт, с който е отменен административен акт, както и по въпроса заличават ли се в този случай с обратна сила последиците от изпълнението на този административен акт, решен в противоречие с практиката на ВКС. Цитирани са решения на състави на ВКС – Търговска колегия, постановени по чл.290 ГПК и определение на състав на ВКС по чл.288 ГПК. 2. въпросът съдът уточни и конкретизира съобразно правомощията си по т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС както следва – за действието във времето на влязло в сила решение/определение на Върховен административен съд, с което е отменен общ административен акт – отпадат ли с обратна сила правните последици, настъпили от този общ административен акт или съдебното решение/определение, с което общият административен акт е отменен има действие само занапред, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба [община], чрез адв.И. А. в писмен отговор е изразил становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените правни въпроси и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С въззивното решение съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищцата Ф. А. Г. със заповед № 41/24.04.2015 г. на Кмета на [община] на основание чл.39,ал.5 ЗМСМА, за възстановяване на заеманата длъжност до уволнението и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради незаконното уволнение за сумата 9 900 лв.
От фактическа страна е прието за установено, че с трудов договор № 31/08.12.2014 г. ищцата Ф. Г. е назначена на длъжността „заместник кмет на [община], на основание чл.67,ал.1,т.1 от КТ във вр. с чл.39 и чл.44,ал.1,т.3 от ЗМСМА, считано от 08.12.2014г. за неопределено време с основно месечно възнаграждение в размер на 1650 лв.
Със Заповед № 41/24.04.2015 г. кмета на [община] трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на основание чл. 39, ал. 5 ЗМСМА, считано от 24.04.2015 г. като е разпоредено да й бъде изплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизплатен годишен отпуск за два дни за 2014 г. и за 9 дни за 2015 г. Заповедта е връчена на 22.05.2015г., при отказ за получаване от ищцата, удостоверен с подписи на трима свидетели.
Прието е за безспорно обстоятелството, че собственото име на ищцата е променено от Ф. във Ф., като в представените по делото доказателства фигурира с едно и също ЕГН.
Съдът е приел, че с протоколно определение от 31.03.2015 г. по ч.н.д. № 79/2014 г. на СмОС е взета на основание чл. 69, ал. 2, вр. ал. 1 НПК мярка за процесуална принуда отстраняване на обвиняемия по ДП № 117/2014 г. по описа на Д., пр.пр. № 18065/2014 г. по описа на СГП С. С. Б. от длъжността Кмет на [община]. Определението е обжалвано и е потвърдено с Определение № 158/16.04.2015 г. по в.н.ч.д. № 119/2015 г. на П., влязло в сила на 16.04.2015г.
С Определение № 763/06.07.2015 г. по ч.н.д. № 46/2015 г. по описа на СмОС е оставено без уважение искането на С. Б. за отмяна на взетата мярка за процесуална принуда-отстраняване от длъжността кмет на [община]. С Определение № 337/16.07.2015г. по в.ч.н.д. № 304/2015г. по описа на П. са отменени определението и мярката за процесуална принуда отстраняване от длъжността кмет на [община].
Прието е, че след вземането на мярката за процесуална принуда „Отстраняване от длъжността кмет на [община]” на С. Б. Общински съвет Н. на проведено извънредно заседание на 17.04.2015 г. е взел решение № 618 по протокол № 55/17.04.2015 г., с което на основание чл. 42, ал. 5 ЗМСМА е избран за кмет на [община] Р. Р.. На същото заседание със следващо решение № 619, на основание чл. 60, ал. 1 АПК е допуснато предварително изпълнение на решение № 618 с цел да се защитят особено важни обществени интереси.
Съдът е посочил, че допуснатото с решение № 619 предварително изпълнение на решение № 618 е обжалвано от ищцата в качеството й на заместник кмет на [община]. С Определение № 60/20.04.2015г. постановено по адм.д. № 86/2015г. по описа на АС-Смолян жалбата й е отхвърлена. С Определение № 5826/20.05.2015 г. , постановено по адм. дело 5414/2015г. на ВАС, I о. е отменено определение № 60/20.04.2015 г. на АС-Смолян и е отменено решение № 619 от 17.04.2015 г. на Общински съвет Н. за допускане на предварително изпълнение на Решение № 618/17.04.2015 г. на Общински съвет Н..
С Решение № 83/09.06.2015 г. , постановено по адм.д. № 87/2015 г. на Административен съд Смолян е отменено решение № 618 по протокол № 55 на Общинския съвет Н., с което на основание чл. 42, ал. 5 ЗМСМА е избран за кмет на [община] Р.. Прието е, че решението е обжалвано и е висящо пред пред ВАС, че след направена служебна справка е установено, че е образувано под № 8966/2015г. и е насрочено за 18.05.2016 г.
Въз основа на удостоверение № 94-00-2914/30.09.2015 г., издадено от [община] е прието за установено, че за м. март 2015 г. ищцата е получила брутно трудово възнаграждение в размер на 1 650 лв., а за м. април 2015 г. – 1 155 лв., както и 57,75 лв. обезщетение за временна неработоспособност.
Прието е за ноторно известно и безспорно по делото обстоятелството,че на местните избори, проведени през 2011 г. за кмет на [община] е избран С. С. Б.. Прието е също за безспорно установено, че ищцата е назначена от кмета Б. и е работила по трудов договор за неопределен срок на длъжността „заместник кмет“, считано от 08.12.2014г. Посочил е, че не се оспорва обстоятелството, че трудовото й правоотношение е прекратено без предизвестие със Заповед № 41/24.04.2015г. на кмета Р. Р. на основание чл. 39, ал. 5 ЗМСМА, считано от същата дата.
Въззивният съд е приел, че спорният въпрос между страните е дали издалият заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата новоизбран кмет Р. Р. е притежавал компетентност да издаде оспорената заповед. Преценено е за основателно възражението в жалбата, че преценката на съда не следва да се свежда до законосъобразността на избора на Р. Р. за кмет, което е от компетентността на Административен съд-Смолян, а дали към момента на издаване на заповедта за уволнение лицето е заемало длъжността кмет на [община] и е било встъпило в длъжност.
Съдът е посочил, че според съдебната теория и практика решенията на общинските съвети са общи административни актове. Позовал се е на разпоредбите на чл.180,ал.1 от АПК, според които оспорването не спира действието на общия административен акт. Посочил е също, че решения № 618 и 619 са приети от Общински съвет-Н. на 17.04.2015г. Решение № 619, с което е допуснато предварително изпълнение е обжалвано на 20.04.2015г. от ищцата и с определение № 60/20.04.2015г. жалбата й е оставена без уважение. Прието е, че постановеното определение, както и решение № 619 са отменени с Определение № 5826/20.05.2015 г., постановено по адм. д. 5414/2015г. на ВАС, I о. , считано от 20.05.2015г. Формиран е извод, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, издадена на 24.04.2015г. от новоизбрания кмет е издадена в периода от време от избирането му за кмет и допускане на предварително изпълнение на това решение до отмяната на допуснатото предварително изпълнение на 20.05.2015г.
Въззивният съд е извел извод, че съдебният акт за отмяна на административен акт, каквото е решение № 619 на общински съвет Н. има действие от деня на влизането му в сила /в случая Определение № 5826 е влязло в сила на 20.05.2015г./ и няма обратно действие, че правните последици възникнали до този момент от действието на административния акт се запазват и правоотношенията следва да се уредят съобразно него. Според съда изключение от това правило има само при нищожност на административния акт, тъй като обявяването на нищожността има обратно действие от момента на издаването на акта, а не от момента на влизане в сила на съдебното решение за прогласяването й. С оглед на това, че отмяната поражда действие само занапред въззивният съд е формирал извод, че възникналите при действието на административния акт правоотношения преди неговата отмяна се считат за законосъобразни. Преценени са за необосновани изводите на районния съд, че избраният за кмет Р. Р. не е могъл да встъпи в длъжност и да изпълнява функциите на кмет, тъй като решението за избора му за кмет № 618/17.04.2015г. е обжалвано и делото е висящо пред ВАС, а освен това е отменено допуснатото предварително изпълнение. Позовал се е на разпоредбите на чл.38,ал.4 от ЗМСМА, съгласно които правомощията на кмета възникват от полагането на клетва. Посочил е, че след направена служебна справка е установено, че на извънредно заседание на общински съвет Н. проведено на 22.04.2015г. Р. Р. е положил клетва като новоизбран кмет. Изведен е извод, че от този момент-22.04.2015г. до 20.05.2015г., когато е отменено решение № 619 на общинския съвет за допускане предварително изпълнение на решение № 618, избраният за кмет Р. Р. законосъобразно е упражнявал правомощията на кмет на [община], че след като в този период е издал заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата същата заповед е издадена от компетентен орган в кръга на правомощията му. Прието е, че оспорването съгласно чл.180,ал.1 от АПК не спира действието на общ административен акт, каквото е решението за избор № 618, поради което с подаването на жалба срещу него не е спряно изпълнението му, че отмяната му от АС-Смолян с постановеното по адм.дело № 87/2015г. решение № 83/09.06.2015г. ирелевантна, тъй като във времето е извършена след издаването на обжалваната заповед за уволнение, че решението няма обратно действие, тъй като с него не е прогласена нищожност на обжалваното решение на Общинския съвет № 618.
Въззивният съд е приел, че обжалваната Заповед № 41/24.04.2015г. е издадена от Р. Р. в качеството му на кмет на [община], положил клетва и встъпил в длъжност към момента на издаването. С оглед на това е направил извода, че заповедта е издадена от компетентен орган и е законосъобразна. Според съда ирелевантно е обстоятелството, че впоследствие решението за избор на кмет е отменено и делото е висящо в касационната инстанция, като е посочил, че в случая релевантен е само момента на издаване на обжалваната заповед и компетентността на издалия я орган към този момент.
При тези съображения е формиран извод, че предявеният от ищцата главен иск по чл.344,ал.1,т.1 от КТ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, че са неоснователни и предявените акцесорни искове по чл.344,ал.1,т.2 и 3 от КТ.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия въпрос от изложението. Така формулиран въпросът не е правен, тъй като не е разрешен от въззивния съд и не е обусловил решаващите му правни изводи по предмета на спора. С обжалваното решение въззивният съд не е формирал правен извод за действието във времето на влязъл в сила съдебен акт, с който е отменен административен акт. Решаващите правни изводи на въззивния съд са за действието във времето на влязлото в сила определение на ВАС, с което е отменен общ административен акт, за какъвто е прието решение № 619 на общински съвет Н.. Следователно въпросът не е правен и само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка, предвидена в чл. 280,ал.1,т.1 ГПК.
Съдът преценява, че следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по втория въпрос от изложението. По същият въпрос няма съдебна практика. Формулираният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение № 32/25.01.2016 г. по в.гр.дело № 3/2016 г. на Смолянския окръжен съд по касационна жалба вх. № 850/25.02.2016 г., подадена от ищцата Ф. А. Г., [населено място], [улица], чрез адв. С. Н..
Делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване в съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: