РЕШЕНИЕ
№ 654
София, 03.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и девета година в състав:
ПРEДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 888/2008 година на бившето І г.о.
Производството е по § 2, ал.3 ПЗРГПК, във връзка с чл.218 и, във вр. с чл.218а, б. “а” ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба от адв. М процесуален представител на ищците Ж. Г. Р., М. Н. Г., Ж. Г. В., Г. В. , К. Ж. П., С. М. Е., М. Г. К., Я. Е. Р., С. Р. С., Р. Х. М., Г. Х. С., В. Р. И., М. С. Р., М. Ц. Г., П. С. Г., М. Г. М., К. Г. М. , М. М. Р., Р. М. С. и С. М. С. против въззивно решение №342/01.11.2007 г. по гр.д. №483/2007 г. по описа на Добричкия окръжен съд, г.к.
Обстоятелствата по делото са следните:
Ж. Г. Р., М. Н. Г., Ж. Г. В., Г. В. , К. Ж. П., С. М. Е., М. Г. К., Я. Е. Р., С. Р. С., Р. Х. М., Г. Х. С., В. Р. И., М. С. Р., М. Ц. Г., П. С. Г., М. Г. М., К. Г. М. , М. М. Р., Р. М. С., С. М. С., П. Г. Г. и Ц. Г. Г., са предявили против Р. Д. П. и П. Д. П. обективно и субективно, активно и пасивно съединени искове с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, за земеделски земи, в землището на село П., община Д., подробно посочени в исковата молба. Ищците искат да бъде признато по отношение на ответниците, че правото на собственост върху 51,695 дка и 30 дка, земеделски земи в землището на с Поручик Гешаново, община Д., възстановени по преписка №10682/17.01.1992 г. на ПК-Добрич/с/, на наследниците на М. М. П. /Узунов/, към момента на образуване на ТКЗС е принадлежало на общия на страните наследодател М/Радичков/.
С решение №1202/07.01.2002 г. по гр.д. №692/1999 г. Добричкият районен съд, г.к., е отхвърлил исковете за 8,1 дка от процесните земи. С решение №1038/23.12.2003 г. по същото дело искът е уважен за 73,593 дка.
С решение №253/07.12.2005 г. по гр.д. №334/2005 г., по въззивни жалби и от ищците, и от ответниците, Добричкият окръжен съд е отменил второто решение на районния съд и е отхвърлил иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за 73,593 дка. Със същото решение въззивната инстанция е оставила в сила първото решение на районния съд.
С решение №405/21.5.2007 г. по гр.д. №298/2006 г., по касационна жалба от ищците срещу решението на окръжния съд в частта относно 73,593 дка, Върховният касационен съд, І г.о., е отменил въззивното решение в обжалваната част и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Добричкия окръжен съд в отменената част.
С решение №342/01.11.2007 г. по гр.д. №483/2007 г., при новото разглеждане на делото, Добричкият окръжен съд, г.к., е отменил решението на първата инстанция и е отхвърлил иска.
Въззивната инстанция е приела, че искът е неоснователен. Изложени са изводи, че само притежателят на собствеността преди кооперирането е легитимният собственик на възстановения земеделски имот към настоящия момент съгласно чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ. Окръжният съд е приел с оглед разпоредбата на чл.127 ГПК/отм./, че в тежест на ищеца е да докаже твърдяните факти и обстоятелства, от които черпи права. В конкретния случай съдът е стигнал до извод, че ищците не са ангажирали убедителни писмени доказателства, с които да установят собствеността на основния наследодател. Относно депозираните кадастрални планове и списъци на собственици, свързани с проведени мероприятия по ЗТПС е прието, че същите сочат, че към 1949 г.общият наследодател на страните по спора е притежавал в големи количества земеделска земя, която е одържавена. Досежно удостоверението от удостоверението от 24.9.1947 г. от Община с. К. е прието, че същото се ползва с формална доказателствена сила относно изявлението и авторството, но е издадено по друг повод, на друго лице и не установява факта на владение от декларатора, дори и да се приеме, че към 1949 г. притежаваната от него земя е била вече причислена към държавния поземлен фонд. Предвид разпоредбата на чл.12, ал.7 ЗСПЗЗ съдът е стигнал до извод, че писмените документи, на които се основава собствеността следва да материализират придобивно основание, а само показанията на свидетели не е достатъчно годно доказателство за да се приеме, че общият наследодател на страните собственик. Поради това въззивната инстанция е приела, че към момента на кооперирането и извършената замяна през 1950 г. за неговия син, М. П. У. /Радичков/ не е притежавал процесните земи. Относно представения протокол за замяна съдът е стигнал до извод, че М. М. У. /Петров/ е визиран като стопанин на 81,693 дка, конкретно индивидуализирани по местонахождение и граници.
Срещу второто въззивно решение на Добричкия окръжен съд е подадена касационна жалба от ищците с оплаквания за допуснати нарушения по чл.218 а, б.”в” ГПК/отм./. Оспорват се изводите на въззивната инстанция относно процесните декари земеделска земя. Касационните жалбоподатели се позовават на приложен списък на собствениците на земеделски земи в землището на с. П., където на ред 103 е посочено правото на собственост на бащата като общо от отбелязванията е видно, че М. П. У. е собственик на 77,893 дка земеделска земя. Изтъква се, че тези списъци в годините от влизане в сила на ЗСПЗЗ са годно доказателствено средство за доказване правото на собственост върху земеделски земи към и преди датата на учредяване на ТКЗС. Застъпва се становище, че в този списък фигурира бащата, а не сина като собственик. Относно служебна бележка №1/25.4.1994 г. се твърди, че в същата се съдържа информация, че М. П. У. е заменил 7,393 дка и отделно 10 дка с други собственици. Касаторите се позовават и на приложения по делото списък на ТПС комисия, в който отново е посочено, че отчуждаването е извършено от М. П. У. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде уважен искът за 77,893 дка
Ответникът Р. Д. П., посредством процесуалния си представител – адв. С, е депозирал писмено възражение по смисъла на чл.218 г ГПК/отм./.
Останалите ответниците по касация не заявяват становища в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид писменото възражение на ответника по касация Р. П. и с оглед правомощията си по глава ХІХ “А” ГПК/отм./, намира за установено следното:
Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл.218 а, б. “а” и чл.218 в, ал.ал.1 и 2 ГПК/отм./, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна.
Решението на въззивната инстанция е правилно.
Законосъобразно и обосновано Добричкият окръжен съд е приел, че предявеният иск е неоснователен. Правилен е изводът, че ищците не са доказали по категоричен начин, посредством главно и пълно доказване на твърдяните в исковата молба и последващите уточнения факти и обстоятелства. Правилен е и изводът, че ищците не са ангажирали убедителни доказателства, установяващи по безспорен начин собствеността на процесните земи от общия наследодател на страните по спора. До такъв извод не може да се стигне и въз основа на представените по делото писмени доказателства. Не е налице индивидуализиране на процесните земи в нито един от представените по делото документи, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Изложеното сочи на недоказана активна материалноправна легитимация, което е достатъчно да се приеме, че искът е недоказан по основание.
Поради това изцяло неоснователни са и наведените в касационната жалба оплаквания. Същата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – в сила.
Водим от горните съображения и на основание чл.218 ж, ал.1, изречение второ, хипотеза първа, ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №342/01.11.2007 г. по гр.д. №483/2007 г. по описа на Добричкия окръжен съд, г.к.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: