Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2
1899_10_opr288_y.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 657
С., 05.05. 2011 година
Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 1899 /2010 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на [фирма] и [фирма] срещу въззивно решение от 20.07.2010 г. по въззивно гр.д. № 5332 /2009 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ „г” възз. с-в., с което е отменено изцяло решение от 26.03.2009 г. по гр.д. № 31400 /2008 г. на СРС, 63 с-в., с което са отхвърлени искове на В. М. П. срещу жалбоподателя по чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ и вместо това е постановено друго, с което исковете са уважени – отменено е дисциплинарното уволнение на ищцата със заповед на изпълнителния директор на [фирма] от длъжността „главен счетоводител”, тя е възстановена на длъжността [фирма] и двата ответника са осъдени солидарно да и заплатят обезщетение по чл.225,ал.1 КТ в размер на 10,067 лева, както и разноски.
Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно, излагат основания за това, както и за допускането на решението до касационно обжалване, основанията за това ще бъдат разгледани по-долу.
Ответникът в това производство В. М. П. оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, двата иска (по чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ) са неоценяеми, а третият (по чл.344,ал.1,т.3 КТ) е обусловен.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че : заповедта е незаконосъобразна, защото не е издадена от работодател, независимо от покупко-продажбата на търговското предприятие на първия ответник ( [фирма]) на втория ( [фирма]) на 29.04.2008 г., дружеството [фирма] остава като правен субект; по отношение на трудовите правоотношения (, по които първият ответник е работодател) не намира приложение чл.123 КТ. Към датата на заповедта за уволнение – 25.08.2008 г. двете дружества – ответници не са заличени от търговски регистър като правен субект със статут на дружества и продължават да съществуват като правни субекти, които имат самостоятелни правоотношения с работниците, следователно, заповедта за уволнение е издадена от изпълнителния директор на [фирма] без правомощие на работодател, което обуславя незаконността на уволнението и уважаването на първия иск, както и възстановяването на ищцата на заеманата длъжност при работодателя, с който е съществувало трудовото правоотношение, а третият иск за солидарно осъждане на двата ответника е основателен за периода на оставането на ищцата без работа в размер на 6 месечни последни брутни трудови правоотношения.
От изложеното е видно, че изведеният и от двата жалбоподателя въпрос : дали при прехвърлянето на предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения от търговско дружество на друго по реда на чл.15 ТЗ, дружеството – приобретател се явява работодател по заварените трудови правоотношения, възникнали и съществуващи в предприятието на прехвърлителя, е обусловил извода на въззивния съд за основателността и на трите иска и е разрешен от въззивния съд в противоречие с посочените от жалбоподателите Решение № 2141 /13.02.2002 г. по гр.д. № 310/ 2001 г., на ВКС, ІІІ г.о., в което е прието, че при смяна на собственика е налице пълно правоприемство по отношение на права и задължения – чл.123,ал.3 ГПК. Може да се приеме, че има противоречие и с Решение № 178 /18.02.2000 г. по гр.д. № 1132 /1999 г., на ВКС, ІІІ г.о., доколкото с него е прието, че и в хипотезата на преминаване на част от предприятието към друго трудовите правоотношения с работодателя, чиято дейност е преминала към правоприемник, също преминават (към другия работодател) каквито са били (със същото съдържание), а не се прекратяват; че нормата на чл.123 КТ е императивна.
Това противоречие обосновава предпоставките на основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване.
Всеки един от двата жалбоподателя дължи на ВКС държавна такса за разглеждането на касационната му жалба в размер на 231.34 лева.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 20.07.2010 г. по въззивно гр.д. № 5332 /2009 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ „г” възз. с-в.
Указва и дава възможност на [фирма] и [фирма] в едноседмичен срок от съобщение да представят по делото доказателства за платена на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната им жалба в размер на по 231.34 лева за всеки един от жалбоподателите, в противен случай производството ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.