О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 658
София, 15.09.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 2302 по описа за 2016 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 72 от 25.02.2016 година по гр.д. № 47/2016 година на Великотърновски окръжен съд е потвърдено решение № 459 от 23.11.2015 г. по гр.д. № 1171/2015 г. на Горнооряховски районен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от В. Л. В. от [населено място], [община] против Основно училище „Е. П.”, [населено място] за отмяна на дисциплинарно уволнение, извършено със заповед № 267 от 01.07.2015 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 1832,99 лева. В решението е прието за установено, че ищцата е работела при ответното училище по безсрочно трудово правоотношение на длъжност „старши учител-начален етап” до 02.07.2015 г., когато трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя на основание чл. 330, ал.2, т. 6 КТ. Прието е, че заповедта за уволнение е издадена при спазване на изискванията на чл. 193, ал.1 КТ – след приемане на писмените обяснения на служителката, в сроковете по чл. 194 КТ и в съответствие с чл. 195, ал.1 КТ – дисциплинарните нарушения са описани с всички индивидуализиращи ги признаци, в т.ч. времето на извършването им. Прието е, че е доказано и извършването на дисциплинарните нарушения – на 22 и 24 април 2016 г. ищцата е посетила домове на родители на бъдещи първокласници, където е направила изказвания в разрез с професионалната и колегиална етика; изразила е негативни оценки по отношение по отношение професионалната подготовка на колегите и, както и за работата на ръководството на училището, с което е нарушила задължението си за лоялност към институцията в която работа, към колегиума и ръководството. Прието е, че извършените действия съставляват дисциплинарно нарушение по чл. 187, т.8 и т.10 КТ, без обаче то да е „тежко” по смисъла на чл. 190, т. 7 КТ, тъй като за работодателя не са настъпили вредни последици; че ценени при условията на чл. 189 КТ допуснатите нарушения не дават основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение, тъй като не са допуснати при условията на системност, няма данни за предходни дисциплинарни наказания, както и доказателства, че служителката не е изпълнявала добросъвестно преките си трудови функции. Изхождайки от така формираните изводи, съдът е уважил като основателен иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ, а с оглед обусловения им характер е уважил като основателни и обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 и т.3 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ.
В касационната жалба против решението на Великотърновски окръжен съд, постъпила от Основно училище „Е. П.”, [населено място], [община] са изложени доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите (след уточнението им в съответствие с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС): следва ли при преценката дали нарушението е „тежко” по смисъла на чл. 190, ал.1, т. 7 КТ, а наложеното наказание съразмерно на допуснатото нарушение да се отчита обществената значимост на професията, характера на извършваната дейност и възможните тежки последици за работодателя. Изложени са доводи, че повдигнатите въпроси, обуславящи решаващите изводите на съда в обжалваното въззивно решение са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, обективирана в решение № 163 от 13.06.2012 г. по гр.д. № 564/2011 г. ІV г.о. ВКС; решение № 334 от 22.11.2012 г. по гр.д. № 242/2012 г. ІІІ г.о. ВКС и решение № 227 от 29.06.2012 г. по гр.д. № 1417/2011 г. ІІІ г.о. ВКС.
Ответницата по касационната жалба В. Л. В. счита, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че повдигнатите в касационната жалба въпроси по приложението на чл. 190, ал.1 т.7 КТ и чл. 189 КТ, обуславящи решението по делото, дават основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. С оглед обусловеният им характер от изхода на спора за законност на уволнението, въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване и в частта му по исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т. 2 и т. 3 КТ.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 72 от 25.02.2016 година по гр.д. № 47/2016 година на Великотърновски окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя Основно училище „Е. П.”, [населено място], [община] в седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по касационната жалба в размер на 120 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 284, ал.3, т.4 ГПК.
При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, делото да се докладва за насрочване на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: