Р Е Ш Е Н И Е
№ 659
София, 10.11.2009г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, ГК, ІІІ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети септември, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря Райна Стоименова
изслуша докладвано от съдията Богданова гр.дело № 581/2008г.
Производството е по реда на чл. 218а, ал.1, б.”а” ГПК /отм./ вр. § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. А. Б. от гр. Д. срещу въззивно решение № 365 от 31.10.2007 г. по гр.д. № 492/2007 г. на Хасковския окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 16.05.2007 г. по гр.д. № 1987/2006 г. на Хасковския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от него иск с правно основание чл.227, ал.1, б. “в” ЗЗД. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навежда и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството.
Ответницата по жалбата М. Б. А. не е подала писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК /отм./, поради което е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о. като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е неоснователна.
С обжалваното решение, Хасковският окръжен съд, действайки като въззивна инстанция е оставил в сила решението на районния съд, с което е отхвърлен предявеният от П. А. Б. срещу М. Б. А., иск за отмяна на дарение от 17.06.1985 г., извършено с нот.акт № 115/1985 г. на нотариус при Районен съд гр. Х., по силата на което е дарил на племенницата си – ответницата по иска и по жалбата, втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, построена върху парцел ****, кв.185 по плана на гр. Х., който етаж съставлява самостоятелно жилище. Дарителят е поддържал, че се нуждае от издръжка, каквато му е била отказана от надарената.
Въззивният съд, преценявайки доказателствата по делото в съвкупност съобразно разпоредбата на чл.188 ГПК е приел, че дарителят може да покрива нуждите си със средства от лични доходи, поради което не се нуждае от издръжка, която да му бъде предоставена от надарената.
Установено е от доказателствата, че дарителят не е изпаднал в трайна нужда от издръжка- той е в трудоспособна възраст- род. 1953 год., макар и безработен за продължителен период от време, /както сам сочи в исковата молба от 1990 г./ има възможност да си осигури достатъчно средства за живот от получената сума от извършената през 2004 г. продажба в полза на трето лице на първия етаж от същата жилищна сграда, в която се намира имота, предмет на дарението, както и от възможността да отдава част от съсобствените с ответницата 64 дка земеделски земи под наем. Съдът правилно е взел предвид факта, че дарителят е в трудоспособна възраст и здравословното му състояние позволява да осъществява трудова дейност. Представената пред въззивната инстанция медицинска документация за здравословното му състояние не налага обратен извод, включително и ЕР на ТЕЛК от 19.11.2007 г., в което е отразено, че с оглед общите му заболявания и процента неработоспособност противопоказано е упражняването на тежък физически труд. Правилно е прието от въззивният съд, че дарителят не е изпаднал трайно в нужда от издръжка след като с оглед материалното му състояние и възрастта му може да си осигури месечен доход равняващ се на минималната за страната работна заплата. Основание за отмяна на дарението е непризнателност. Такава е налице, когато надарената не предоставя на дарителят цялата или значителна част от сумата, необходима за допълване на издръжката й. При данните по делото правилно въззивният съд е приел, че дарителят може да си осигури доходи равняващи се поне на минималната за страната работна заплата, за да води нормален живот. Само в случай, че дарителят изпадне трайно в нужда от издръжка санкция за неизпълнение на това задължение е отмяната на дарението. Целта е да бъде върнато подареното, за да може дарителят да разполага със средства за издръжката си, но само ако се нуждае от такава, доказателства за каквато нужда не са налице по делото.
С оглед на така изложените съображения и в съответствие с разпоредбата на чл.218ж, ал.1 от ГПК /отм./ Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че обжалваното решение е правилно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закона , поради което следва да се остави в сила.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 365 от 31.10.2007 г. по гр. д. № 492/2007 г. на Хасковския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: