4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 66
С., 25.04.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публично съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
при участието на секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 915/2012 година
Производството е по чл. 47, т.4 ЗМТА.
Образувано е по предявен от [фирма],, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.3, чрез процесуалния му пълномощник, срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.6, офис 614, 616, иск за отмяна на решение № 1 от 29.12.2011 г. по В. № 1/2011 г. на Арбитражния съд за търговски и потребителски спорове, [населено място], поправено с решение № 2 от 04.09.2012 г. по отношение на фирменото наименование на дружеството – ответник. С посоченото арбитражно решение [фирма] е осъдено: 1. на основание чл.55 ЗЗД, във вр. с чл. 87 и чл.88 ЗЗД да заплати на [фирма] сумата 25 000 лв., представляваща част от сумата, подлежаща на връщане поради разваляне на договор за изпълнение от 24.08.2011 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба – 11.11.2011 г. до окончателното изплащане; 2. на основание чл.92, ал.1 ЗЗД да заплати на [фирма] сумата 5 000 лв. представляваща договорна неустойка за неизпълнение на договорно задължение, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, ведно с разноски по делото в размер на 2 265 лева.
В исковата молба отменителното основание по чл.47, т.4 ЗМТА е мотивирано с твърдения, че не е извършено надлежно връчване на исковата молба, въз основа на която е образувано арб.дело, не е спазена процедурата по призоваване на [фирма] в резултат на което дружеството, в качеството му на ответник по арб.дело, е било лишено от възможност да участва в производството по делото. Въведени са доводи, че посоченото в исковата молба дружество, в качеството му на ответник, с наименование [фирма] е различно от [фирма] – двете дружества имат различен предмет на дейност, различни седалища и адреси на управление, различни управители, различни собственици – физически лица и др. Според ищеца, допуснатите груби процесуални нарушения са довели до постановяване на незаконосъобразно решение, чиято отмяна се претендира. Молбата първоначално неправилно квалифицирана като такава по чл.303 ГПК, с допълнително направено уточнение, че се касае за иск за отмяна на арб.решение на основание чл.47, т.4 ЗМТА, каквато квалификация е възприета и в доклада по делото. По съображения в исковата молба и в писмени бележки, поддържани в публично съдебно заседание, се иска отмяна на атакуваното решение, с присъждане на разноски.
Ответникът – [фирма], представлявано от управителя Р. Н., счита молбата за отмяна за недопустима, а по същество за неоснователна, по съображения в писмен отговор, в който са обсъждани и нерелевирани от ищеца основания за отмяна по чл.47 ЗМТА..
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение след като прецени данните по делото и доводите на страните във връзка с поддържаното основание за отмяна на арбитражното решение, приема следното:
Искът за отмяна на постановеното арбитражно решение е допустим, с оглед разпоредбата на чл.48, ал.1, изр.2 ЗМТА, според която при искане за поправка на решението, срокът тече от произнасяне от арбитражния съд по искането. В случая, исковата молба е подадена на 03.09.2012 г., а решението на АС, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка е от 04.09.2012 г. При тези данни не следва да се преценяват доказателствата за спазване на преклузивния срок по чл.48, ал.1, изр.1 ЗМТА, считано от връчване на призовка за доброволно изпълнение на [фирма].
Искът за отмяна на абритражното решение на основание чл.47, т.4, предл. второ ЗМТА е основателен.
Видно от приложеното заверено ксерокопие от В. № 1/2011 г. на Арбитражния съд за търговски и потребителски спорове е, че с исковата молба като ответник е конституирано Е. [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], , ул.Н. Р.” № 48. На този адрес на посочения в исковата молба ответник е изпратена призовката за арбитражното заседание за 13.12.2011 г., заедно с препис от исковата молба и приложенията, с указания за подаване на писмен отговор в двуседмичен срок. Пощенската пратка, върната с отбелязване „непотърсен” е дала основание в арбитражното заседание на 13.12.2011 г. арбитърът да приложи чл.26, ал.5 от Правилника на АС за Т., според който „Търговец или юридическо лице, които са вписани в съответния регистър, се призовават на последния посочен в регистъра адрес. Ако лицето е променило адреса си, без да е изпълнило задължението си за вписване на това обстоятелство, всички призовки и книжа се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени”. Преписът от постановеното на 29.12.2011 г. решение, изпратен до „Нетстрой” се е върнал с отбелязване, че няма такава фирма на адреса.
Поради призоваването на търговец с друго фирмено наименование – [фирма], вместо [фирма], последното дружество, което е материалноправно легитимирано да отговаря по предявените пред АС искове, е било лишено от конституционно гарантираното право на участие и защита в производството пред арбитражния съд. Правото на фактическо участие в арбитражния процес, възпроизведено както в чл.22 ЗМТА, така и в Правилника на АС за Т. и неговото осигуряване от страна на решаващия орган, са гаранция за надлежно упражняване правото на защита, от което в случая ищецът е бил лишен. Това обуславя основателността на иска за отмяна по чл.47, т.4, предл. второ ЗМТА на решението по В. № 1/2011 г. , като съгласно чл.49 ЗМТА делото следва да се върне за ново разглеждане от АС за Т..
Доводите на ответника по иска за отмяна за осъществена от ищеца злоупотреба с процесуални права, не могат да бъдат споделени, тъй като от твърденията в исковата молба не може да се направи извод, че ищецът е знаел, че изпращаните книжа по арб. дело касаят него, а не друг търговец. От друга страна, при запечатана пощенска пратка не би могло да бъде узнато съдържанието на пратката, нито да се направи извод, че исковата молба е относима към конкретни облигационни правоотношения между дружествата – страни по настоящото дело.
При този изход на делото, на ищеца се дължат разноски в размер на 2 260 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ, на основание чл.47, т.4, предл. второ ЗМТА, решение № 1 от 29.12.2011 год., поправено с решение № 2 от 04.09.2012 год. по В. № 1/2011 г. на Арбитражния съд за търговски и потребителски спорове, [населено място], като
ВРЪЩА делото на Арбитражния съд за търговски и потребителски спорове за ново разглеждане.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.6, офис 614, 616, да заплати на [фирма],, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.3, сумата 2 260/ две хиляди двеста и шестдесет/ лева – разноски за настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: