О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 661
гр. София, 20.11.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 06.11, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №591/19 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
С касационна жалба от страна на пълномощника на „Застрахователно дружество „ЛЕВ ИНС“АД, ЕИК[ЕИК] е обжалвано решение № 353 от 10.12.2018 г. по в.т.д. № 596 /18 на Апелативен съд-Пловдив, с което, след частична отмяна на първоинстанционното решение на ПОС, по т.д. № 164/18 г. , в обжалваната от ищеца пред въззивния съд отхвърлителна част, е постановил ново, с което е осъдил касатора да заплати на К. Т. Г. и Л. К. Г. сумите от по още 50 000 лева към присъдената от първоинстанционния съд /по 150 000 лева/– обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М. Е. Г. ПТП на 20.06.2016 г., ведно със законната лихва от 23.02.2017 г. до окончателното плащане.
Ответниците по жалбата К. Т. Г. и Л. К. Г. чрез процесуалния си представител изпращат писмен отговор със становище за недопускане на касационно обжалване.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че е налице основание за това по чл.280 ал.2 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на предявения иск е в размер над 20 000 лева, т.е. над минималния размер по чл.280 ал.3,т.1 ГПК намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
Постановеното първоинстанционно решение е влязло в сила частично в осъдителната част и се ползва със СПН относно механизма на ПТП, виновното противоправно деяние на водача на МПС, причинило смъртта на М. Е. Г., съответно -майка на Л. К. Г. и съпруга на К. Г. и причинната връзка между двете. ГО на виновния водач на МПС е била застрахована от ответното застрахователно дружество. По отношение на размера на обезщетението за претърпените болки и страдания на всеки един от двамата ищци са обсъдени и взети в предвид всички обстоятелства и факти специфични за конкретния случай: Загиналата е била на 60 години, имала е 36-годишен брак с ищеца К. Г., грижела се е за семейството и е осигурявала средствата за неговата издръжка, упражнявайки дейност като таксиметров шофьор. Била е изключително близка със съпруга си и дъщеря си. Последната е била в напреднала бременност към момента на смъртта на майка си. Взети са в предвид и внезапността на настъпилата смърт, обезобразяването на останките, което е наложило погребение в затворен ковчег и широкото и интензивно отразяване на инцидента в медиите, което допълнително е причинявало силни негативни емоции на ищците. Напредналата бременност на ищцата Л.Г. и тежкото й психическо състояние, в което е изпаднала като последица от внезапната загуба на нейната майка са наложили постоянни чести прегледи при специалисти-гинеколог и психолог.
От своя страна, загубата на съпругата, с която е имал многогодишен брак се е отразила много тежко и на ищеца К.Г.. Същият е започнал често да изпада в състояние на затвореност и гняв, станал нерешителен и постоянно търсел съветите на близките си.
С оглед изложените специфични за конкретния спор факти и обстоятелства и при принципно позоваване на нормативно уредените в чл.492 КЗ –в сила от 01.01.2016 г. съдът е счел,че на всеки един о ищците се дължи обезщетение в размер на по 200 000 лева –общо за всеки от тях.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят –застраховател сочи наличие на хипотезата на очевидна неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК. Според определение на ВКС,Второ т.о.№ 97/02.02.2018 г., постановено по ч.т.д. № 221/18, за да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт, като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда, без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост . Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на очевидно тежко нарушение на закона/приложен несъществуващ закон или приложена норма в нейния обратен смисъл/ или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Като такива, в случая, се навеждат оплаквания за неправилна преценка на конкретните фактори, от които съдът се ръководи при определяне на размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД. По изложените съображения, същите не попадат в обсега на законовото понятие „очевидна неправилност“, визирана от законодателя като основание за допускане до касация.
Сочи се и противоречие на обжалваното въззивно решение с практиката на ВКС по въпроса за задължението на съда да обсъди всички възражениия и въпроси по ВЖ и за задължението на същия да изложи съображения за критериите, от които се ръководи при определяне на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост.
И двата въпроса не се явяват от значение за изхода на конкретния правен спор по следните съображения:
Първият въпрос не се свързва с конкретен пропуск на съда да обсъди конкретни възражения и оплаквания по ВЖ, поради което и остава без връзка с разглеждането на конкретния спор.
Вторият въпрос предполага допуснат процесуален пропуск на съда:да изложи съображения за критериите, от които се ръководи при определяне на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост, какъвто определено не е налице.Изложени са подробни съображения в мотивите, така както са предадени по-горе.
От изложеното следва, че жалбоподателят не е обосновал основание за допускане до касация.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 353 от 10.12.2018 г. по в.т.д. № 596 /18 на Апелативен съд-Пловдив.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.