Р Е Ш Е Н И Е
№ 665
София, 09.10.2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЛИДИЯ ИВАНОВА
при участието на секретаря София Симеонова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 277/ 2008 година
Производството е по чл. 218а ал. 1 б. ”б” ГПК (отм.), във вр. с § 2 ал. 1 от ПЗР на ГПК (Д.в. бр. 59/ 20.VІІ.2007 г., в сила от 1.ІІІ.2008 г.), образувано по касационна жалба на “Е” Е. – гр. В. срещу Решение № 33 от 18.ІІ.2008 г. по гр.д. № 540/ 2007 г. на Варненски апелативен съд, с оплакване за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбоподателят излага, че неправилно съдът е приел, че не е упражнил надлежно правото на иск, и исковата претенция е недопустима, защото не може да бъде индивидуализирана по начин, отговарящ на съответствуваща й правна квалификация, като съдът не е обосновал недопустимостта на иска и ненадлежното му упражняване. Жалбоподателят въз основа на сключен с Т. университет – гр. В. от 15.VІІ.2002 г. извежда качеството си на носител на правото да ползва обекта след изпълнение на поетите задължения за ремонтирането му, както и задължението на Т. университет – В. за безпрепятствено упражняване на това право – пасивно легитимирания субект. По съображения, че вече обектът не се ползва от Т. университет – В. , а от ”В” О. – гр. В., което единствено може да предостави държането му, ищецът счита, че това е пасивно легитимираният субект и затова искът е предявен срещу надлежна страна. Излага и съображения за правното основание на иска – чл. 230 ал. 1 ЗЗД – търси защита като наемател от неизпълнението на договорно установеното задължение на наемодателя да предостави вещта, а оттам – и задължението на всяко друго лице, което я държи и счита, че правото му на защита не преминава през исково производство срещу Т. университет – В. за изпълнение на договора и впоследствие през ново исково производство срещу недобросъвестния държател на обекта. Иска решението да се отмени и да се постанови друго, с което искът да се уважи.
Ответникът по касационната жалба “В” Е. – гр. В. оспорва същата като неоснователна по съображения, изложени в писмени бележки.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното решение е обезсилено Решение № 380 от 24. Х.2007 г. по гр.д. № 212/ 2007 г. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от “Е” Е. – гр. В. срещу “В” Е. – гр. В. иск за предаване държането на бл.15, 24-ти подрайон на гр. В., с правно основание чл. 228 ЗЗД, и е прекратено производството по делото. Изложени са съображения, че ищецът не твърди да има наемно правоотношение с ответника, а че е наемател въз основа на договор, сключен с Т. университет – В. , по който ответникът му пречи да осъществи правата си и държи имота без основание, имотът е предаден на ответника от Т. университет – В. и ищецът е уточнил, че извежда липсата на основание от оспорване действителността на представените по делото договори. Съдът е посочил, че ищецът не е упражнил валидно правото на иск, като активната си материално – правна легитимация на наемател извежда от договор с трето лице, пасивната легитимация на ответника основава на държането на недвижим имот без основание, като формулира искането си като по иск по чл. 108 ЗС, съотв. по чл. 57 ЗЗД, за които не твърди активна легитимация, тъй като поддържа, че ответникът е получил държането от трето лице. Като е заключил, че не е предявен иск по чл. 79 ЗЗД – страните не са в договорни отношения, не е предявен иск по чл. 233 ЗЗД – не се твърди да има прекратен наемен договор, сключен между страните, не е предявен иск за неоснователно обогатяване и връщане на дадена вещ без основание – ответникът е получил държането от трето лице и няма наведени основания за иск по чл. 108 ЗС, съдът е прекратил производството по делото и е обезсилил решението поради ненадлежно упражняване правото на иск.
Решението е неправилно. Допустимостта на предявения иск се определя от твърденията на ищеца, съдържащи се в исковата молба – ищецът поддържа, че ответникът неоснователно задържа имота и не предава държането му, като право да ползва имота има ищецът – истинността на тези твърдения не може да се проверява при преценка допустимостта на иска. Искът е допустим – ищецът се легитимира като правен субект, на когото принадлежи правото да ползва имота, а ответникът е този, който го задържа и нарушава правото на ищеца, съобразно твърденията на последния. Дали това е така и искът е основателен, е въпрос, който ще се разреши по съществото на спора при преценката има ли ответникът противопоставими права на тези, които заявява ищецът, което е предмета на спора. Налице е за ищеца интерес от предявяване на иска, като предпоставка за допустимостта му – като носител на претендираното право, ищецът е легитимиран да предяви осъдителния иск, а ответникът е надлежната страна срещу която ищецът следва да търси принудително изпълнение, като иска осъждането му, като твърди, че това е длъжникът, който неоснователно задържа имота, върху който той има права. Съобразно твърденията на ищеца той е този, който материално-правно е овластен да получи търсената престация и съобразно твърденията му ответникът е този, който материално-правно е задължен да я даде. Като съобрази характера и предмета на сключените договори, и тяхната действителност с оглед оспорването им от ищеца, съдът ще разреши въпроса противопоставими ли са правата на страните по делото върху имота, кой от тях има по-големи права относно ползването на имота и ще разреши възникналия между страните затова правен спор.
Обжалваното решение, с което не е разгледан спорът по същество, а е обезсилено решението на първоинстанционния съд и производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска, следва да се обезсили като неправилно и делото – да се върне на въззивния съд за произнасяне по въззивната жалба. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение № 33 от 18.ІІ.2008 г. по гр.д. № 540/ 2007 г. на Варненски апелативен съд, с което е обезсилено Решение № 380 от 24. Х.2007 г. по т.д. № 212/ 2007 г. на Варненски окръжен съд и е прекратено производството по делото.
ВРЪЩА делото на същия съд за разглеждане на въззивната жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: