2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 665
гр. София,19.10. 2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 81/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. П. Г. от [населено място] срещу решение № 461 от 04.11.2010 г., постановено по в. гр. д. № 649/2010 г. на Добрички окръжен съд. С посоченото решение, след отмяна на решение № 97 от 04.06.2010 г. по гр. д. № 3397/2009 г. на Добрички районен съд, е отхвърлен предявеният от Д. П. Г. против [фирма] частичен иск за сумата 3 000 лв., претендирана като част от неплатено застрахователно обезщетение по сключен между страните договор за застраховка „Каско на МПС” № [ЕГН] от 02.11.2007 г. с предмет на застраховане лек автомобил марка „Рено”, модел „М. купе”, с рег. [рег.номер на МПС] , рама № VF1EM1N0636111715, ведно с дължимите от датата на исковата молба законни лихви, и са присъдени разноски на ответника [фирма] в размер на 1 110 лв.
В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение като се излагат оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Касаторът поддържа, че в противоречие със събраните по делото доказателства въззивният съд е отхвърлил предявеният като частичен иск за заплащане на част от уговореното в застрахователния договор застрахователно обезщетение, въпреки безспорно доказания факт, че застрахованият лек автомобил е унищожен вследствие на възникнал пожар – покрит от застраховката застрахователен риск. Позовава се на нищожност на съдържащата се в Общите условия към застрахователния договор клауза – чл.4, ал.1, т.6, изключваща отговорността на застрахователя в случай на увреждане на застрахованото имущество при умишлен палеж. Твърди, че съдът е квалифицирал застрахователното събитие като „умишлен палеж”, без да е известен извършителят на деянието, без да са събрани доказателства за умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК при възникване на пожара и без да има влязла в сила присъда за престъпление по чл.330, ал.1 НК.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК достъпът до касационно обжалване е обоснован с предвиденото в чл.280, ал.1, т.2 ГПК основание, подкрепено с твърдения за противоречие на въззивното решение с практиката в решение от 05.01.2007 г. по гр. д. № 1619/2006 г. на Софийски апелативен съд, решение № 645 от 09.10.2008 г. по т. д. № 281/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., и решение № 1410 от 01.11.1999 г. по гр. д. № 722/99 г. на ВКС, V г. о. Като обуславящи по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК са поставени въпросите : Настъпил ли е покрит от застрахователния договор между страните застрахователен риск „пожар” и налице ли е основание застрахователят да откаже да изплати застрахователното обезщетение с мотив, че събитието съставлява „умишлен палеж”, като се позове на дадената от органите на досъдебното производство правна квалификация, която не е установена с влязла в сила присъда по чл.330 НК; Следва ли застрахователят да носи отговорност за обезщетяване на вредите от застрахователно събитие „пожар”, щом като същото е уговорено като покрит от застрахователния договор риск в Общите условия към договора за застраховка „Каско на МПС””.
Ответникът [фирма] – [населено място], не завява становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отмени обжалваното пред него решение по гр. д. № 3397/2009 г. на Добрички районен съд и да отхвърли предявения от Д. Г. против [фирма] частичен иск с правно основание чл.208, ал.1 КЗ за заплащане на сумата 3 000 лв., претендирана като част от неплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско на МПС”, оформен със застрахователна полица № [ЕГН] от 02.11.2007 г., с предмет на застраховане лек автомобил марка „Рено”, модел „М. купе”, с рег. [рег.номер на МПС] , дължимо за причинени на застрахования автомобил вреди в резултат на настъпило на 04.08.2008 г. застрахователно събитие „пожар”, въззивният Добрички окръжен съд е приел, че искът е неоснователен поради наличие на предвидено в клаузата на чл.4, ал.1, т.6 от Общите условия към застрахователния договор основание за освобождаване на застрахователя от отговорност, а именно – умишлен палеж на автомобила. Решаващият въззивен състав е мотивирал изводите си със заключенията на назначените в досъдебното производство и в хода на делото по иска с правно основание чл.208, ал.1 КЗ пожаротехнически експертизи, изясняващи механизма на опожаряване на превозното средство, като е съобразил и образуваното срещу неизвестен извършител досъдебно производство за престъпление по чл.330, ал.1 НК /умишлен палеж/, спряно поради неразкриване на извършителя при условията на чл.244, ал.1, т.2 НПК. Твърденията на ищеца, че автомобилът е унищожен вследствие на пожар – застрахователен риск по чл.2, т.1 от Общите условия към застрахователния договор, а не в резултат на умишлен палеж, са счетени за недоказани и опровергани от експертните заключения.
Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение.
Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси, макар и непрецизно формулирани, отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация, тъй като разрешаването им от въззивната инстанция е обусловило отхвърлянето на предявения от касатора частичен иск с правно основание чл.208, ал.1 КЗ. Уточнени в съответствие с указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, въпросите се свеждат до обема на отговорност на застрахователя по имуществена застраховка „Каско на МПС”, очертан от застрахователния договор и общите условия към него, и тълкуването на предвидените в договора и в общите условия основания за освобождаване на застрахователя от отговорност в случай на увреждане на застрахованото имущество.
Основателен е доводът на касатора за разрешаване на обуславящите за конкретното дело правни въпроси в противоречие с практиката, обективирана в решение от 05.01.2007 г. по гр. д. № 1619/2006 г. на Софийски апелативен съд и решение № 1410 от 01.11.1999 г. по гр. д. № 722/99 г. на ВКС, V г. о. В посочените решения е обосновано принципното становище, че застрахователят по имуществена застраховка „Каско на МПС” следва да носи отговорност за всички вреди, настъпили в резултат на събитие, предвидено като покрит застрахователен риск в застрахователния договор и в общите условия към него; В случай, че застрахователното събитие съставлява човешко деяние, обявено в Наказателния кодекс за престъпление, което не е установено с влязла в сила присъда, при разглеждане на иска на застрахования гражданският съд следва да преценява застрахователното събитие от гледна точка на обективните признаци на деянието, без да е обвързан от неговата квалификация като престъпление, дадена от органите на досъдебното производство с оглед на субективните признаци от състава на престъплението. С обжалваното решение съставът на Добрички окръжен съд е отхвърлил иска на касатора по чл.208, ал.1 КЗ и е освободил ответника – застраховател от отговорност за вреди от настъпилото на 04.08.2008 г. застрахователно събитие, след като е приел, че събитието съставлява умишлен палеж – престъпление по чл.330, ал.1 НК, квалифицирано от органите на досъдебното производство, а не пожар – предвиден в общите условия към застрахователния договор застрахователен риск. Констатираното противоречие на въззивното решение с цитираната съдебна практика съставлява основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на решението до касационен контрол.
Представеното с изложението решение № 645 от 09.10.2008 г. по т. д. № 281/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., е неотносимо към разрешените с обжалваното решение правни въпроси, поради което не следва да се обсъжда.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 461 от 04.11.2010 г., постановено по в. гр. д. № 649/2010 г. на Добрички окръжен съд.
УКАЗВА на касатора Д. П. Г. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 60.00 лв. /шестдесет лв./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :