О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№666
гр. София, 24.06.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 826 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение от 05.03.2010г. на К. окръжен съд, Гражданска колегия, постановено по гр.д. № 667/2009г., с което е прогласена нищожността на решение № 377 от 17.07.2009г. на К. районен съд по гр.д. № 1775/2007г. и е върнато делото на посочения съд за ново разглеждане.
Жалбоподателят А. Д. А. счита решението за неправилно. В приложеното изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят сочи, че съдът се е произнесъл по процесуалноправния въпрос кога решението на съда е нищожно и това произнасяне е в противоречие с практиката, изразена в решение № 810 от 17.10.2008г. на ВКС по гр.д. № 2895/2007г., 1 г.о.; също така изясняването на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, понеже като липсва легално определение на нищожност на решението както в отменения, така и в действащия ГПК. Посочен е и втори въпрос: „кога в гражданскоправните сделки е налице правната фигура „подставено лице” и действителни ли са сделките, сключени от такова лице?”, като отново е наведено допълнителното основание по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК.
Ответницата по жалбата Х. Д. Ш. не е взела становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
За да извърши преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Производството е по иск за съдебна делба, предявен от А. Д. А. против Х. Д. Ш.. Предмет на делбата е имущество, останало от наследодателите Т. и Д. К. , родители на страните, починали съответно през 2005г. и 2006г., а именно: недвижим имот в с. Ш., К. област, съставлялващ УПИ * с построените в него две полумасивни жилищна сгради и навес, както и движими вещи, описани в исковата молба. Ответницата Х. Ш. е представила саморъчно завещание от наследодателя Д е претендирала, че имотите са нейна собственост; същевременно тя е заявила искане за възстановяване на запазената си част от наследството, накърнена с извършено дарение от наследодателите в полза на ищеца относно апартамент в гр. К. на ул. „Ц” № 62, като след намаляване на дарението този имот да се върне в наследството и да бъде допусната делба на 2/3 ид.ч. от него при равни права на страните. Първоинстанционният съд с решението си е допуснал делба на недвижимия имот по исковата молба при равни квоти на съделителите; искът за делба на движими вещи е отхвърлил като недопустим по съображения, че няма доказателства за собствеността на вещите, а искът по чл. 278, ал.2 ГПК/отм./ във вр. с 30 ЗН е отхвърлил като неоснователен поради липса на доказателства за наследствената маса по чл. 31 ЗН. Въззивното производство е образувано по жалба на ответницата Ш в частта, с която е допусната делба на недвижимия имот и не са уважени нейните искания по чл. 30 ЗН и за делба на апратамента в гр. К.. С обжалаваното решение въззивният съд е установил, че районният съд не е приел претенцията по чл. 30 ЗН с нарочно определение, не е извършил преценка на родовата й подсъдност; приел е иска за делба на движимите вещи за недопустим, но с диспозитива си го е отхвърлил; отхвърлил е иска по чл. 30 ЗН като недоказан, без да обсъди събраните експертизи за установяване стойността на дарения имот и на останалото имущество на наследодателите; не е изчислил размера на запазената част като дробна част от наследствената маса. Поради всички тези пороци К. окръжен съд е счел решението за нищожно поради липса на ясни и точни мотиви.
При горните данни Върховният касационен съд счита, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съображенията са следните:
Първоинстанционното решение е обявено за нищожно и с оглед на това изведеният в изложението процесуалноправен въпрос за предпоставките за нищожност на съдебното решение е определящ за изхода на спора. Този въпрос е решен от съда в противоречие с практиката, илюстрирана с представеното Решение № 810 от 17.10.2008г. по гр.д. № 2895/2007г. на I г.о. на ВКС, според което нищожно е решението, в което липсва надлежно волеизявление: направено е от незаконен състав, произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда, не е изразено в писмена форма, не е подписано или е толкова неразбираемо, че смисълът му не може да се извлече и с тълкуване. В случая съдът в разрез с цитираната практика е счел, че липсата на конкретни и точни мотиви, при положение, че има разбираем диспозитив, е основание за нищожност на решението. С оглед на това следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК по посочения процесуалноправен въпрос.
Хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК не е налице, тъй като по въпроса за нищожността на съдебните решения има съдебна практика, посочена по-горе.
Що се отнася до вторият, посочен в изложението въпрос, кога в гражданскоправните сделки е налице фигурата на „подставено лице”, то този въпрос не е разгледан от съда в обжалваното решение и е неотносим към спора.
Предвид изложеното следва да се допусне касационно обжалване на решението.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 05.03.2010г. на К. окръжен съд, Гражданска колегия, постановено по гр.д. № 667/2009г. по касационната жалба на А. Д. А. от гр. К..
Указва на жалбоподателя А. Д. А. в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 25 /двадесет и пет/лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията, а при неизпълнение в срок – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: