Решение №667 от по гр. дело №619/619 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                    О   П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е
 
                                                            №     667
 
                                    София,      23.06.2009г.
 
                                            В ИМЕТО НА НАРОДА
 
            Върховният касационен съд на Република България, трето   гражданско отделение, в закрито  заседание на шестнадесети юни  , две хиляди и девета     година в състав:
                                    Председател :  ТАНЯ МИТОВА      
                                             Членове :  АНИ САРАЛИЕВА  
                                                                                       ЕМИЛ ТОМОВ
 
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
 гр. дело №619/2009 г.
            Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК .
Постъпила е касационна жалба на Г. Х. М. –Симеонова и С. М. С. срещу решение от 07.01.2009г по гр.дело № 3971/2007г. на Софийски градски съд , с което е в една част е отменено решение от 27.06.2007г по гр.д. № 901/2004г на Софийски районен съд и по същество е уважен предявения от ответника отрицателен установителен иск ,че ищците не са собственици,приет за разглеждане като инцидентен .
Постъпила е и касационна жалба на Я. А. К. , недоволен от същото решение в частите ,с които е потвърдено отхвърляне на обезщетителната му претенция , признато е за установено по инцидентния установителен иск , че същият не е собственик и е обезсилен нотариалния му акт на основание чл. 431 ал.2 от ГПК (отм)
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от пълномощника на Г. Х. М. –Симеонова и С. М. С. се посочва ,че разбирането на въззивния съд за допустимо разглеждане на предявен от ответника инцидентен отрицателен установителен иск и наличието на правен интерес от него , е в противоречие с практиката на Върховен касационен съд, респ. поставя този въпрос с оглед критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК за случай , при който ищецът оттегля въззивната си жалба срещу първоинстанционното решение , с което искът му за обезщетение е отхвърлен и следователно ответникът вече няма правен интерес от инцидентно установяване ,че ищецът не е собственик . Поддържа се ,че въззивният съд следва да отчете това обстоятелство, като прекрати производството по недопустимия иск , а не да пререшава делото .
В изложението към касационната жалба на Я. А. К. се поддържа основание по чл. 280 ал.1 1 т.1 и т.2 от ГПК по два въпроса . Първият въпрос е относно предпоставките за отмяна на засягащи правата на трети лица охранителни актове по реда на чл. 431 ал.2 от ГПК (отм) и какъв вид спор следва да е повдигнат за разрешаване по съдебен ред ,за да се упражни тази отмяна в случай на уважаване на иск срещу ползващия се от акта. Вторият въпрос е за правоустановителното действие на влязло в сила решение по извършена делба ,когато се повдига спор за собственост в друг процес.
Върховен касационен съд приема довода за относимост към основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК на въпроса какво отражение следва да произведе оттеглянето на жалбата по първоначалния иск спрямо инцидентно приет за разглеждане иск на ответника, съответно какви са процесуално допустимите разрешения тези случаи , между които и процесния , Тъй като разрешението на този въпрос засяга и основанията , изтъквани от касатора Я. А. К. в изложението и жалбата му , тъй като се касае решаващ изхода на спора процесуалноправен въпрос и същевременно въпрос от значение за точното прилагане на закона – чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК , Върховен касационен съд ІІІ гр. о. счита , че е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Приложените многобройни решения на ВКС , представи от защитата по двете жалби за да подкрепят доводите по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК ,не обосновават противоречива практика или постоянна практика по конкретно изведения въпрос , на която даденото от СГС разрешение да противоречи. Константно е разбирането на ВКС единствено по въпроса ,че правния интерес от иска подлежи на преценка за всеки конкретен случай. Възможността да се изведе каузално разрешение, което да е относимо не само по конкретен иск , а към определена категория случаи ,е основанието настоящите касационни жалби да бъдат допуснати до разглеждане,това основание законът е предвидил в чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК .
По изложените съображения и Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
 
 
 
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
Допуска до касационно обжалване решение от 07.01.2009г по гр.дело № 3971/2007г. на Софийски градски съд
Оставя производството по делото без движение
В седмичен срок от съобщението жалбоподателите да внесат 527 лева държавна такса по сметка на ВКС , противен случай производството ще бъде прекратено .
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .

Scroll to Top